Решение № 7317 от 30.05.2014 г. на ВАС по адм. д. № 13555/2013 г.

ВАСIV отделение30.05.2014 г.докладчик т Нина Докторова

Диспозитив

ОСТАВЯ в сила решение № 4657 от 9.07.2013 г. на Административен съд София-град по адм. д. № 9664/2012 г. ОСТАВЯ без уважение искането на Димитър Дечков Димитров със съдебен адрес в гр. София, ул. "Цар Асен" № 28, ет. 3, ап. 5 за присъждане на направените разноски. РЕШЕНИЕТО е окончателно.

Мотиви

Решение № 7317 от 30.05.2014 г. на ВАС по адм. д. № 13555/2013 г., IV о., докладчик председателят Нина Докторова Производството е по реда на чл. 208 - 228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 АПК. Образувано е по касационна жалба на Димитър Дечков Димитров от гр. Кърджали срещу решение № 4657 от 9.07.2013 г. на Административен съд София-град по адм. д. № 9664/2012 г., с което жалбата му срещу уведомително писмо на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" (ДФЗ) е отхвърлена. Със същото решение жалбоподателят е осъден да заплати на ДФЗ направените разноски. В касационната жалба се съдържа оплакване за неправилност на решението като се релевират и трите касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК. По изложените съображения в нея касаторът моли, съда да отмени решението и върне делото за ново разглеждане от друг състав. Претендира присъждане на направените разноски. Ответната страна по касационната жалба не взема становище. Участвалият по делото прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Прокурорът счита, че съдът е постановил решението си при напълно изяснена фактическа обстановка, чрез основно и допълнително заключение на вещо лице. По делото са събрани доказателства, които също потвърждават фактическите констатации в уведомителното писмо. Според прокурора при правилно установено наддеклариране над 50% от площите, заявени за подпомагане правилно административният орган е наложил санкцията по чл. 58 от Регламент (ЕО) № 1122/2009 на Комисията за бъдещ период от време. Предлага решението на съда да се остави в сила. Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима. Тя е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу съдебен акт, който подлежи на касационен контрол. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. От данните по делото се установява, че Димитър Димитров, като земеделски производител е подал общо заявление за подпомагане за кампания 2011 г. По Схемата за единно плащане на площ е поискал сума в размер 18 450,07 лв., като е декларирал площ в размер 82,36 ха. При извършена административна проверка по реда на чл. 37, ал. 2 ЗПЗП е била установена допустима площ за подпомагане в размер 31,43 ха, наддекларирана площ в размер 50,93 ха, 100% наддекларирана плащ, поради което и на основание чл. 58 от Регламент (ЕО) № 1122/2009 на Комисията му е отказана оторизация, като е наложена санкция за бъдещ период в размер 11 409,2 лв. Димитър Димитров е заявил подпомагане и по схемата за Плащания на земеделски стопани за природни ограничения в планинските райони (НР 2) сума в размер 8 488,17 лв., като е декларирал площ в размер 78 ха. При извършената административна проверка по реда на чл. 37, ал. 2 ЗПЗП е била установена площ за подпомагане в размер 27,07 ха, наддекларирана площ в размер 50, 93 ха, 100% наддекларирана площ, поради което и на основание чл. 16 от Регламент (ЕО) № 65/2011 на Комисията му е отказана оторизация и му е наложена санкция за бъдещ период в размер 6899,87 лв. Посочените данни се съдържат в уведомителното писмо с изх. № 02-090-6500/11537 от 29.06.2012 г. на изпълнителния директор на ДФЗ, което той е обжалвал в тези му части относно отказаната оторизация и по двете мерки - съответно по СЕПП и по НР 2, както и за наложената му санкция за бъдещ период и по двете мерки. Димитър Димитров е оспорил фактическите констатации в уведомителното писмо и по искане на ответната страна съдът е допуснал първоначална и допълнителна експертизи. Въз основа на тях е приел за установено, че фактическите констатации установени в уведомителното писмо незначително се различават от тези, установени с експертизите, относно установената недопустима за подпомагане площ, но установеният процент на наддеклариране в размер 100% остава непроменен. При тези фактически установявания и при обсъждане