Решение № 12024 от 18.10.2010 г. на ВАС по адм. д. № 4520/2010 г.

Решение № 12024 от 18.10.2010 г. на ВАС по адм. д. № 4520/2010 г., I о., докладчик съдията Мира Райчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на началника на Митница Аерогара София, подадена чрез процесуалния му представител, срещу решение № 5 от 26.02.2010 г., постановено по адм. д. № 1870/09 г. по описа на Административен съд София град, с което е отменено решение № 579 от 7.10.2008 г. на началника на Митница Аерогара София, мълчаливо потвърдено от директора на Регионална митническа дирекция - София. В касационната жалба се навеждат доводи за неправилност на решението, поради противоречие с материалния закон, съставляващо отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Според касатора, от представения търговски договор, който е дългосрочен, не може да се конкретизира съответната пратка, нито по вид и количество на стоките, нито по тяхната стойност. Представената по делото извадка от системата "ТРИМИС" касае внос на сходни стоки от приблизително същия същия период от време като процесния. Следва да се има предвид, че законодателят не е определил точно какво е приблизително един и същ период. Претендира се отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отхвърли като неоснователна жалбата на "Глобъл Транс Лоджистикс" - ООД. Така изложените доводи са доразвити в представената пред касационната инстанция писмена защита на пълномощника юрк. Алексиев. Ответникът по касационната жалба - "Глобъл Транс Лоджистикс" - ООД със седалище в гр. София чрез процесуалния си представител я оспорва по съображения, изложени в писмено възражение в представена по делото писмена защита. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо "А" отделение, след като разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебен контрол пред АС - София - град е било решение № 579 от 7.10.2008 г. на началника на митница Аерогара София. Със същото е определена нова митническа стойност на стоките по ЕАД 08ВG005102Н0015976 от 21.03.08 г. с подробно описание на стоките по вид, мерна единица, стойност на брой, чифт, кв. м, комплект, на основание чл. 30 § 2 б. "в" от Регламент 2913/92. Определено е задължение за доплащане на ДДС в общ размер 670.63 лв. с дължимите лихви. За да отмени обжалваното решение, съдът е приел, че принципът за определяне на митническата стойност на внасяните в България стоки е заложен в разпоредбата на чл. 35, ал. 1 от Закона за митниците /ЗМ/, който предвижда, че това е договорената стойност, която е реално платената или подлежащата на плащане цена на стоките, коригирана съгласно чл. 38 при наличието на условията по т. т. от 1 до 4. Стойността на внесените с процесния ЕАД стоки не е определена в договора за международна покупко-продажба, сключен между жалбоподателя "Глобъл Транс Лоджистикс" - ООД и турската фирма, тъй като същият има характер на рамково съглашение. Според него стоките като наименования, асортимент, количества и качество могат да се заявяват и договарят по всякакъв удобен за страните начин. Цената на стоките се договаря за всяка конкретна пратка, а страните могат да конкретизират различни отстъпки при големи количества, при артикулис нестандартни размери, единични бройки и барк. Единичната цена и общата стойност в щатски долари на отделните стоки са отразени в износната митническа декларация и съответстват на фактури. При това положение, неправилно е прието от митническия орган, че липсват доказателства за реално платената или подлежащата на плащане цена. В подкрепа на този извод са представените от жалбоподателя доказателства - дневник за покупките, стокова разписка за получаване на стоките по фактурите, посочени по-горе, извадка от сметка "Стоки", извадка от сметка "Доставчици", документи за извършено плащане към доставчика, уведомление от турското дружество, че е получено плащане по процесните фактури. Представен е и РА на дружеството, издаден от орган по приходите при ТД на НАП - София, с който включва данъчния период м. 03.2008 г., в който е констатирано, че правомерно е упражнено правото на данъчен кредит по всички вносове от Турция, за които дружеството притежава митнически декларации и декларираните данни не се променят. В решението има позоваване на разпоредбата на чл. 36, ал. 2, т. 3 от ЗМ, а съгласно ал. 1 от същия законов текст, за да се прибегне до определяне на митническата стойност по ал. 2, т. 3, е необходимо преди това последователно да е изключено прилагането на т. т. 1 и 2. Видно от представената по делото извадка от система "ТРИМИС", от страна на ответника са съпоставяни внесени в Р. България стоки в периода от м. февруари до м. октомври на 2007 г., докато процесният внос е с дата м. 03.2008 г. Разпоредбата на чл. 75, ал. 1 от ППЗМ изисква при прилагането на чл. 36, ал. 2, т. 3 от ЗМ митническата стойност да се определи като се основава на единичната цена, на която се продава най-голямото сборно количество от внасяните стоки или от внесените идентични или сходни стоки по същото или приблизително същото време, по което се внасят стоките, подлежащи