Решение № 4271 от 13.04.2020 г. на ВАС по адм. д. № 8015/2019 г.

Решение № 4271 от 13.04.2020 г. на ВАС по адм. д. № 8015/2019 г., VII о., докладчик председателят Таня Вачева Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационната жалба на Застрахователна брокерска къща "Инс консулт" ЕООД - в ликвидация, със седалище в гр. С., подадена чрез пълномощник, против решение № 690/17.05.2019 г. по адм. д. № 362/2019 г. на Административен съд С.-област, с което съдът е отхвърлил жалбата на дружеството срещу решение № 519-ЗБ/22.05.2018 г. на Комисията за финансов надзор за заличаване на дружеството от регистъра на застрахователните брокери. Според касатора решението е неправилно като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди, че решението не е издадено от колективния орган Комисията за финансов надзор /КФН/, а еднолично от председателя на КФН, поради което твърдението на дружеството за нищожност на административния акт е основателно, а изводите на съда - неправилни. Касаторът сочи, че актът е постановен при липса на редовно изготвена докладна записка, без писмен доклад с мотиви за вземане на решението на Комисията. Сочи, че съдът не е обсъдил всички възражения в жалбата и не е изложил мотиви във връзка с твърдението на дружеството, че липсва формирано волеизявление от компетентния административен орган. Иска отмяна на съдебното решение и произнасяне по съществото на спора, при което обжалваният административен акт бъде прогласен за нищожен. Претендира разноски. Ответникът Комисията за финансов надзор, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, след като провери правилността на обжалваното решение, приема следното: Първоинстанционният съд е установил, че пред Комисията за финансов надзор е открито производство за заличаване на "Инс консулт" ЕООД от регистъра на застрахователните брокери по чл. 30, ал. 1, т. 12 ЗКФН, тъй като към 12.04.2018 г. дружеството е имало ликвидни и изискуеми задължения към КФН. Комисията е приела, че са изпълнени предпоставките по чл. 312, ал. 1, т. 8 от Кодекса за застраховането /К3/, поради което е заличила застрахователния брокер от регистъра на застрахователните брокери с оспореното пред първоинстанционния съд решение № 519-ЗБ/ 22.05.2018 г. Съдът е посочил, че решението е прието по предложение на заместник-председателя, ръководещ управление "Застрахователен надзор", направено в заседанието на КФН от 22.05.2018 г., видно от препис-извлечение от протокол № 42/22.05.2018 г. Съгласно отразеното в протокола от проведеното заседание, присъствали са всички членове на Комисията и всички са гласували "за" заличаване на ЗБК "Инс Консулт" ЕООД от регистъра на застрахователните брокери на основание чл. 312, ал. 1, т. 8 КЗ. Първоинстанционният съд е приел, че оспореното решение е издадено от компетентния колективен орган, с абсолютно мнозинство на членовете по чл. 3 ЗКФН. Според съда, оспореното решение, изпратено до адресата, само е подписано от председателя на КФН, предвид правомощието му по чл. 14, ал. 3, т. 1 ЗКФН. Гласуването и приемането на акта е удостоверено в приложения протокол от заседанието на КФН, на което решението е взето с мнозинство. Решението е прието по предложение на съответния ресорен заместник-председател. Поради това е отхвърлил жалбата на "Инс консулт" ЕООД като неоснователна. Решението е правилно. Искането на жалбоподателя пред първоинстанционния съд е за обявяване нищожност на издаденото решение № 519-ЗБ/22.05.2018 г. на Комисията за финансов надзор. Нищожността като форма на недействителност на административния акт изисква при неговото издаване да са допуснати такива нарушения, които са особено съществени, т. е. порокът трябва да е толкова тежък, че да прави невъзможно и недопустимо оставането на административния акт в правната действителност. Нищожен е само този акт, който е засегнат от толкова съществен порок, че актът изначално не поражда правните последици, към които е насочен. Жалбоподателят поддържа твърдение, че оспореното решение е издадено от едноличен орган - председателя на КФН, а не от Комисията за финансов надзор с оглед правомощието й по чл. 13, ал. 1, т. 7 /нова – ДВ, бр. 95 от 2017 г., в сила от 1.01.2018 г. / ЗКФН. Този довод е неоснователен. Както правилно е посочил първоинстанционният съд, обстоятелството, че писменият текст на решението с мотиви и диспозитив, изпратен на адресата, е подписан само от председателя на КФН, не означава, че с него е обективирана едноличната воля на председателя на КФН. Волята на колективния орган е изразена с гласуването на проведеното заседание - за приемане на докладната записка на ресорния заместник-председател и на самото решение за заличаване на дружеството на посоченото основание по чл. 312, ал. 1, т. 8 КЗ. Порокът във формата е основание за нищожност, когато е толкова сериозен, че практически се приравнява на липса на форма и оттам - на липса на волеизявление. Формата е начин за външно изразяване на волеизявлението и, за да бъде налице, е необходимо тя да е предписана от закона. Формата е самостоятелно основание за валидно действие на административния акт и неспазването й води до недействителност на акта, която се определя от степента на порока. В настоящият случай е спазена изискуемата писмена форма на решението, поради което не е налице порок във формата. Формата на акта е условие за валидното му действие, а мотивирането на административния акт е основание за неговото валидно действие. Обжалваното решение на КФН не страда от порока липса на форма, защото е издадено в писмен вид и съдържа разпоредителна част. По делото е представен препис-извлечение от протокола от проведеното заседание на КФН от 22.05.2018 г., който не е оспорен от жалбоподателя. Твърденията за липса на мотиви, респ. липса на редовно внесена докладна записка съгласно чл. 17, ал. 1 от Правилника на Комисията за финансов надзор касаят проверката за законосъобразност на акта с оглед спазване на административнопроцесуалните правила, но не поразяват неговата валидност. В приложеното препис-извлечение от протокола на КФН № 42/22.05.2018 г. е отразено, че предложението на ресорния заместник-председател Р. Гури е внесено за обсъждане като точка от дневния ред и е гласувано. Съществените нарушения на административнопроизводствените правила са основания за нищожност само ако са толкова сериозни, че нарушението е довело до липса на волеизявление - например, поради липса на кворум. В конкретния случай оспореното решение е прието от колективен орган, при наличие на изискуемите от закона кворум както за провеждане на заседанието, така и за вземането на решението. За да бъде нищожен един административен акт при допуснато нарушение на материалноправните разпоредби, той трябва да бъде изцяло лишен от законова опора - т. е. да не е издаден на основание нито една правна норма и същевременно да засяга по отрицателен начин своя адресат. Първоинстанционният съд е изложил мотиви и за правилното приложение на материалноправните разпоредби, които, с оглед предмета на спора, касационният състав не следва да проверява, тъй като актът е издаден на валидно правно основание и не съдържа такива разпоредби, които да водят до неговата нищожност. Предвид изложеното, оспореният административен акт не страда от пороци, които да водят до неговата нищожност, както правилно е приел и първоинстанционният съд, поради което обжалваното решение следва да бъде оставено в сила. При този изход на правния спор разноски в полза на касатора не се дължат. Воден от горното, Върховният административен съд