Решение № 15240 от 9.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 9319/2020 г.

Решение № 15240 от 9.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 9319/2020 г., II о., докладчик съдията Илияна Дойчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Общински съвет – Стара Загора против решение № 285 от 17.07.2020 г., постановено по адм. д. № 652/2019 г. по описа на Административен съд гр. Стара Загора. Касаторът навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост – отменителни основания съобразно чл. 209, т. 3 АПК. Моли за отмяната му и претендира присъждане на направените по делото разноски. Ответникът – А. Динев, чрез процесуалния си представител, оспорва касационната жалба. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила и претендира присъждане на направените по делото разноски. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество за неоснователна, като съображенията за това са следните: С обжалваното решение Административен съд гр. Стара Загора отменя решение № 2349/27.06.2019 г. по протокол № 45 на Общински съвет Стара Загора, с което е одобрен проект за ПУП – план за регулация и план за застрояване за новообразуваните имоти на територията на парк/квартал "Бедечка" по плана на гр. Стара Загора, обхващащ квартали от 801 до 831, включително относно УПИ І с отреждане "за парк и открити спортни обекти", кв. 810, в частта му, в която попадат ПИ с идентификатори по КК на гр. Стара Загора 68850.513.6835, представляващ УПИ ХІІІ-95, кв. 809, ПИ с идентификатор 68850.513.6836, представляващ УПИ ХІV-95, кв. 809 и ПИ с идентификатор 68850.513.6837, представляващ УПИ ХV-95, кв. 809. За да постанови този резултат съдът приема, че оспорения административен акт е издаден от компетентен орган, в предписаната от закона форма и при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Съдът излага съображения, че с изменението на ПУП – ПР се променят границите на засегнатите имоти, в т. ч. и границите на собствените на жалбоподателя УПИ, като с оглед посоченото в оспорения административен акт правно основание за издаването му – чл. 134, ал. 1, т. 1 ЗУТ, не могат да се постигнат целените правни последици без съгласието на собствениците на засегнатите имоти, тъй като не са изпълнени изискванията на чл. 15, ал. 3 ЗУТ. Констатира, че с обединяването на всички УПИ на запад от р. Бедечка в един УПИ се нарушава забраната с последващ ПУП да се променят границите на поземлените имоти, като в случая се игнорират и имотните такива, с което е нарушен чл. 15, ал. 2 ЗУТ. Съдът приема, че е нарушен и принципа на съразмерност съобразно чл. 6 АПК, тъй като с одобреното изменение се засягат права и интереси на жалбоподателя в степен, по-голяма от необходимото за постигане на целта на закона, а именно да се приведе ПУП – ПР в съответствие с изискванията на ОУП и предвидената в него устройствена зона за озеленяване. По тези съображения съдът прави извод за незаконосъобразност на оспореното решение, в обжалваната му част, като постановено в нарушение на материалния закон. Обжалваното решение е законосъобразно и обосновано. Законосъобразен е изводът на съда, че решението на Общински съвет Стара Загора, в оспорената му част, е постановено в нарушение на материалния закон. Разпоредбата на чл. 15, ал. 3 ЗУТ допуска промяна в границите на веднъж урегулирани поземлени имоти, с план за изменение на регулацията, при съгласие на собствениците им, изразено със заявление и предварителен договор за прехвърляне на собственост, с нотариално заверени подписи. Законосъобразен е изводът, че не са изпълнени изискванията на чл. 15, ал. 3 ЗУТ. В случая кварталът, в който се намират имотите на жалбоподателя в т. ч. и кварталите от 801 до 831, включително отпадат и всички имоти на запад от река Бедечка се обединяват в един УПИ, като по същество се извършва промяна на собствеността със заличаване на границите на поземлените имоти без съгласието на собствениците, като последните стават съсобственици на един УПИ, което без тяхното изрично съгласие, дадено в предписаната от закона форма, е недопустимо. По същество с процесното изменение на ПУП-ПРЗ е извършена размяна на собственост, в грубо нарушение на чл. 15, ал. 3 от ЗУТ и чл. 16, ал. 1-5 от ЗУТ, допускащи това, но при определени условия, които в случая не са налице. Трансформация на собственост между частни имоти, собственост на физически или юридически лица, за които има влязъл в сила ПУП-ПР, както е в случая, е допустима само в хипотезата на чл. 15, ал. 3 от ЗУТ, при посочените от тази разпоредба условия, които за процесния ПУП не са налице. Освен това трансформацията по чл. 15, ал. 3 ЗУТ е по отношение на съседни имоти, а в случая имотите, предмет на ПУП, които се обединяват в един УПИ попадат в различни квартали. Разпоредбата на чл. 134, ал. 1, т. 1, на което основание е издаден административния акт, не може да предизвика като правна последица промяна на собственост чрез регулация без спазване на императивните изисквания на чл. 15 ЗУТ. Ето защо като прави извод за материална незаконосъобразност на оспорения административен акт Административен съд Стара Загора постановява решение в съответствие с материалния закон, което следва да бъде оставено в сила. С оглед на изложеното Върховният административен съд намира, че обжалваното решение е правилно и не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 АПК настоящата инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 АПК следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на делото направеното своевременно искане за присъждане на разноски и приложените доказателства, че същите са заплатени следва да се осъди Община Стара Загора да заплати на А. Динев сумата 900 лв., представляваща заплатено адвокатско възнаграждение. По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение,