Решение № 10316 от 12.10.2021 г. на ВАС по адм. д. № 4704/2021 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. С решение 41 от 11.03.2021г., постановено по адм. д. 455/2020 г. Административен съд Сливен, е отхвърлил жалбата на ЕТ Братец Д. Киров, ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление гр.Сливен, ул.Г.С.Раковски 48, представляван от Д. Киров, срещу Заповед за налагане на принудителна административна мярка (ПАМ) ФК 321 0047839 от 26.10.2020г. на , началник на отдел "Оперативни дейности" Бургас в Дирекция Оперативни дейности в Главна дирекция (ГД) "Фискален контрол", при Централно управление (ЦУ) на Национална агенция за приходите (НАП), с която на основание чл.186,ал.1,т.1,б.а ЗДДС и чл.187 ЗДДС е постановена принудителна административна мярка запечатване на търговски обект ресторант Еврика, находящ се в гр.Сливен, ул.Г.С. Раковски 48, стопанисван от ЕТ Братец Д. Киров и забрана за достъп до него за срок от 3 дни. С решението съдът е осъдил ЕТ Братец Д. Киров да заплати на НАП разноски по делото в размер на 100лв. Срещу така постановеното решение е подадена касационна жалба от ЕТ Братец Д. Киров, ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление гр.Сливен, ул.Г.С.Раковски 48, представляван от Д. Киров, чрез пълномощника му адв.Д. Петров. В същата се прави оплакване, че решението на Административен съд Сливен е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени процесуални нарушения, както и е необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата се излагат подробни доводи в подкрепа на оплакванията. Моли Върховния административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на Административен съд Сливен и вместо него да постанови друго такова, с което да отмени оспорената заповед за налагане на ПАМ. Претендира заплащане на разноски. Ответният по касационната жалба началник на отдел "Оперативни дейности" Бургас, Дирекция Оперативни дейности, в Главна дирекция "Фискален контрол" при Централно управление на Национална агенция за приходите, чрез процесуалния си представител юрк.Ж. Динева взема становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира заплащане на разноски за тази инстанция. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационна жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С решението Административен съд Сливен е отхвърлил жалбата на ЕТ Братец Д. Киров, ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление гр.Сливен, ул.Г.С.Раковски 48, представляван от Д. Киров, срещу Заповед за налагане на принудителна административна мярка (ПАМ) ФК 321 0047839 от 26.10.2020г. на , началник на отдел "Оперативни дейности" Бургас в Дирекция Оперативни дейности в Главна дирекция (ГД) "Фискален контрол", при Централно управление (ЦУ) на Национална агенция за приходите (НАП), с която на основание чл.186,ал.1,т.1,б.а ЗДДС и чл.187 ЗДДС е постановена принудителна административна мярка запечатване на търговски обект ресторант Еврика, находящ се в гр.Сливен, ул.Г.С. Раковски 48, стопанисван от ЕТ Братец Д. Киров и забрана за достъп до него за срок от 3 дни. Съдът е описал установената фактическа обстановка във връзка с издаване на ПАМ, в това число обстоятелствата по извършената проверка и събраните доказателства, в това число подробно е възпроизвел представения като доказателство доклада от проф.д-р инж.Й. Алексиева, ръководител на Катедра Хранене и туризъм в Университета по хранителни-технологии Пловдив относно понятието кетъринг. Решаващият съд е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Прието е, че заповедта е издадена и в съответствие с материалния закон. На стр.5 от решението, л. 93 от първоинстанционното дело, административният съд е дал подробно тълкуване на относимите правни разпоредби относно допуснатото от жалбоподателя нарушение чл.186,ал.1,т.1 ЗДДС, чл.27,ал.1,т.2 от Наредба Н 18/13.12.2006г. на министъра на финансите за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти. Съпоставяйки правните норми и установените факти по делото, първоинстанционният съд е извел извод, че при проверката органите на НАП са установили допуснато нарушение от търговеца относно начина на регистриране на извършени продажби на храна за в къщи вместо във група Б с начислен 20% ДДС, същите са регистрирани в група Г с 9% ДДС. Предвид становищата на страните и възраженията на жалбоподателя, на стр.6 и 7 от решението решаващият съд е направил изключително подробно и детайлно тълкуване и разграничение на понятията ресторантьорски услуги, кетъринг услуги и доставка на храна за в къщи, предвид действащата към процесния период специфична правна регламентация