Решение № 9100 от 4.07.2018 г. на ВАС по адм. д. № 1169/2018 г.

Решение № 9100 от 4.07.2018 г. на ВАС по адм. д. № 1169/2018 г., VIII о., докладчик съдията Василка Шаламанова Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 от ДОПК вр. с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"- П. при ЦУ на НАП против Решение № 2244/15.12.2017 г., постановено по адм. д. № 873/2017 г. по описа на Административен съд П., в частта в която е отменен РА № Р-16002416002108-091-001/15.12.2016 г. на ТД на НАП - П., потвърден с решение № 121/7.03.2017 г. на директора на дирекция "ОДОП"-П., при ЦУ на НАП, в частта, с която е отказано право на данъчен кредит в размер на 122250,90 лв. и е начислена лихва в размер на 32648,63 лв. В касационната жалба се излагат подробни мотивирани оплаквания за нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените превила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяна на решението на административния съд в обжалваната му част и вместо него да се постанови друго, с което да се отхвърли жалбата на дружеството срещу ревизионния акт в отменената му част. Претендират се разноски. Ответникът - "Б. Т." ЕООД, редовно призован, не се явява и не се представлява, не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава подробно заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на жалбата, правилността на решението в обжалваната му част на релевираните касационни основания и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК прие за установено следното: Касационната жалба е подадена от страна по делото, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. По оспорване на "Б. Т." ЕООД предмет на първоинстанционното производство е била законосъобразността на РА № Р-16002416002108-091-001/15.12.2016 г. на ТД на НАП - П., потвърден с решение № 121/7.03.2017 г. на директора на дирекция "ОДОП"-П., при ЦУ на НАП, с който е отказано право на данъчен кредит в размер на 122250,90 лв. и е начислена лихва в размер на 32648,63 лв. и начислени лихви в размер на 115,99 лв. за начислен, но невнесен в срок ДДС. Съдът е приел, че обжалваният ревизионен акт е издаден от компетентен орган и в хода на ревизията не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. По съществото на спора съдът е приел за неоснователна жалбата на дружеството относно начислените лихви в размер на 115,99 лв., като в тази част решението не е оспорено от РЛ и е влязло в сила. С решението си първостепенния съд е отменил РА в частта, в която на "Б. Т." ЕООД е отказано право на данъчен кредит в размер на 122250,90 лв. и е начислена лихва в размер на 32648,63 лв. с аргумент, че е налице липса на реално осъществени доставки на стоки по смисъла на чл. 6 и услуги по смисъла на чл. 9 от ЗДДС и е отказано правото на приспадане на данъчен кредит на основание чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1 от същия закон и във връзка с чл. 70, ал. 5 от ЗДДС по фактури, издадени от следните доставчици: "Н. Д." ЕООД, "Ч. г." ЕООД, "Ш. БГ" ЕООД, "С. БГ" ЕООД, "М." ЕООД, "С." ЕООД, "Ади т. 99" ЕООД, "И. т. 81" ЕООД, "Е. - С." ЕООД, "М." ЕООД, "П. БГ" ЕООД, "П. С. З." ЕАД, "ГГ 2008" ЕООД, "Б. С." ООД, "Е." ЕООД, "Е. - Е." ООД. Предмет на доставките са горива, гуми, скоростна кутия за Скания 124, диференциал за Скания 124, кабина за Скания, скоростна кутия, самосвален кош, кофа за багер, преден мост и задна стрела за комбиниран багер, кош с подшаси и хидравлична бутилка, услуги - услуга със земекопна техника, работа с валяк, наем на строителен инвентар, транспортни услуги и др. При съвкупна преценка на доказателствата по делото съдът е приел за установено основният правопораждащ юридически факт, а именно прехвърляне правото на собственост върху стоката, съответно извършването на услугите. Решението е правилно. Административен съд-П. е приел, че за да бъде признато и законосъобразно упражнено правото на приспадане на данъчен кредит следва да са налице предпоставките по чл. 68 и чл. 69 от ЗДДС и отсъствие на пречки по чл. 70 от ЗДДС, препятстващи упражняването на правото. Доказателствената тежест за това е върху лицето, претендиращо възникването на субективно материално право в негова полза, при условията на пълно и главно доказване. Административен съд П. е изяснил пълно фактическата обстановка - ползвал е събраните в хода ревизионното производство доказателства, приел е заключението на ССЕ и САЕ. Въз основа на установените факти и обстоятелства обосновани са изводите на съда за наличие на реални доставки на стоки и услуги, извършени от "Н. Д." ЕООД, "Ч. г." ЕООД, "Ш. БГ" ЕООД, "С. БГ" ЕООД, "М." ЕООД, "С." ЕООД, "Ади т. 99" ЕООД, "И. т. 81" ЕООД, "Е. - С." ЕООД, "М." ЕООД, "П. БГ" ЕООД, "П. С. З." ЕАД, "ГГ 2008" ЕООД, "Б. С." ООД, "Е." ЕООД, "Е. - Е." ООД. В подкрепа на този извод са представените по делото договори, приемо-предавателни протоколи, товарителници, експедиционни бележки и пр. Последните са частни документи, които не са оспорени по своята автентичност и съдържание и се ползват със съответната доказателствена сила, така че удостоверяват постигнатото между страните съгласие за индивидуализация на стоките. Ирелевантни за възникване на правото на приспадане на