Решение № 368 от 22.04.2010 г. на ВКС по гр. д. № 141/2010 г.

Решение № 368 от 22.04.2010 г. на ВКС по гр. д. № 141/2010 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Бранислава Павлова Производството е по чл. 303 ГПК, образувано по молба на С. К. Ш. и К. Н. Ш. за отмяна на влязлото в сила решение на Смолянския районен съд № 207 от 29.04.1996 г. по гр. д. № 889/1995 г., с което е отхвърлен иска по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ. В молбата за отмяна се твърди, че са открити нови доказателства, които не са били известни на молителите, относими са към фактическото изясняване на спора и са от значение за правилното му решаване. Представят се самопризнание на З. Н. П., Н. С. Ц. и Р. П. Д. до Апелативната прокуратура гр. П. за даване на неверни показания по делото и П. на Върховна касационна прокуратура за отказ да се образува досъдебно производство за извършено престъпление по чл. 290 и 293 НК. С молба от 04.12.2009 г. пълномощникът на молителите е уточнил, че искането за отмяна се поддържа на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 и 2 ГПК. Производството за отмяна е средство за извънреден, извънинстанционен контрол на влезли в сила решения само в изрично посочените в чл. 303 ГПК хипотези. На основание чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК заинтересованата страна може да поиска отмяна на влязло в сила решение, когато се открият нови доказателства, от значение за делото. Тези доказателства следва да са съществували по време на висящността на процеса, но да не са могли да станат известни на страната, за да ги представи по делото и те да бъдат съобразени при решаването му. В случая се представят писмени декларации на разпитани по делото свидетели, в които те заявяват, че са дали неистински показания. Тези декларации обаче са новосъздадени документи, освен това не са писмени доказателства, относими към производството за отмяна съгласно разясненията в ППВС 2/1977 г. т. 4 и поради това въз основа на тях не може да се допусне отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, аналогичен по съдържание на чл. 231, ал. 1, б. "а" от отменения ГПК. Отмяната по чл. 303, ал. 1, т. 2 е допустима, когато по надлежния съдебен ред се установи неистинност на документ, на показания на свидетел, на заключение на вещо лице, върху които е основано решението, или престъпно действие на страната, на нейния представител, на чл. от състава на съда или на връчител във връзка с решаването на делото. Престъпното обстоятелство следва да бъде установено с влязла в сила присъда или решение на съда по чл. 124, ал. 5 ГПК. В случая е налице постановление за отказ да се образува досъдебно производство, следователно не са налице предпоставките на чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК и отмяна не може да се допусне. Воден от горното Върховният касационен съд, Първо гражданско отделение