на останалите писмени доказателства по делото съдът е приел за установено, че уведомителното писмо е валидно, издадено от компетентен орган, при спазване на административно производствените правила при издаването му, в съответствие с материалния закон и неговата цел. Съдът е изложил мотиви защо не възприема възражението на жалбоподателя, че уведомителното писмо няма мотиви, като се е обосновал съдържащите се в него таблици и пояснения към колоните на съответните таблици. Съдът е обосновал и защо не възприема възраженията срещу заключението на вещото лице относно дешифрирането на цифровата ортофотокарта за слоя "Площи допустими за подпомагане" за 2011 г., като е посочил, че самолетно заснемане на парцелите, в които попадат и спорните два физически блока на земеделския производител, е било извършено през месец август на 2011, а през месец юни на същата година е била извършена теренна проверка, резултатите от която са приложени към делото. Тези резултати установяват и недопустимите за подпомагане площи, заявени от жалбоподателя и по двете мерки. Съдът като е приел, че обжалваното уведомително писмо е законосъобразно е отхвърлил жалбата срещу него. Постановеното решение е правилно и следва да бъде потвърдено. Първата група доводи в касационната жалба са относно това, че в уведомителното писмо не са се съдържали мотиви за издаването му, което представлява порок във формата и е нарушение по чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК. Твърдението е неоснователно, защото под всяка една от таблиците, съдържащи установеното от извършената административна проверка се съдържа текстова описателна част на всяка колона, които текстове по същността си са мотиви към таблицата. Неоснователно е и оплакването, че жалбоподателят не е бил уведомен за започналата административна проверка, което представлявало съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Административната проверка се извършва чрез Интегрираната система за администриране и контрол на основание чл. 37, ал. 2 ЗПЗП, а достъп до нея имат лицата, посочени в чл. 26 от Наредба № 105 от 22.08.2006 г. за условията и реда за създаване, поддържане, достъп и ползване на Интегрираната система за администриране и контрол. Сред тях не фигурират земеделските производители, поради което за административния орган не съществува задължение да уведоми земеделския производител, за стартирането на проверката. Следващата група доводи в касационната жалба са относно начина на заснемане и дешифрирането на заснетите изображения. И това твърдение е неоснователно, защото от данните по делото е прието за установено, че самолетното заснемане е извършено през месец август, а на двата парцела през месец юни на същата 2011 г. е била извършена теренна проверка, при която е било установено, че те са извън специализирания слой "Площи допустими за подпомагане". Разликата от два месеца не може да доведе до съществени промени относно площта на парцелите и начина им на поддържане в добро земеделско състояние. Представеното доказателство по делото за извършената теренна проверка е подписан от жалбоподателя и той е бил запознат с резултатите от нея. Отделно от това следва да се посочи, че при приемане на заявлението за единно плащане на площ на жалбоподателя също е била извършена административна проверка, при която е било установено, че част от парцелите, заявени за подпомагане са попадали извън слоя "Площи допустими за подпомагане" - лист 129-130 от делото - заявените БЗС № 48698-513-1 от 9, 47928 ха и БЗС № 48698-516-1 с площ от 12, 98744 ха са попадали извън специализирания слой. При тези данни твърденията в касационната жалба за неправилното дешифриране на заснетите изображения са голословни и се опровергават от доказателствата по делото. По изложените съображения наведените доводи в касационната жалба за неправилност на решението са неоснователни. При извършената служебна проверка по чл. 218 АПК съдът не констатира допуснато нарушение на материалния закон, поради което решението като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено. Направеното искане от касатора за присъждането на разноски с оглед на изхода на спора следва да се остави без уважение. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение

Цитирани разпоредби

1
  • чл. 26