данъчен кредит са обстоятелствата относно установеност на произхода на стоките при доставчиците, дерегистрацията им по ЗДДС, задлъжнялостта им към бюджета, откриването или неоткриването им на данъчните адреси за кореспонденция. Отказът на органа по приходите да признае право да приспадне данъчен кредит, поради това, че издателят на фактурата не е доказал кадрова обезпеченост противоречи на тълкуването на Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 г. относно общата система на данъка върху добавената стойност от Съда на ЕС, съдържащо се в решение от 6 септември 2012 г. по дело С-324/11, както и решението му от 21 юни 2012 г. по съединени дела С- 80/11 и С-142/11. Въпреки липсата на данни за натоварване, съхранение и транспорт, но при установеност на предаването на стоките, редовното им счетоводно отразяване, извършеното плащане и използването им за последващи облагаеми доставки от ревизираното лице, обосновават извод за наличие на относими обстоятелства, въз основа на които може да се направи ползващия лицето извод, че по издадените фактури е прехвърлено право на собственост, настъпило е данъчно събитие като предпоставка за възникване на правото на приспадане на данъчен кредит. С. са използвани за целите на извършваната от получателя икономическа дейност като няма данни или твърдения сходни стоки да са доставяни от други лица или да са били налични при РЛ в периодите. Отказът на органа по приходите да признае на ревизираното лице право да приспадне данъчен кредит, поради това, че издателят на фактурата или някой от неговите доставчици са извършили нарушение, противоречи на изискванията на чл. 167, 168, б. а), чл. 220, т. 1 и чл. 226 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 г. относно общата система на данъка върху добавената стойност и тълкуването й от Съда на ЕС, съдържащо се в Решение от 21 юни 2012 г. по съединени дела С- 80/11 и С-142/11. Ако поради нередности, извършени от издателя на фактурата или от доставчиците нагоре по веригата и посочени като основание за правото на приспадане, се приеме, че сделката не е действително извършена, трябва да се установи, въз основа на обективни данни и без да се изисква от получателя на фактурата да извършва проверки, каквито не е длъжен да прави - че получателят на фактурата е знаел или трябвало да знае, че сделката е част от измама с ДДС. В настоящия случай това не е установено, поради което органът по приходите не следва да създава задължение за получателя на фактурата да извършва проверки на контрагента си, каквито по принцип той не е длъжен да прави. Неоснователни са доводите в жалбата относно липсата на декларации за съответствие на качеството на доставянето на горива по фактурите, издадени от "П. С. З." ЕАД, "Е.-е." ООД и "Б.". Въпросът за качеството на горивото е неотносим към доставката по принцип. Декларациите по чл. 12, ал. 1 от Наредбата за изискванията за качеството на течните горива, условията, реда и начина за техния контрол са допустимо, относимо и необходимо доказателствено средство за факта на предаване на спорните количества гориво. Следва да се има предвид, че субект на задължението за представяне на декларацията е лицето, което разпространява течното гориво / чл. 12, ал. 1 от Наредбата /, а на това за отбелязването по чл. 12, ал. 2 от Наредбата и лицата, които осъществяват последващо разпространение. Бездействието на тези лица препятства посочването на декларацията за съответствие в придружаващите горивото документи /вж. чл. 12, ал. 3 от Наредбата /, а задължението е пак за тези субекти. В случай, че не е спазено това нормативно изискване последицата е ангажиране на административнонаказателна отговорност на виновните лица. В процесните фактури горивото е описано по вид, количество и стойност, доказано е предаването и получаването на горивата. Липсата на АДД, заявки и пр. не могат да обосноват извод за неосъществена доставка. За установяване на факта на предаването към всяка една от прецесните фактури са съставени приемо-предавателни протоколи, чиято формална доказателствена сила е подкрепена от подробно обсъдените от съда относими доказателства. Протоколите обективират волеизявления на доставчика и на получателя за предаване и приемане на горивата. Предвид гореизложеното и при наличие на пряко доказване на всички факти от значение за осъществяване на доставките по данъчните фактури, по които ревизираното лице е декларирал право на данъчен кредит, не е налице законово основание да му бъде отказано това право само паради съмнения за неизрядност или недобросъвестно поведение на трети лица, предходни доставчици на неговия доставчик или на неизрядност на документацията на доставчика относно транспорта или съхранението на стоките. Като е достигнал до същите правни изводи административният съд е постановил правилно, обосновано и законосъобразно решение, което в оспорената му част следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора на касатора не се дължи юрисконсултско възнаграждение за настоящото производство. Ответникът не е претендирал присъждане на разноски. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК Върховният административен съд, състав на осмо отделение