за определяне на дължимия ДДС върху този вид услуги. Изведен е извод, че при ресторантьорските и кетъринг услугите водещото или акцентът за определянето на същността им е обслужването кто специфика и съвкупност от услуги, достигащи пряко до клиента, докато доставката на храна за в къщи, макар и опакована, с добавени прибори, с лого на ресторанта и прочие, не може да се приеме като допълнителна услуга по смисъла, вложен от законодателя в цитираните разпоредби. На база на това е изграден извод/стр.8 от решението/, че от страна на жалбоподателя е допуснато нарушение на изискванията за регистриране за извършваните от него доставки, поради което от страна на административния орган не е допуснато нарушение на материалния закон. Изложени са и мотиви, защо съдът приема, че наложената мярка и в съответствие с целта на закона и защо определеният срок на мярката е съразмерен. Направен е краен извод за законосъобразност на оспорената заповед за налагане на ПАМ и неоснователност на жалбата. Решението на Административен съд Сливен е правилно и законосъобразно. Основното оплакване в касационната жалба на ЕТ Братец Д. Киров, ЕИК[ЕИК], е за допуснато нарушение на материалния закон. Навеждат се доводи, че в случая неправилно административният съд е приел, че доставката на храна за къщи не съставлява кетъринг услуга по смисъла на § 1,т.61 ДР ЗДДС във вр. с чл. 6 от РЕГЛАМЕНТ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ (ЕС) 282/2011 НА СЪВЕТА от 15 март 2011 година за установяване на мерки за прилагане на Директива 2006/112/ЕО относно общата система на данъка върху добавената стойност. По направените оплаквания настоящият състав на касационната инстанция приема за установено следно: По делото няма спор както за факти, така и по тълкуването на закона. Единственото спорно обстоятелство в случая е това как следва да се ригистрира извършената доставка на храна за в къщи дали тя покрива критериите за кетъринг услуга по смисъла на § 1,т.61 ДР ЗДДС и върху нея следва да се начислява 9% ДДС /към процесния период/ съгласно чл.66,ал.2,т.2 ЗДДС, каквато теза поддържа жалбоподателят, или следва да бъде регистрирана по общия ред, каквато теза поддържа административния орган. Първоинстанционният съд е дал изключителен обстоен отговор на спорни въпрос. Тълкуването на правните разпоредби и крайните му изводи в тази насока се споделят изцяло от настоящата съдебна инстанция при условията на чл.221,ал.2 ЗДДС. В допълнение следва да бъде изложено, че тълкуването на закона /§1,т.61 ДР ЗДДС във вр. с чл.6 от Регламент за изпълнение (ЕС) 282/2011 на Съвета/ от 15 март 2011 година за установяване на мерки за прилагане на Директива 2006/112/ЕО относно общата система на данъка върху добавената стойност/ налага извод, че за да бъде определена услуга по доставка на храна като кетъринг водещото е обстоятелството, че предоставянето на храната и напитките на място, различно от това, където е приготвена, е придружено от всички съпътстващи услуги, предоставящи условия за консумация/обзавеждане, средства, обслужващ персонал/. В този смисъл е и обяснението за същността на кетъринг , дадено в приложения като доказателство доклад на ръководителя на Катедра Хранене и туризъм при Университета по хранителни технологии Пловдив/л.63 и сл. от първоинстанционното дело/, представляващ по съществото си писмено заключение на експерт в съответната област. При така изложеното доставката на храна за в къщи, независимо как е опакована, с какво е придружена и т.н., не може да бъде разглеждана като кетъринг услуга, след като липсват т.н. други помощни услуги по смисъла на чл.6,ал.2 от чл.6 от Регламент за изпълнение (ЕС) 282/2011 на Съвета/ от 15 март 2011 година за установяване на мерки за прилагане на Директива 2006/112/ЕО относно общата система на данъка върху добавената стойност/. Като е стигнал до краен извод за законосъобразност на оспорената заповед за налагане на ПАМ и е потвърдил същата, Административен съд Сливен е постановил едно правилно съдебно решение, което не страда от пороците, твърдени в касационната жалба, и при условията на чл. 221, ал. 2 АПК следва да бъде оставено в сила. При този изход на процеса ЕТ Братец Д. Киров, ЕИК[ЕИК], следва да бъде осъден да заплати наНационалната агенция по приходите София в качеството й на юридическото лице, в състава на което влиза административния орган, издател на оспорената заповед, юрисконсулско възнаграждение в размер на 100лв., определено при условията на л.78,ал.8 ГПК във вр. с чл.144 АПК и чл.37,ал.1 ЗПП. Водим от горното и на основание на чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, състав на първо отделение,