Решение № 7330 от 04.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 4910/2009 г.

Решение № 7330 от 04.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 4910/2009 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Ангел Калинов Производството е по чл. 208 и сл. АПК и е образувано по жалба на Делчо Бодуров срещу решение № 2399 от 20.02.2009 г. по адм. д. № 11632/2008 г. на Върховния административен съд - второ отделение, като се иска отмяна на същото и да се постанови решение по съществото на делото. Ответникът по касационната жалба взема становище да се остави в сила решението. Заключението на прокурора е, че касационната жалба е неоснователна. Върховният административен съд - петчленен състав - II колегия приема, че жалбата е допустима, но разгледана по същество е неоснователна. С решението, което се атакува с касационната жалба тричленният състав на второ отделение на Върховния административен съд е отхвърлил жалбата на Делчо Желев Бодуров от гр. Стара Загора против чл. 3, ал. 1 от Правилника за вписванията , одобрен с Постановление на МС № 1486 от 13.12.1951 г., обнародван в ДВ, бр. 101 от 18.12.1951 г., изм., ДВ, бр. 30 от 15.04.1955 г., изм., ДВ бр. 82 от 27.09.1996 г., изм., ДВ, бр. 86 от 30.09.1997 г., изм., ДВ, бр. 14 от 18.12.2000 г., изм., ДВ, бр. 5 от 16.01.2001 г., изм., ДВ, бр. 16 от 20.02.2001 г., изм., ДВ, бр. 69 от 6.08.2004 г., изм., ДВ, бр. 67 от 16.08.2005 г., изм., ДВ, бр. 22 от 28.02.2008 г., с искане за отменяването му като противоречащ на Закона за собствеността , като неоснователна. За да постанови решението си съдът е приел, че Министерският Съвет не е излязъл извън пределите на своята компетентност и чл. 3 от Правилника на вписванията не се явява в противоречие, а е в съответствие със законовите разпоредби, поради което не е допуснато нарушение по чл. 15, ал. 1 ЗНА , каквито доводи неоснователно се излагат от жалбоподателя. Уредените правоотношения в оспорената разпоредба от правилника съответстват на ранга на акта - подзаконов нормативен акт, тъй като е издаден в съответствие с чл. 15, ал. 1 от Закона за нормативните актове . Оспорената норма от Правилника не е в противоречие и не надхвърля приложното поле на по-високия по степен акт - в случая Закона за собствеността , на основание на който е издаден Правилника , тъй като кръга от въпроси, предмет на уреждане с Правилника е определен със законовата разпоредба. Решението е правилно. Тричленният състав правилно е приел от една страна, че Правилникът е издаден от компетентен орган, тъй като, съгласно разпоредбата на чл. 116 от Закона за собствеността (ЗС), законодателят е предвидил: "Подробностите относно начина на вписването и относно таксите, които се събират при вписването се уреждат от Правилника за вписванията , одобрен от Министерски съвет". От друга страна е правилен крайният извод, че оспорената норма от Правилника не е в противоречие и не надхвърля приложното поле на по-високия по степен акт - в случая Закона за собствеността, на основание на който е издаден Правилника, тъй като кръга от въпроси, предмет на уреждане с Правилника е определен със законовата разпоредба. Вписването следва да удостоверява само валидни актове, поради което изискуемостта на нотариалната заверка на подписите по силата на чл. 3, ал. 1 от Правилника , обезпечава удостоверяването чрез вписване на валидни актове. В разпоредбата на чл. 3 от Правилника за вписванията не се преуреждат и не се създават по-тежки изисквания с подзаконовия нормативен акт, вместо със закон, каквито доводи неоснователно се излагани в жалбата и в касационната жалба. Ето защо законосъобразното решение на тричленния състав следва да се остави в сила, а неоснователната жалба без последствие. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд - второ отделение