на остойностяване. Според съда, това означава да се вземат предвид вносове, осъществени през 2008 г. Обстойно са обсъдени данните от извадката от система "ТРИМИС" и е направен извод за това, че не се съдържат никакви данни за това какво е най-голямото сборно количество от внасяните стоки или от внесените идентични или сходни стоки в Общността по смисъла на чл. 30 § 2, б. "в" от Регламент 2913/92 г., на която разпоредба се е позовал митническият орган, както и за тяхната единична цена. Решението на Административен съд София - град е правилно и законосъобразно. Съгласно чл. 29, § 1 от Регламент /ЕИО/ № 2913/92 на Съвета от 12.10.92 г. относно създаване на Митническия кодекс на Общността, публикуван на български език в Специалното издание на Официален вестник на 2 април 2007 г. и приложим по отношение на процесния внос, митническата стойност на внасяните стоки е договорната им стойност, а именно - платената или подлежащата на плащане цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение в митническата територия на Общността, коригирана при необходимост в съответствие с разпоредбите на чл. 32 и 33, при условията, визирани в б. б. от "а" до "г". Според чл. 30, когато митническата стойност не може да се определи съобразно чл. 29, се прилагат последователно букви "а", "б", "в" и "г" от § 2, докато се стигне до първата, по която въпросната стойност може да се определи. Изключение се допуска, ако деклараторът изяви желание букви "в" и "г" да бъдат разменени по реда на прилагането. Само когато тази митническа стойност не може да се определи чрез прилагане на дадена буква, може да се приложи непосредствено следващата буква от реда, установен съгласно този параграф. Според § 2, б. "а", митническата стойност се определя въз основа на договорната стойност за идентични стоки, продадени с цел износ с местоназначение в Общността и изнесени в същия момент или приблизително същия момент, като стоките, подлежащи на остойностяване. Според § 2, б."б" митническата стойност се определя въз основа на договорната стойност за сходни стоки, продадени с цел износ с местоназначение в Общността и изнесени в същия момент или приблизително същия момент, като стоките, подлежащи на остойностяване. Според б. "в", митническата стойност е стойността, основаваща се на единичната цена, по която се продава в Общността най-голямото сборно количество от внасяните стоки или от вносни идентични или сходни стоки, на лица, които не са свързани с продавачите. Правилно съдът е приел, че няма основание да не се определи митническата стойност на внесените с процесния ЕАД стоки по реда на чл. 29 от Регламент /ЕИО/ № 2913/92, тъй като е установена подлежащата на плащане и реално платената цена. В писмената защита на касатора за пръв път се повдига въпросът за допустимостта на съдебното решение, като се излагат аргументи, че към датата на подаване на жалбата до административния съд не е бил изтекъл срокът за произнасяне от директора на РМД в качеството му на горестоящ административен орган, поради което с оглед на изискването за задължително административно обжалване като условие за подаване на жалба до съда последната се явява процесуално недопустима. Доколкото при условията на чл. 218, ал. 2 от АПК настоящата инстанция следи служебно за допустимостта на обжалваното първоинстанционно решение това оплакване следва да бъде разгледано. Същото е неоснователно. Предмет на обжалване е решение на началника на Митница Аерогара-София, а съгласно чл. 220 от АПК всяко лице може да обжалва засягащи го решения на митнически органи по реда на АПК. Последният не предвижда задължително административно обжалване, поради което няма пречка жалбата да бъде подадена и директно до съда. Дори да се приеме, че предвид нормата на чл. 211и, ал. 5 и 6 от ЗМ е налице задължително административно обжалване на решението като условие за допустимост на жалбата по съдебен ред, то в случая това условие е изпълнено. За дружеството жалбоподател не съществува възможност да узнае към кой момент жалбата му е изпратена на директора на РМД, от който момент на сетне започва да тече срока за произнасяне по жалбата - чл. 211и, ал. 2 от ЗМ, поради което предвид на данните по делото следва да бъде прието, че към датата на подаването на жалбата до съда - 16.01.2009 г. 30-дневният срок за произнасяне е изтекъл и е налице мълчаливо потвърждаване. Освен това, ако директорът на РМД се е произнесъл по жалбата, то е следва да бъдат представени доказателства в тази насока. Не представянето на такива води до извода, че е налице мълчаливо потвърждаване и подадената жалба до административния съд е допустима и следва да бъде разгледана. Поради изложените съображения, решението на АС - София - град, като правилно и законосъобразно, следва да бъде оставено в сила. Пред настоящата инстанция се прави искане за присъждане на разноски от ответника, за което се представят доказателства. Искането е основателно и предвид данните по делото следва да бъдат присъдени разноски в размер на 150 лв. Водим от горното, Върховният административен съд, първо "А" отделение,