Решение № 233 от 25.01.2017 г. на ВКС по гр. д. № 3912/2016 г.

Решение № 233 от 25.01.2017 г. на ВКС по гр. д. № 3912/2016 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Дияна Ценева Производството е по чл. 303 и сл. ГПК. Образувано е по молба, подадена от Н. М. Н. чрез неговия пълномощник адв. Н. Х. М., за отмяна на влязлото в сила решение № 3426 от 20.05.2015 г. по гр. д. № 12 050/2013 г. на Софийски градски съд, гражданско отделение, IV- г състав. Молителят се позовава на основанието по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК, като твърди, че вследствие нарушаване на процесуалните правила при разглеждане на делото във въззивната инстанция е бил лишен от възможността да участва в делото и да защити правата си. Ответникът Прокуратура на Република България и ответниците - физически лица Д. И. М., А. И. М., Н. Х. К. и В. А. В. не са взели становище. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното: С решението, чиято отмяна се иска, е потвърдено решението от 18.04.2013 г. по гр. д. № 18 532/2007 г. на Софийски районен съд, 24-ти състав, в обжалваната му част, с която е отхвърлен предявеният от Н. М. Н. против Прокуратурата на Република България иск с правно основание чл. 49 ЗЗД за заплащане на сумата 5 100 лв., представляваща част от обезщетение за неимуществени вреди в пълен размер от 800 000 лв., ведно със законната лихва от датата на деликта- 15.01.2007 г. до окончателното й изплащане. От данните по делото се установява, че първоначално същото е било насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание на 27.05.2014 г. С молба, подадена на 25.06.2014 г. жалбоподателят Н. М. е поискал отлагане на делото за друга дата поради внезапно тежко заболяване - фрактура на колянната става, поради което не може да се яви и да участва лично в съдебно заседание, като е направил и изявление за оттегляне на представителната власт на упълномощените от него адвокати. С оглед приложените към молбата писмени доказателства - медицинско свидетелство, издадено от УМБАЛСМП "Н. И. Пирогов" и медицинско направление, въззивният съд е преценил същата като основателна и е отложил делото за 28.10.2014 г. За това заседание молителят е призован с призовка, връчена лично на 28.06.2014 г. На 27.10.2014 г. молителят отново е поискал отлагане на делото поради внезапно тежко заболяване - фрактура на колянната става. Към молбата си е приложил болничен лист, издаден от ЛКК, с който на същия е разрешен отпуск за временна нетрудоспособност за периода от 27.10.2014 г. до 11.11.2014 г. поради фрактура на колянната става. Определеният режим на лечение е домашен - на легло. С определение от 28.10.2014 г. въззивният съд е оставил молбата за отлагане на делото без уважение по съображения, че жалбоподателят не е представил медицинско удостоверение по чл. 18, ал. 2 от Наредбата за медицинската експертиза, удостоверяващо, че поради състоянието си не може да се яви пред органите на съдебната власт. Даден е ход на делото, и след докладване на въззивната жалба и направените в нея доказателствени искания, които са оставени без уважение, е даден ход по същество и делото е прието за решаване. При тези данни настоящият състав намира молбата за отмяна за основателна. Според чл. 18, ал. 2 от Наредбата за медицинската експертиза, представянето на медицинско удостоверение по образец, утвърден от министъра на здравеопазването и министъра на правосъдието, съдържащо отбелязване, че заболяването на лицето не позволява явяването му пред разследващите органи и пред органите на съдебната власт, се изисква в случаите, когато на болния е определен домашен амбулаторен или свободен режим. По аргумент от противното следва да се приеме, че когато е определен режим на лечение, различен от изчерпателно посочените в разпоредбата домашен амбулаторен или свободен, болничният лист е достатъчно доказателство за това, че поради заболяването си болният е възпрепятстван да се яви пред съда или разследващите органи. Това е така, тъй като режимът на лечение се определя от компетентните медицински органи в зависимост от състоянието на болния. Целта на разпоредбата на чл. 18, ал. 2 от Наредбата за медицинските експертизи е да осуети превратното упражняване на процесуални права, поради което не следва да се тълкува и прилага разширително извън уредените в нея хипотези. Съгласно чл. 142, ал. 2 ГПК съдът отлага делото, ако страната и пълномощникът й не могат да се явят поради препятствие, което страната не може да отстрани. Заболяване, за което е предписан режим на лечение "домашен - на легло", съставлява такова препятствие. Правото на страната да участва в делото лично или чрез представител е елемент от правото му на защита. Като е отказал да отложи делото при наличието на доказателства за заболяване на молителя, препятстващо личното му явяване в съдебно заседание на определената дата, въззивният съд е допуснал процесуално нарушение, което съставлява основание по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК за отмяна на постановеното решение, тъй като нарушава това право. По тези съображения въззивното решение следва да бъде отменено и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. Водим от гореизложеното