Решение № 5888 от 11.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 4832/2016 г.

Решение № 5888 от 11.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 4832/2016 г., III о., докладчик съдията Светлана Борисова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Ф. М. А., гражданин на Ирак, подадена чрез адв. О. П., против решение № 1017 от 22.02.2016 г., постановено по адм. дело № 4335/2015 г. по описа на Административен съд - С.-град. В касационната жалба се поддържат оплаквания за незаконосъобразност, неправилност и необоснованост на обжалваното решение, поради това, че същото е постановено при неправилно прилагане на материалния закон и в противоречие с материалноправните разпоредби и несъответствие с целта на закона. Твърди, че при постановяване на обжалваното решение първоинстанционният съд не е преценил фактите в личната бежанска история, не е направил съпоставка с обстановката в страната по произход, в резултат на което е постановил решение в противоречие с чл. 8 и 9 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ). Иска отмяна на обжалваното решение. Ответната страна - заместник-председателят на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет, чрез юрк. Славова, в съдебно заседание оспорва касационната жалба като неоснователна и моли обжалваното решение да бъде оставено в сила. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Съдебното решение е постановено след подробно обсъждане на бежанската история на жалбоподателя, както и на релевантния за предоставянето на бежански и/или хуманитарен статут въпрос за сигурността на страната на произход. Обосновано, съобразно установените факти и обстоятелства, административният съд е приел, че не са налице материалноправните предпоставки по чл. 8, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 ЗУБ за предоставяне статут на бежанец, съответно, на хуманитарен статут. След съобразяване на личното положение на чужденеца и възможността за вътрешно разселване (И. К.), правилно административният съд е отхвърлил подадената жалба като неоснователна. Върховният административен съд - III отделение, в настоящия състав намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. С обжалваното решение на Административния съд С.-град, е отхвърлена жалбата на Ф. М. А., гражданин на Ирак, против решение № 2264 от 07.04.2015 г. на заместник-председателя на Държавна агенция за бежанците, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 8 и чл. 75, ал. 1, т. 4 във вр. с чл. 9 ЗУБ е отхвърлена молбата му за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. 3а да постанови обжалвания резултат, съдът е приел, че решението е издадено от компетентен орган при спазване на установената в закона писмена форма, при правилно тълкуване и прилагане на материалния закон. При постановяването му не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Съдът е намерил за правилен извода на административния орган за липсата на приложение на материалноправните предпоставки на чл. 8, ал. 1 ЗУБ, тъй като по отношение на чужденеца не са налице конкретни данни и доказателства, които да обосноват извод за основателен страх от преследване, поради неговата раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение или убеждение, респ. за осъществена спрямо него принуда да напусне страната по произход. По отношение на извода за липсата на основания за прилагане на хуманитарен статут спрямо чужденеца по смисъла на чл. 9 ЗУБ съдът е приел, че решението на административния орган е законосъобразно. Посочил е, че жалбоподателят не е бил принуден да напусне Ирак поради реална опасност от изтезание, нечовешко или унизително отношение, смъртно наказание или екзекуция или други тежки посегателства по чл. 9, ал. 1 от ЗУБ, нито е застрашен от такива посегателства при завръщането си в страната по произход. Съдът е констатирал, че при издаването на оспорения административен акт административният орган подробно е обсъдил ситуацията в страната по произход на чужденеца и е достигнал до правилния извод, че не са налице предпоставки по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ. Съобразил е и задължителното тълкуване на чл. 15, б. "в" от Директива 2004/83/ЕО, дадено с решението на Съда на Европейската общност по дело № С-465/07, според което следва да се установи, че цивилно лице, върнато в съответната страна, поради самия факт на присъствието си на територията на държавата се излага на реална опасност от посочените заплахи. Първоинстанционният съд е изследвал цялостната обстановка в Ирак, съпоставена с личната бежанска история на лицето, при което е приел, че това условие не е налице по отношение на обстановката в страната по произход на чужденеца. Въз основа на приложената справка за положението в Ирак съдът се е мотивирал, че към момента обстановката не може да бъде определена като достигаща границите на въоръжен конфликт, при което е приел, че са правилни изводите на административния орган за липсата на основания за предоставяне на хуманитарен статут. В решението е посочена и възможността за вътрешно разселване на жалбоподателя в Багдат или в И. К. Настоящата съдебна инстанция, след проверка на доказателствата по делото при съобразяване доводите на страните и с оглед нормите на вътрешното и международно право, намира, че решението на Административния съд - С.-град, е валидно, допустимо и правилно. Фактите по спора са правилно установени, а съответни на тях са и направените правни изводи. Първоинстанционният съд е формирал обосновани изводи, които се споделят напълно от настоящия съдебен състав. При постановяването на обжалваното решение не са допуснати нарушения на съдопроизводствените правила. Въз основа на формираните обосновани изводи административният съд е приложил правилно материалния закон. От информацията, дадена от жалбоподателя при интервютата му в ДАБ, не може да се заключи, че той изпитва основателен страх от преследване поради своята раса, религия, национална, етническа, политическа или социална принадлежност. Касационният жалбоподател не е бил арестуван или задържан в страната си на произход или в други държави, че не е членувал в политическа партия или организация, не е имал проблем с армията, полицията и официалните власти в Ирак, като също така изрично е заявил, че той лично не е бил заплашван от Ислямска държава и не е бил обект на насилие от тяхна страна. Страхът, на който се позовава Ф. М. А., е свързан с твърденията му, че в страната му на произход сунитите, какъвто е и той, не са добре приети, отношението на властите и обществото било по-неблагоприятно към тази религиозна група. Правилно първоинстанционният съд приел за недостоверна така представената информация. По отношение на религиозната му принадлежност не е установено спрямо него да са били осъществени каквито и да са действия, в следствие на които да са му причинени значителни вредни последствия. Ф. М. А. е учил, след което е работил по специалността си до напускането на Ирак през 2014 г., като не е без значение и фактът, че заминаването му в И. К. и напускането на Ирак също са били безпроблемни. Персонално не е имал проблеми с властите във връзка със своята религиозна принадлежност. Не е преследван по политически причини, защото не е и членувал в партия или друга подобна организация. Както правилно съдът е посочил, действителният мотив за напускането на страната по произход на чужденеца е стремежът му към намиране на работа и по-висок стандарт на живот, защото както сам той е посочил и в двете му интервюта, целта му е била да стигне Австрия, защото бил чул, че там давали закрила на иракчаните и семействата им. Следователно, към момента на напускане на страната си по произход спрямо чужденеца не се доказва да се е осъществявало преследване под каквато и да било форма. В този смисъл основателен е изводът на съда, че не са налице предпоставките на чл. 8 ЗУБ за предоставянето на бежански статут на Ф. М. А. Не са налице предпоставките на закона и по чл. 9 от ЗУБ за предоставяне на хуманитарен статут на жалбоподателя. Не се установява Ф. М. А. да е бил изложен на реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко или унизително отнасяне, тежки и лични заплахи срещу живота и личността му като гражданско лице, които да могат да се квалифицират като такива по смисъла на чл. 9 от ЗУБ. За да бъде предоставен статут на бежанец или хуманитарен статут, чужденецът следва да представи доказателства, имащи отношение лично към него, в какъвто смисъл са дадените указания на Върховния комисариат за бежанците на ООН (ВКБООН) и мотивите на Съда на ЕО в решението по дело № С-465/07 относно задължителното тълкуване на чл. 15, б. "в" от Директива 2004/83/ЕО. Според общоприетите критерии на ВКБООН преценката за разрешаване на пребиваване на търсещи убежище граждани на Ирак трябва да бъде строго индивидуална и да бъде съобразена с конкретните твърдения на търсещия закрила. Според нормите на международното право Ирак не е нито окупирана държава, нито е страна, в която продължава действието на чуждестранно нахлуване, в които два случая би могло да е налице преследване на лица по една или повече от причините, изброени в Конвенцията от 1951 г. Следва да се посочи, че вътрешните размирици, бунтове или спорадичните действия на насилие не се считат за вътрешен въоръжен конфликт. Не може да се отрече обаче, че в много райони на Ирак има сблъсъци между редовната иракска армия, подкрепена от кюрдските милиции, която се опитва да отблъсне терористичната групировка "Ислямска държава" при опитите й за навлизане в южен Ирак и да установи обратно контрол в областите, завладени от групировката. В настоящият случай обаче, не е без значение факта, че Ф. М. А. е престоял известно време, като също така не представлява и проблем да остане там за постоянно, в И. К., който е кюрдска автономна област в северната част на Ирак и се управлява от регионално правителство. Преобладаващата част на населението са мюсюлмани сунити. Автономният район разполага с елитни бойни части, наречени "пишмерга", които успешно воюват с терористичната групировка "Ислямска държава" и опазват сигурността в района. На територията на И. К. не се водят бойни действия. Напротив, поради по-сигурната обстановка, Кюрдистанският регион е един от основните пунктове за приемане на вътрешно разселени, включително и немюсюлмански малцинства. Събраните доказателства по делото, както и данните от бежанската история на жалбоподателя, не установяват наличието на основателен страх от преследване, поради изброените в чл. 8 ЗУБ причини, нито на реална опасност от тежки посегателства, като визираните в чл. 9 ЗУБ. В този смисъл направеният от административния съд извод, че не са налице материалните предпоставки по смисъла на чл. 8 и 9 ЗУБ, е обоснован. По изложените съображения решението, предмет на касационната жалба, е правилно и следва да бъде оставено в сила. Не са налице сочените в касационната жалба отменителни основания. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд - трето отделение,