Решение № 3495 от 21.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 1391/2016 г.

Решение № 3495 от 21.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 1391/2016 г., I о., докладчик председателят Светлозара Анчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на директора на дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика" – гр. П. при ЦУ на НАП срещу решение № 2420/01.12.2015 г., постановено по адм. дело № 1730/2015 г. по описа на Административен съд – гр. П., с което е отменен РА № 261305862/16.07.2014 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – гр. П., потвърден с решение № 1084/27.10.2014 г. на същия директор за определения на К. К. с [фирма] – [населено място] данък по чл. 48 ЗДДФЛ за 2007 г. в размер на 4 488,75 лв. и лихви – 3 125, 50 лв. и задължителни осигурителни вноски за същата година – ДОО в размер на 2 513,40 лв. и лихви – 2 939,78 лв.; ЗО в размер на 849,60 лв. и лихви – 591,57 лв. и ДЗПО-УПФ в размер на 708 лв. и лихви – 828, 11 лв. Обжалва се решението и в частта за разноските в размер на 3 365 лв. Релевират се оплаквания, че решението е неправилно, като от изложението може да се направи извод и за допуснати от съда съществени нарушения на съдопроизводствените правила и за нарушения на материалния закон – отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Според касационния жалбоподател неправилно съдът бил приел, че е изтекъл 5-годишният срок по чл. 109 ДОПК и че била преклудирана възможността за започване на процесното ревизионно производство. В тази връзка излага доводи, че срокът, до който е следвало да се извърши ревизия наистина е бил 31.12.2013 г., както е приел и съда, но органите по приходите са предприели действия по връчване на ЗВР № 1305862/02.12.2013 г. преди 31.12.2013 г., като се сочи Протокол № 1333153/19.11.2013 г. Твърди, че преобладаващата съдебна практика свързва започването на ревизията с момента на предприемане на действия по връчване на заповедта за възлагането й. Цитирани са решения по адм. дела № 13020/2014 г., № 6316/2014 г., № 7597/2014 г. и 9906/2014 г. на ВАС. О. оплаквания са свързани със спора по същество, като относно заключението на съдебно-счетоводната експертиза се възразява, че съдът е следвало да го обсъди с останалите доказателствата по делото и ако това беше направено, изводите щели да бъдат като тези на приходните органи. Относно договора за заем според касационния жалбоподател ревизираното лице не е представило безспорни доказателства, че такъв му е даден. Подробни съображения, обосноваващи оплакванията са изложени в касационната жалба, с която се иска отмяна на обжалваното решение, вкл. и в частта за разноските и отхвърляне жалбата на ревизираното лице срещу ревизионния акт. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. По делото са депозирани писмени бележки от юриск. Г. Д. относно валидността на ревизионния акт по приложението на чл. 119, ал. 2 и чл. 118, ал. 2 ДОПК, както и становище по съществото на спора. В съдебно заседание касационната жалба се поддържа от юриск. Димитрова. Ответникът по касационната жалба К. К. с [фирма] – [населено място] чрез адв. В. Т. я оспорва по подробно изложени в писмени бележки, които в съдебно заседание се поддържат от нея. Иска се присъждане на направените разноски по делото. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, Първо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения: Делото за втори път е на разглеждане пред Върховния административен съд. Първоначално с решение № 370/25.02.2015 г. по адм. дело № 3157/2014 г. Пловдивският административен съд е отменил по жалба на К. К. с [фирма] РА № 261305862/16.07.2014 г за определените данък по чл. 48 ЗДДФЛ за 2007 г. в размер на 4 488, 75 лв. и лихви – 3 125, 50 лв. и задължителни осигурителни вноски за същата година – ДОО в размер на 2 513, 40 лв. и лихви – 2 939, 78 лв.; ЗО в размер на 849, 60 лв. и лихви – 591, 57 лв. и ДЗПО-УПФ в размер на 708 лв. и лихви – 828, 11 лв. Мотивите на съда, за да постанови този резултат са били, че не са налице предпоставките на чл. 122, ал. 1, т. 7 ДОПК за извършване на ревизията по особения ред. С решение № 8195/03.07.2015 г. по адм. дело № 4541/2015 г. на ВАС, Второ отделение е отменил първоинстанционното решение, приемайки че са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, тъй като съдът не бил извършил собствена преценка на доказателствата, а спрямо тях и на фактите, относими към предмета на спора и е върнато делото за ново разглеждане от друг съдебен състав с указания новият съдебен състав да анализира поотделно и в тяхната съвкупност събраните и липсващи по делото доказателства, да установи правилно релевантните за спора факти и изложи съответни на тях правни изводи и доколко същите оборват констатациите на ревизионния акт. При новото разглеждане състав на Пловдивския административен съд отново е отменил цитирания по-горе ревизионен акт. Съдът е приел, че не е спазен срокът за образуване на ревизията, тъй като съгласно чл. 109, ал. 1 ДОПК не се образува такова производство за установяване задължения за данъци по този кодекс, когато са изтекли 5 години от изтичането на годината, в която е подадена декларацията или е следвало да бъде подадена. Според съда за 2007 г., за която ревизирана година е определен данък по чл. 48 ЗДДФЛ задълженията по този закон се декларират в срок до 15.04.2008 г., а преклузивният срок по чл. 109, ал. 1 ДОПК започва да тече от 01.01.2009 