Решение № 267 от 2.06.2010 г. на ВКС по н. д. № 208/2010 г.

Решение № 267 от 2.06.2010 г. на ВКС по н. д. № 208/2010 г., II н. о., НК, докладчик съдията Татяна Кънчева Производството е образувано по искане на осъдения К. Д. Т. за отмяна по реда на възобновяването на наказателни дела на присъда по нохд № 308/2007 г. на Районен съд гр. М., изменена с решение по внохд № 9/2010 г. на Окръжен съд гр. М.. Правят се оплаквания за допуснати нарушения на материалния закон и процесуалните правила и се иска делото да бъде върнато за ново разглеждане от "друг наказателен състав". В съдебно заседание, осъденият и защитникът му поддържат искането. Развиват съображения, че при разглеждането на делото са допуснати процесуални нарушения, а материалният закон е приложен неправилно, тъй като деянието е несъставомерно. Частният обвинител и граждански ищец Е. Д. не се явява. Депозирал е писмено становище с доводи за неоснователност на искането. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура също изразява становище, че искането е неоснователно. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка на влязлото в сила въззивно решение установи следното: С присъда по нохд № 308/2007 г., постановена на 23.03.2009 г. Районният съд в гр. М. признал подсъдимия К за виновен в набедяване по чл. 286, ал. 1 от НК и го осъдил на лишаване от свобода за срок от една година и обществено порицание. На осн. чл. 66 от НК отложил изтърпяването на наказанието лишаване от свобода за срок от три години. Осъдил го да заплати на граждански ищец Е. Д. обезщетение за причинени неимуществени вреди в размер на 2000 лв. С решение от 12.06.2009 г. по внохд № 71/09 г. Окръжния съд в гр. М. изменил присъдата в гражданско осъдителната й част. С решение № 533/12.01.2010 г., по реда на глава тридесет и трета от НПК, Върховният касационен съд, I н. о. отменил решението като постановено от незаконен състав и върнал делото за ново разглеждане във въззивния съд. С решение от 10.03.2010 г. по внохд № 9/2010 г. Окръжният съд в гр. М. изменил присъдата в гражданско-осъдителната й част, като намалил присъденото обезщетение на 1000 лева и я потвърдил в наказателно-осъдителната й част. Искането е процесуално допустимо, тъй като е подадено от надлежна страна, в срока по чл. 421, ал. 3 от НПК. По същество обаче е неоснователно. Лишено от фактическо основание е възражението, че съдилищата не са обсъдили приобщените към делото доказателства, писмени договори за правна помощ и заключенията на експертизите, в това число назначената и изслушана тройна графологическа експертиза, изготвена от вещи лица към НИКК на МВР. Видно от съдържанието на съдебните актове и двете съдебни инстанции са обсъдили и оценили поотделно и в логическа взаимовръзка всички събрани по производството доказателствени материали. Аргументирали са становище за пълна достоверност на показанията на св. Е, които правилно са намерили за последователни, убедителни и подкрепени от писмените доказателства и експертни заключения. Обсъдени са заключенията на експертизите, които дават категоричен извод, че подписите върху договора за правна помощ и пълномощно, с дата 11.03.1999 г., представени и приложени по гр. д. № 29/99 г. да положени от подсъдимия. В същия смисъл е заключението на вещите лица от НИКК, дадено в т. 1 от тройната експертиза № 08/ДОК-121. Въз основа на пълния и обективен анализ на доказателствената съвкупност, първоинстанционният съд е извел извод, възприет като правилен и обоснован и от въззивната инстанция, за недостоверност на твърденията на подсъдимия, че не е подписвал посочените документи. Липсата на категоричност в отговорите на експертите, на която искателят се позовава, касае други изследвани документи, неотносими към предмета на доказване по делото. Окръжният съд в гр. М., в изпълнение на задълженията си по чл. 339, ал. 2 от НПК е обсъдил внимателно всички възражения на подсъдимия, изложени в жалбата му срещу присъдата и мотивирано ги е отхвърлил като несъстоятелни. Правилно е приел, че деянието е осъществено от искателя, тъй като той е положил подписа си върху договора за правна помощ и пълномощното от 11.03.1999 г., знаел е, че документите са истински и Д. не е виновен, но въпреки това го е уличил в извършване на престъпление пред надлежен орган на властта, подавайки тъжба срещу него до прокуратурата. В искането, инициирало настоящото производство, осъденият не излага други съображения по правото, различни от твърденията му, посочените в тъжбата до прокуратурата, че св. Д е извършил престъпления. Точно тези твърдения обаче представляват предмета на доказване по производството и след като безспорно са установили тяхната несъстоятелност съдилищата правилно са приложили закона, осъждайки Т. за извършено престъпление по чл. 286, ал. 1 от НК. При тези съображения и като намери искането на осъдения К. Т. за възобновяване на делото, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение