Решение № 11346 от 21.11.2023 г. на ВАС по адм. д. № 4901/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208, във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 АПК. Образувано е по касационната жалба, подадена от Х. Мюнюр, гражданин на Република Турция, чрез особения представител адв. Рачева- Йорданова, против решение 1726/17.03.2023 г., постановено по адм. дело 10013/2022 г. на Административен съд-София град, с което е отхвърлена жалбата на чужденеца, срещу решение 15110/10.10.2022 г. на заместник председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет. Релевирани са оплаквания за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствени правила, необоснованост и противоречие с приложимия материален закон, като отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Претендира се отмяната на атакувания съдебен акт и уважаване на жалбата, по която е образувано първоинстанционното производство. Ответната страна - заместник председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет /ДАБ при МС/, чрез процесуалния си представител юрисконсулт А. Георгиева изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Участвалият в настоящото производство прокурор от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е допустима, а разгледана по същество - неоснователна, по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по жалбата на Х. Мюнюр, гражданин на Република Турция, срещу решение 15110/10.10.2022 г. на заместник председателя на ДАБ при МС, с което му е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. Въз основа документите, част от административната преписка, първата инстанция обосновано приема, че актът е издаден от компетентен орган /с оглед делегираните му правомощия включително по чл. 48, ал. 1, т. 1 ЗУБ съгласно заповед РД 03-15/03.05.2022 г. на председателя на ДАБ/, без при това да са допуснати съществени нарушения на процесуални правила - включително при съобразяване на общите изисквания по чл. 59 АПК за форма и съдържание, и в съответствие с приложимия материален закон. Първостепенният съд е приел, че при произнасянето си по молбата заместник председателят на ДАБ при МС е извършил всестранна и задълбочена преценка на относимите факти и документи, свързани с личното положение на молителя и държавата му по произход. Прието е, че не са налице материалноправните предпоставки по чл. 8 ЗУБ за предоставяне статут на бежанец, тъй като по отношение на лицето не са установени причини да не се завърне в Турция, от кръга на посочените в нормативния текст, а заявените от молителя съображения са неотносими към преценката, дължима по подаденото от него искане за закрила. На следващо място са обсъдени доказателствата, релевантни за предоставянето на хуманитарен статут, при което е констатирано, че не са налице и основанията по чл. 9 ЗУБ. Така, при липсата на отменителни основания по смисъла на чл. 146 АПК, съдът е счел оспорването за неоснователно и го отхвърлил. Така постановеното решение е правилно. Самият търсещ закрила е посочил в интервюто си, че е напуснал Турция легално, с турски паспорт, но при опит да влезе на българска територия бил задържан. Заявил е още, че от 2003г. до 2019г. е пребивавал във Франция незаконно, но е бил депортиран. Административният съд е обсъдил твърденията на жалбоподателя, че е бил подложен на политическо преследване поради участието си в митинг в подкрепа на жените и на Истанбулската конвенция, но обосновано е възприел тезата на административния орган, че заявеното участие в нерегламентиран протест не е основание да се смята, че лицето е подложено или може да бъде подложено на политическо преследване. Настоящият състав споделя извода на решаващия орган, а впоследствие- и на съда, че само по себи си това участие не дава достатъчно основание да се счете, че Х. Мюнюр е бил политически активен. От фактите, изложени от последния в неговото интервю е видно, че той дори не е навел категорични твърдения досежно издирването му от страна на официалните власти, а бил чул от приятел, който, от своя страна, бил чул от познат, работещ в полицията, че срещу него е заведено дело за участие в демострация. Както е посочил и първостепенният съд, нито лицето, нито някой от семейството му са арестувани или осъждани в държавата му по произход, не е имало проблеми и заради етническа или религиозна принадлежност. Нещо повече, обосновано в хода и на двете проведени производства, е съобразен факта, че Х. Мюнюр съзнателно се е снабдил с фалшив френски паспорт и е взел решение с него да премине през границите на няколко държави, като този факт е показателен за склонността на лицето да представя невярна информация. Предвид изложеното, както правилно е констатирал и АССГ, нито един от елементи от личната бежанска история на Х. Мюнюр не сочи към наличие на условията по чл. 8 ЗУБ за предоставяне на статут на бежанец. Правилни са и изводите на съда, че в случая не са налице материалноправните предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут по смисъла на чл. 9, ал. 1 ЗУБ на жалбоподателя. Данните, съдържащи се в проведеното с него интервю, налагат извод за липса на доказателства той да е бил изложен на реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко и унизително отнасяне, тежки и лични заплахи срещу живота и личността му като гражданско лице в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт. От приложените справки на дирекция "Международни дейности" при ДАБ при МС се установява, че в Турция не е наличен вътрешен или международен въоръжен конфликт, поради което правилно административният съд приема, че спрямо Х. Мюнюр не са налице сериозни и потвърдени основания, че в случай на завръщането му той ще бъде изправен пред заплаха, релевантна за предоставяне на хуманитарен статут. От доказателствата по делото не се установява чужденецът да е бил принуден да напусне Турция поради реална опасност от тежки посегателства. По изложените съображения, като е счел решението на заместник председателя на ДАБ за законосъобразно и е отхвърлил подадената срещу него жалба като неоснователна, административният съд е постановил валидно, допустимо и правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение