Решение № 1310 от 8.02.2016 г. на ВАС по адм. д. № 14873/2014 г.

Решение № 1310 от 8.02.2016 г. на ВАС по адм. д. № 14873/2014 г., VIII о., докладчик съдията Аглика Адамова Образувано е по касационна жалба на директора на ТД на НАП - гр. Варна срещу решение № 2552/7.11.2014 г., постановено по адм. дело № 3006/2014 г. по описа на Административен съд Варна /АСВ/, с което е отменена заповед за налагане на принудителна административна мярка № 14-113230/7.08.2014 г. на заместник директора на същата дирекция - запечатване на търговски обект - ресторант, находящ се в гр. Варна, стопанисван от "Саарбруцкен" ЕООД и забрана за достъп до него за срок от 15 дни, на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" във връзка с чл. 187 ЗДДС. Релевират се оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради необоснованост и допуснати нарушения при прилагането на материалния закон, представляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът твърди, че заповедта за налагане на принудителна административна мярка е надлежно мотивирана, включително са изложени мотиви относно определения срок от 15 дни. Иска се отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, с което да се потвърди заповедта за налагане на принудителната административна мярка (ПАМ). Ответникът по касационната жалба "Саарбруцкен" ЕООД - гр. Варна, чрез процесуалния си представител я оспорва с искане решението на съда като правилно да се остави в сила. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и за правилност на обжалваното съдебно решение. Върховният административен съд, осмо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежно легитимирана страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, а по същество - основателна. Административен съд Варна е приел за установено от фактическа страна, че на 28.06.2014 г. в ресторант "Сръбска скара" в гр. Варна бул. "Княз Борис I" № 58, стопанисван от "СААРБРУЦКЕН" ЕООД при извършена контролна консумация по повод проверка не се издава касова бележка от регистриран и намиращ се в обекта ЕКАПФ. За това е бил съставен Акт за установяване на административно нарушение. Към преписката е приложен протокол от извършената проверка, дневен финансов отчет и справка от НАП за задълженията на дружеството. Органът по приходите е приел, че е налице нарушение на чл. 25, ал. 1 вр. чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.06 г. на Министъра на финансите и чл. 118 ЗДДС вр. чл. 186 ЗДДС, поради което е наложена принудителна административна мярка - запечатване на обекта за срок от 15 дни. От правна страна съдът е приел, че оспорената заповед е незаконосъобразна, въпреки че е налице фактическият състав на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДС - неиздаване на съответен документ за продажба /фискален бон, касова бележка от кочан или удостоверителен знак за продажба/, отпечатан и издаден по установения ред за доставка/продажба. Изложени са мотиви, че разпоредбата на чл. 186, ал. 1, т. 1 ЗДДС установява срок до един месец за налагане на ПАМ и административният орган е бил длъжен да обоснове защо е определил срок от 15 дни за налагане на тази мярка. АСВ приема мотивите, посочени в оспорената заповед, за бланкетни и препятстващи съда да прецени дали административният орган е действал в съответствие с целите на закона. Решението е недопустимо. В противоречие с чл. 153, ал. 1 вр. чл. 154 АПК вр. чл. 186, ал. 4 ЗДДС, като страна в процеса не е конституиран заместник директорът на ТД на НАП Варна, издал оспорената заповед, а директорът на ТД на НАП Варна. При това по делото не са налице данни нито за заместване, нито за делегиране на правомощия; такива не са и изисквани. Освен това, в случая необосновано първоинстанционният съд е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, тъй като в тази насока не са събирани и обсъждани никакви доказателства. Допуснато е и съществено процесуално нарушение, тъй като съдът не е извършил дължимата служебна проверка за компетентността на административния орган, издал ПАМ. Именно това е довело и до неправилно конституиране на страните в процеса, обуславящо недопустимост на решението - касационно основание по чл. 209, т. 2 АПК, за което касационната инстанция следи служебно, съгласно чл. 218, ал. 2 АПК. Констатираният порок на решението налага неговото обезсилване, на основание чл. 221, ал. 3 АПК и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на Административен съд Варна. При новото разглеждане следва: 1. да се изискат сведения от ТД на НАП Варна налице ли са заповеди за заместване, респективно за делегиране на правомощия от директора на ТД на НАП за заместник директора, издал заповедта; 2. в зависимост от представените доказателства, следва да се конституира надлежна страна в процеса - заместник-директора на ТД на НАП при липса на заповеди или при наличие на заповед за делегиране на правомощия, респективно директора на ТД на НАП, при наличие на заповед за заместване /ТР № 4/2004 г. на ВАС/; 3. да се изследва компетентността на органа, издал заповедта, като се вземат предвид разпоредбите на чл. 186, ал. 3 ЗДДС и чл. 110, ал. 4 вр. чл. 7 и 8 ДОПК; 4. при произнасяне да се имат предвид мотивите, изложени в диспозитивната част на оспорената заповед, относно срока на наложената ПАМ. Разноските пред настоящата инстанция следва да бъдат присъдени по реда на чл. 226, ал. 3 АПК. С оглед изложеното и на основание чл. 221, ал. 3 от АПК, Върховният административен съд, осмо отделение,