Решение № 10331 от 24.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 3686/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от директора на Главна дирекция Национална полиция към Министерство на вътрешните работи, чрез гл. юрк. Х. Маркова, против решение 288/21.02.2025 г. по адм. дело 449/2024 г. на Административен съд Ямбол (АС - Ямбол), с което е отменена Заповед 3286з-4487/03.12.2024 г. на директора на Главна дирекция Национална полиция (ГДНП), с която е отказано снемането на полицейска регистрация 17842/21.06.2013 г. по описа на Областна дирекция на МВР (ОДМВР) - Ямбол, извършена на Д. Т. П., преписката е изпратена на органа за ново произнасяне и са присъдени разноски. Касаторът поддържа в касационната жалба, че обжалваното решение е неправилно, иска същото да се отмени и вместо него да се постанови ново, с което да се потвърди оспорената заповед. Претендира разноски по представен списък. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Ответникът Д. Т. П., чрез адв. М. Христова, в писмена молба оспорва касационната жалба като неоснователна. Иска обжалваното решение да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно. Претендира разноски по представен списък. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред АС - Ямбол е Заповед 3286з-4487/03.12.2024 г. на директора на ГДНП, с която на основание чл. 68, ал. 1 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР) е отказано снемането на полицейска регистрация 17842/21.06.2013 г. по описа на ОДМВР - Ямбол, извършена на Д. Т. П. за деяние по чл. 195, ал. 1, т. 3 и т. 4 във вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от Наказателния кодекс (НК) по досъдебно производство 1127/2012 г. на Районно управление - Ямбол, пр. пр. 3614/2012 г. на Районна прокуратура - Ямбол. Първоинстанционният съд е установил, че Д. П. е подал писмено мотивирано искане до директора на ОДМВР - Ямбол с вх. 326000-9539/16.09.2024 г. за снемане на полицейска му регистрация, като е приложил свидетелство за съдимост от Районен съд - Ямбол, съгласно което искателя се води неосъждан. П. е аргументирал искането си с изтърпяното наказание и настъпила реабилитация по чл. 88а НК. Посочил е решение на Съда на Европейския съюз (СЕС) от 30.01.2024 г. по дело С-118/22 г., ECLI:EU:C:2024:97, и дадено в него задължително тълкуване чл. 4, §1, б. в и д от Директива (ЕС) 2016/680 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година, относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни от компетентните органи за целите на предотвратяването, разследването, разкриването или наказателното преследване на престъпления или изпълнението на наказания и относно свободното движение на такива данни, и за отмяна на Рамково решение 2008/977/ПВР на Съвета (Директива (ЕС) 2016/680), разглеждан във връзка с чл. 5 и чл. 10, чл. 13, § 2, б. б и чл. 16, § 2 и 3 от тази Директива в светлината на чл. 7 и 8 от Хартата на основните права на Европейския съюз (ХОПЕС). В искането е посочено още, че не е налице пропорционалност на съхранението на данните, тъй като спрямо П. в рамките на десет години няма образувани или висящи наказателни производства и същия се характеризира с ниска обществена опасност. В процесната заповед административният орган е посочил, че споразумението и настъпилата реабилитация не са сред изчерпателно изброените основания за снемане на полицейска регистрация съгл. чл. 68, ал. 6 ЗМВР. Мотивите за отказ на органа са с оглед съображение 67 от решението на СЕС от 30.01.2024 г. по дело С-118/22 г., ECLI:EU:C:2024:97, и извършването на анализ и преценка относно абсолютната необходимост за продължаване съхранението на личните данни на Д. П. за извършената полицейска регистрация. Съгласно извършения анализ Д. П. е признат за виновен и осъден за извършено престъпление по чл. 197. т. 3, вр. чл. 195, ал. 1, т. 3 и 4, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 НК, както и за извършено престъпление по чл. 194, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 вр. ал. 1 НК, с наложено общо наказание; с оглед приложените справки спрямо П. за водени и други досъдебни производства други заявителски материали; посочено е, че П. има профил на нарушител на правилата за безопасност на движението по пътищата с издадени 4 наказателни постановления и 24 фиша за различни по вид и тежест нарушения с наложени различни по размер санкции. С оглед на извършения анализ административния орган е приел, че личността на Д. П. се определя като рискова за обществото по отношение на противодействието на престъпността и опазването на обществения ред и продължаването на обработването на данните по извършената полицейска регистрация следва да способства за извършването на основаните дейности на полицейските органи по чл. 6, ал. 1, т. 1 - 3, 6 и 9 ЗМВР. С оглед съображение 68 от решението на СЕС от 30.01.2024 г. по дело С-118/22 г., ECLI:EU:C:2024:97, органа е приел, че към момента на издаване на оспорената заповед данните от полицейска регистрация 17842/21.06.2013 г. по описа на ОДМВР - Ямбол, извършена на Д. П., се съхраняват в подходящ и разумен срок с оглед на описаните цели за които се обработват. АС - Ямбол е приел, че извършения анализ, вкл. изброената фактология касаят водени досъдебни производства, по които не са внесени обвинителни актове и по които не са постановени присъди от 2013 г. Според решаващият съд изминатия период от 11 години (от осъждането до подаването на мотивирано писмено искане) няма данни за извършени простъпки от П., с изключение на налагани в неизвестен период административни наказания по ЗДвП. При тези съображения съдът е приел, че преценката, възприета от административния орган в оспорената заповед, че Д. П. е рискова личност за обществото, е необоснована. При тези правни и фактически установявания АС Ямбол е приел, че оспореният пред него административен акт е издаден от компетентен административен орган, в предписаните от закона форма и съдържание, при спазване на административнопроизводствените правила, но при противоречие с материалноправни разпоредби и несъответствие с целта на закона, основания за отмяна на акта съгласно чл. 146, т. 4 и т.5 АПК. Решението е валидно като постановено от надлежен съдебен състав, в писмен вид и подписано от разгледалия делото съдия. Решението е допустимо, тъй като е постановено при наличие на положителните и липса на отрицателните предпоставки за упражняване на правото на жалба. Решението е правилно като постановено при липса на сочените от касатора отменителни основания. Съхранението от полицейските органи на лични данни за лица, осъдени с влязла в сила присъда за умишлено престъпление от общ характер до смъртта на субекта на данни, включително, когато той е реабилитиран, се отнася до обработване на лични данни, отговарящи на цели, които съгласно чл. 1, § 1 от Директива (ЕС) 2016/680 попадат в приложното поле на тази директива. Съгласно чл. 4, § 1, буква в) от нея, държавите членки трябва преди всичко да гарантират, че личните данни са подходящи, относими и не надхвърлят необходимото във връзка с целите, за които данните се обработват. Тази разпоредба изисква държавите членки да спазват принципа на свеждане на данните до минимум , с оглед спазване на принципа на пропорционалност. По силата на чл. 4, § 1, буква д) от Директива 2016/680 държавите - членки трябва да гарантират, че тези данни се съхраняват във вид, който позволява идентифицирането на субектите на данни за период, не по-дълъг от необходимия за целите, за които те се обработват. В решението на СЕС от 30.01.2024 г. по дело С-118/22 г., ECLI:EU:C:2024:97, е дадено задължително тълкуване, че чл. 4, §1, б. в и д от Директива (ЕС) 2016/680, разглеждан във връзка с чл. 5 и чл. 10, чл. 13, § 2, б. б и чл. 16, § 2 и 3 от тази Директива в светлината на членове 7 и 8 от ХОПЕС, трябва да се тълкуват в смисъл, че не допуска национално законодателство, което за целите на предотвратяването, разследването, разкриването или наказателното преследване на престъпления или изпълнението на наказания предвижда съхранение от полицейските органи на лични данни, и по-конкретно на биометрични и генетични данни за лица, осъдени с влязла в сила присъда за умишлено престъпление от общ характер, и то до смъртта на субекта на данни, включително когато той е реабилитиран, без да задължава администратора периодично да