г. и изтича на 31.12.2013 г. Съдът е обсъдил, че заповедта за възлагане на ревизията е от 02.12.0213 г., а е връчена на ревизираното лице на 19.02.2014 г., поради което е направил извод, че е преклудирана възможността за се извърши ревизия. В частта за определените задължителни осигурителни вноски за 2007 г. съдът е изложил мотиви по същество, но за да отмени и в тази част ревизионният акт е приел, че разпоредбата на чл. 124а ДОПК е материалноправна и няма действие по отношение на фактически състави, възникнали преди влизането й в сила, какъвто е настоящия случай. Решението е правилно постановено. С разпоредбата на чл. 109, ал. 1 ДОПК законодателят регламентира, че не се образува производство за установяване на задължения за данъци по този кодекс, когато са изтекли 5 години от изтичането на годината, в която е подадена декларация или е следвало да бъде подадена такава. Този срок е преклузивен, което означава, че при неспазването му от приходните органи, издаденият от тях ревизионен акт е унищожаем. Ревизията на К. К. с [фирма] за установяване на задължения по чл. 48 ЗДДФЛ е била възложена със заповед № 1305862/02.12.2013 г., а е връчена на ревизираното лице на 19.02.2014 г., т. е. след изтичане на 5-годишния срок – 31.12.2013 г. Неоснователни са доводите на касационния жалбоподател, че приходните органи са предприели действия по връчване на ЗВР, след като е установено, че тя е достигнала до знанието на ревизираното лице чрез връчването й на 19.02.2014 г. и по този начин е преклудирана възможността да се образува ревизионно производство. Предвид, че се касае за преклузивен, а не давностен срок, каквото е становището на представителя на Върховна административна прокуратура, той се прилага служебно и без възражение от ревизирания субект. Този срок се възприема в съдебната практика на ВАС като предопределящ допустимостта на ревизионното производство за установяване на задължения за данъци. Настоящият съдебен състав не споделя цитираната в касационната жалба съдебна практика на ВАС, VІІІ отделение – решения по адм. дела № 13020/2014 г., № 6316/2014 г., № 7597/2014 г. и 9906/2014 г., в които се споделя схващането на касационния жалбоподател, че началният момент на ревизионното производство е моментът на предприемането на действия по връчване на заповедта за възлагане на ревизията. Налице са множество решения на ВАС, според които този начален момент се свързва с връчването на заповедта за възлагане на ревизията на данъчния субект - вж. решения по адм. дела № 6894/2011 г., № 9183/2013 г., № 11650/2013 г., № 7071/2014 г., № 13020/2014 г., № 3533/2015 г., № 3401/2016 г. и др. Определящ момент за преценката за преклузивния срок по чл. 109 ДОПК е връчването на ЗВР, т. е. достигането до знанието на съответното лице, че по отношение на него е образувано ревизионно производство. Дори да се възприеме тезата на жалбоподателя, че образуваното на ревизията се счита от предприемане действията на приходните органи по връчване на ЗВР, позоваването на Протокол № 13333153/19.11.2013 г. също е неправилно, тъй като той е връчен на ревизираното лице на 19.02.2014 г., когато е връчена и ЗВР. Предприемане на действия от приходните органи, без за това да бъде уведомено лицето, на което предстои започване на ревизионно производство не е равнозначно на изричното уведомяване за започнало ревизионно производство. Предвид изложеното, първоинстанционният съд правилно е приложил разпоредбата на чл. 109, ал. ДОПК, приемайки, че ревизията за установяване на данъчни задължения за 2007 г. на К. К. е образувана след изтичане на посочения преклузивен срок и като е отменен ревизионния акт в тази му част решаващият съд е постановил правилно решението, което не подлежи на отмяна. Относно определените с ревизионния акт задължителни осигурителни вноски съдът правилно е приел, че разпоредбата на чл. 124 а ДОПК е с материалноправен характер. В този смисъл е и с тълкувателно решение № 1/18.05.2016 г. по тълк. дело № 3/2015 г. С тази разпоредба се определя възникването, съдържанието, изменението, погасяването или прекратяването на субективни права и задължения за осигурителни вноски, поради което не може да се прилага с обратно действие към 2010 г., както е в процесния случай. В този смисъл е и посоченото решение по тълкувателното дело, което на основание чл. 130, ал. 2 от Закона за съдебната власт е задължително, както за съда, така и за приходните органи. В същото време съдебната практика се позовава на систематичното тълкуване на двете правни норми на чл. 108 и чл. 109 ДОПК, намиращи се в раздел ВториI на глава Четиринадесета, касаещи установяване на задължения за данъчни и задължителни осигурителни вноски, поради това и настоящият съдебен състав се съобразява с тази практика - вж. решения по адм. дело № 1528/2007 г., № 9237/2010 г., 1965/2009 г., № 13127/2014 г. и др. Предвид изложеното настоящият съдебен състав счита, че обжалваното решение, вкл. и в частта за разноските не страда от сочените в касационната жалба пороци и като правилно и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото за настоящето касационно производство на ответника по касационната жалба следва да се присъдят направените разноски в размер на 1 200 лв. Останалите посочени разноски в списъка по чл. 80 ГПК, представен от адв. Терзиева, са разноските пред първоинстанционния съд и те с обжалваното решение са присъдени. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, Първо отделение