Решение № 10289 от 6.10.2015 г. на ВАС по адм. д. № 5649/2015 г.

Решение № 10289 от 6.10.2015 г. на ВАС по адм. д. № 5649/2015 г., IV о., докладчик съдията Тодор Петков Производството е по реда на чл. 208 и сл. вр. с чл. 132, ал. 2, т. 5 АПК. Образувано е по касационна жалба на заместник изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" (ДФЗ), подадена чрез процесуалния му представител, срещу решение № 1661 от 16.03.2015 г. на Административен съд София-град по адм. д. № 3844/2014 г. С него съдът е отменил уведомително писмо /УП/ по мярка 214 "Агроекологични плащания" /АЕП/ от програмата за развитие на селските райони /ПРСР/ 2007 г. - 2013 г. за кампания 2011 г. с изх. № 01-6500/10529/28.09.2012 г. на заместник-изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" - Разплащателна агенция /ДФЗ-РА/, по заявление с УИН 20/310511/69604, с което се отказва финансово подпомагане за кампания 2011 г. по направление "Опазване на застрашени от изчезване местни породи". Релевирани са касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, като се твърди допуснато нарушение на приложимия материален закон и необоснованост. Твърди се, че в уведомителното писмо са посочени правните основния за постановения отказ, като същият е издаден след изясняване на фактите и обстоятелствата от значение за преценката на основанията за допустимост на подпомагането. Касаторът моли решението да се отмени в обжалваната част, като вместо него се постанови друго, с което да се отхвърли жалбата против оспорения в първоинстанционното производство административен акт. Претендират се направените по делото разноски. Ответната страна - Мария Костова Хътова не заявява становище по касационната жалба.. Участвалият в настоящото производство прокурор от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата с доводи, че не са налице нарушения на материалноправните разпоредби и съдопроизводствените правила, както и че съдът е формирал обосновани правни изводи. Счита доводите на касатора за неоснователни и че не са налице касационни основания за отмяна, като предлага решението да бъде оставено в сила. Касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. Производството пред Административния съд е образувано по жалба на Мария Костова Хътова срещу уведомително писмо по мярка 214 "Агроекологични плащания" от програмата за развитие на селските райони 2007 г. - 2013 г. за кампания 2011 г. с изх. № 01-6500/10529/28.09.2012 г. на заместник-изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" - Разплащателна агенция, с което се отказва финансово подпомагане за кампания 2011 г. по направление "Опазване на застрашени от изчезване местни породи". С обжалваното решение административният съд е приел, че оспореният акт е издаден от компетентен орган по смисъла на чл. 20а, ал. 2, т. 1 от ЗПЗП, вр. с чл. 11, ал. 2 от Устройствения правилник на Държавен фонд "Земеделие". За да отмени процесната заповед решаващият съд е констатирал нарушение на чл. 59, ал 2, т. 4 от АПК, състоящо се в липса на фактически основания за издаване на акта. В заповедта не са посочени конкретни обстоятелства, въз основа на които издателят му е приел, че са налице нарушения на Наредба № 11 от 6 април 2009 г. за условията и реда за прилагане на мярка 214 "агроекологични плащания" от програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г. Съдът счита, че това обстоятелство е основание за отмяна на акта, тъй като представлява пълна липса на фактическите основания за постановяването му, а съответно - и приложимите към фактическата обстановка в случая норми. Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. Съдът е обсъдил доказателствата по делото в тяхната съвкупност и съотносимост. Приетите за установени фактически констатации се подкрепят от приложените доказателства. Спрямо релевантните и установени факти съдът е приложил правилно материалния закон. Настоящата съдебна инстанция напълно споделя констатираните от първоинстанционния съд пороци на акта, изразяващи се в липса на излагане на фактически основания за издаване на процесното уведомително писмо. Административният орган е следвало да впише общият брой заявени животни за участие, броя на установените животни, броят на животните с нередности, броят на животните с предоставена документация за загуба или брак, процентът на наддеклариране, броят на санкционираните животни, броят на оторизираните животни и т. н. Следвало е да впише по какъв начин е приложил изискванията на чл. 16 от Наредбата и съответно методика, утвърдена от министъра на земеделието и храните. На следващо място административният орган е бил длъжен да посочи дали така направените констатации са на база извършени административна проверка или проверка на място, като представи и необходимите доказателства за това. Излагането на релевантните факти и обстоятелства от органа е следвало да бъде извършено при издаване на административния акт, тъй като посочването им едва в съдебно заседание е свързано с възможност за подмяна на съображенията, мотивирали преценката на органа, което е недопустимо. Мотивите на издателя на административния акт, с оглед на които се извършва упражняваният от съда контрол, не могат да бъдат замествани от твърдения на страните, следователно изискването за мотивиране при прилагане на правните норми е условие за законосъобразността на издавания акт. Само тогава е възможна ефективна защита на страните в административното производство и упражняването на контрол от страна на съда. Не е допустимо преценяването на законосъобразността на акта от гледище на други фактически и правни основания извън тези, които е посочил издаващият го орган, както и излагане на мотиви от съда по един немотивиран от административния орган акт. Правораздавателният контрол цели обезпечаване на субективните права и интереси на адресата на акта като властническо волеизявление. При въведените доводи за неговата материална незаконосъобразност, поради неправилно тълкуване и прилагане на материалноправните норми на Наредба № 11 от 6 април 2009 г. за условията и реда за прилагане на мярка 214 "агроекологични плащания" от програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г., се налага проверка на фактическите и правни основания за неговото издаване, с оглед решаването с пряко обвързващ материално-правен ефект на административноправния спор, свързан с действието му. Тъй като административното правоотношение се индивидуализира освен със съдържанието и страните си, и с правопораждащия го юридически факт, непосочването на фактически основания в акта в конкретната хипотеза не позволява да бъде идентифицирана волята на административния орган относно упражненото правомощие да отказва финансиране, както и да бъде извършена последваща проверка за условията за неговото упражняване, т. е. проверка за материалната законосъобразност на акта. Ето защо изводът на първоинстанционния съд, че административният орган не е доказал законосъобразността на правните си действия, обективирани в акта е правилен и следва да бъде споделен. Предвид на изложените обстоятелства и правни изводи настоящият съдебен състав приема, че административният съд е извършил прецизна проверка в съответствие с чл. 168, ал. 1 и ал. 2, във връзка с чл. 146 от АПК на оспорения индивидуален административен акт, поради което е постановил правилно, валидно и допустимо решение, което следва да бъде оставено в сила. Съдът е пропуснал съгл. чл. 173, ал. 2 АПК да изпрати преписката на административния орган за произнасяне съгласно мотивите в решението по тълкуването и прилагането на закона, поради което с оглед изхода на делото и на основание чл. 228, вр. с чл. 173, ал. 2 АПК следва да бъде сторено от настоящата инстанция. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. I от АПК Върховният административен съд, четвърто отделение