Решение № 14405 от 26.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 7767/2010 г.
ВАСПетчленен състав26.11.2010 г.докладчик Славка Найденова
Диспозитив
ОСТАВЯ в СИЛА решение № 1964/15.02.2010 г., по адм. д. № 9479/2009 г. на Върховния административен съд, тричленен състав на седмо отделение. На основание чл. 223 АПК решението е окончателно.
Мотиви
Решение № 14405 от 26.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 7767/2010 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Славка Найденова Производството по делото е образувано пред 5-членен състав на Върховния административен съд по реда на чл. 208 и сл. АПК, по касационни жалби на Министерството на образованието, младежта и науката и на Силвия Славова Доковска и Наталия Славова Доковска, двете от гр. София, срещу решение № 1964/15.02.2010 г., по адм. д. № 9479/2009 г. на Върховния административен съд, тричленен състав на седмо отделение, като в тях се развиват оплаквания за неправилно прилагане на материалния закон и необоснованост. Иска се решението да се отмени с произтичащите от това последици. Ответникът, Комисия за защита от дискриминацията /КЗДискр./, чрез процесуалния си представител в съдебно заседание изразява становище за неоснователност на касационните жалби. Ответникът Регионален инспекторат по образование София-град, чрез процесуалния си представител в съдебно заседание изразява становище за основателност на касационните жалби. Представителят на Върховната административна прокуратура е на становище, че касационните жалби са неоснователна и предлага да се оставят без уважение. Върховният административен съд в настоящия 5-членен състав приема, че касационните жалби са постъпили в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и са процесуално допустими, а след като обсъди доказателствата по делото във връзка с касационните оплаквания и провери решението, счита, че са неоснователни. С обжалваното решение тричленният състав на седмо отделение, в производство по реда на чл. 68, ал. 1 от Закона за защита от дискриминацията /ЗЗДискр./, във връзка с чл. 145 и сл. АПК, отменил Решение № 87 от 28.05.2009 г. на КЗДискр. в частта му, с която на основание чл. 47, т. 4 ЗЗДискр. е дадено задължително предписание на Латинка Ковачева и на Ваня Кастрева, първата старши експерт, а втората н-к на Регионалния инспекторат по образование София-град и в частта му, с която на основание чл. 31, ал. 2 АПК административната преписка е изпратена на министъра на образованието, младежта и науката. По отношение на останалата част отхвърлил оспорването на посоченото решение. За да постанови този резултат, тричленният състав приел, че Кастрева и Ковачева са действували в изпълнение разпоредбите на Правилника на прилагане на ЗНП, като те нямат компетенции да променят съответните норми, които са дискриминационни. По съществото си касационните жалби са неоснователни, решението е правилно, твърдяните касационни основания за отмяната му не са налице. Не е нарушен материалният закон, както се сочи - съдебният акт е обоснован, а изложените изводи съответствуват на събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, въз основа на което са изведени изводи, които се споделят изцяло от настоящата инстанция и не се налага приповтарянето им. Спор по фактите не е налице - Силвия Доковска има завършено професионално обучение с придобиване на степен на професионална квалификация, удостоверени по реда на чл. 38, ал. 2 от Закона за професионалното образование и обучение. От данните по административната преписка се установява, че Силвия Доковска повторно е кандидатствала в друго помощно училище /второ/, но за придобиване на друга професионална квалификация "шивач", което е недопустимо при действащото законодателство, поради забраната по чл. 2, ал. 3 от ППЗНП. С оглед на това поведението на старши инспектор и началник РИО-София не е в нарушение, а в съответствие със законовата уредба и правилно е прието, че не са осъществили дискриминация спрямо нея. Правилно е прието също така, че е налице осъществена непряка дискриминация, а не пряка такава по признак "образование", както са твърдяли жалбоподателките Доковски. Съдът е изложил подробни и обосновани мотиви за необходимостта от привеждане на нормата на чл. 2, ал. 3 от ППЗНП в съответствие с нормите на ЕКПЧ, Международния пакт за икономически, социални и културни права и Европейската социална харта и че Министърът на образованието има такава компетентност по аргумент от чл. 17, т. 3 ЗНП, чл. 27 ЗНА, § 11 от ПРЗ на ЗНП, които настоящата инстанция възприема изцяло и не се налага приповтарянето им. Като се има предвид изложеното решението е обосновано, постановено е при спазване на материалноправните разпоредби и при постановяването му не са допуснати процесуални нарушения. Касационните жалби се явяват неоснователни поради липса на основанията по чл. 209, т. 3 АПК за отмяната му, поради което решението следва да се остави в сила. Водим от горното Върховният административен съд в настоящия 5-членен състав, на основание чл. 221, ал. 2 АПК
Цитирани разпоредби
1- чл. 20