проверява дали това съхранение все още е необходимо, и без да признава правото на субекта на данни на изтриване на горепосочените данни, щом съхранението им вече не е необходимо за целите, за които те са били обработвани или евентуално правото на ограничаване на тяхното обработване. Към настоящия момент в българското законодателство и по-специално в ЗМВР не е транспонирана разпоредбата на Директива (ЕС) 2016/680, съгласно която следва да бъдат установени срокове за изтриването на данните от администратора или техен периодичен преглед. Съгласно чл. 633 ГПК, приложим на основание чл. 144 АПК, решението на Съда на Европейските общности (СЕС) е задължително за всички съдилища и учреждения в Република България и дадените с Решение на СЕС от 30.01.2024 г. по дело С-118/2022 г., ECLI:EU:C:2024:97, разрешения са безспорно относими към настоящия казус се налага извода, че обработването на лични данни в случаите, свързани с противодействие на престъпността и опазване на обществения ред е допустимо само ако администраторът периодично проверява дали съхранението е необходимо за целите, за които те са били обработвани, като същия следва във всеки конкретен случай по искане на заинтересовано лице да осъществява тази проверка като съобрази: характера и тежестта на престъплението, за което е осъдено лицето; настъпилата реабилитация; дали в срока от извършване на престъплението до настъпилата реабилитация лицето е извършило друго престъпление и дали то е от общ характер; както и данните за личността на лицето, респ. риска който то представлява. Едва след извършване на тази преценка, органът може да даде отговор на въпроса необходимо ли е обработката на лични данни да продължи да бъде осъществявана или следва последните да бъдат заличени. В настоящия случай правилни са изводите на съда, че взетите под внимание обстоятелства от административния орган спрямо жалбоподателя П., относно водените наказателни дела пред РС - Ямбол и РС - Сливен, приключили със споразумения през 2013 г., както и водените досъдебни производства отново до 2013 г., по които не са внесени обвинителни актове, са факти, осъществили се преди повече от 11 години. Няма данни в периода от осъжданията до подаване на писменото мотивирано искане жалбоподателят П. да има други простъпки, освен извършени нарушения на правилата за безопасност на пътищата по ЗДвП, предвид издадените наказателни постановления и фишове. Анализа на органа, че личността на П. е високо рискова не се подкрепя от събраните в административното производство доказателства. Следователно не са налице мотиви от страна на административния орган, които по категоричен начин да сочат необходимостта от продължаване съхранението на събраните данни на Д. П. с извършената полицейска регистрация 17842/21.06.2013 г. по описа на ОДМВР - Ямбол. По изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че обжалваното решение на основание чл. 221, ал. 2 от АПК трябва да бъде оставено в сила като валидно, допустимо, правилно и законосъобразно, постановено в съответствие със събраните по делото доказателства и при неоснователност на наведените касационни оплаквания. Предвид изхода на делото, на ответника по касация се дължат сторените от него разноски в касационното производство. Такива са претендирани в срок и доказани в размер на 750,00 лв. (седемстотин и петдесет лева) договорено и заплатено адвокатско възнаграждение за касационна инстанция. Като взе предвид фактическата и правна сложност на спора и съобрази разпоредбата на чл. 8, ал. 2, т. 3 от Наредба 1 от 09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа (загл. изм. - ДВ, бр. 14 от 2025 г.), касационният съд счита, че своевременно заявеното от процесуалния представител на касатора възражение за прекомерност на заплатеното от ответника адвокатско възнаграждение е неоснователно. Сторените от Д. Т. П. разноски за процесуална защита и съдействие от един адвокат в настоящото производство следва да бъдат възстановени от бюджета на ГДНП в пълния претендиран размер от 750,00 лв. (седемстотин и петдесет лева). По изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 1 АПК Върховният административен съд, Пето отделение,