Решение № 43 от 11.02.2009 г. на ВКС по н. д. № 629/2008 г.

Решение № 43 от 11.02.2009 г. на ВКС по н. д. № 629/2008 г., II н. о., НК, докладчик председателят Юрий Кръстев Производството пред Върховния касационен съд, е образувано по касационна жалба на С. Д. Д. от гр. П., чрез адвокат П, против въззивно решение на Плевенския окръжен съд, постановено по внчхд № 228/2008 г.. Твърди се, че съдебният акт - решение № 377/23.07.2008 г., за отмяна на първоинстанционната присъда и прекратяване на наказателното производството, е незаконосъобразен и постановен при допуснати съществени процесуални нарушения по смисъла на чл. 348, ал. 1, т.т. 1 и 2 НПК, като се иска неговата отмяна и връщане на делото за ново разглеждане. Представителят на Върховната касационна прокуратура в съдебно заседание поддържа становище, че жалбата е основателна и следва да бъде уважена. С писмено становище, чрез защитника си, подс. М. Д. М., счита жалбата за неоснователна. Върховният касационен съд, в пределите на касационната проверка, по реда на чл. 347, ал. 1 НПК след като обсъди доводите в жалбата и обстоятелствата по делото, за да се произнесе съобрази следното: С въззивно решение № 377/23.07.2008 г., по внчхд № 228/2008 г., Плевенският окръжен съд, 2-ри наказателен състав е отменил присъда № 125/7.05.2008 г., по нчхд № 4653/2006 г., на Районен съд гр. П. и е прекратил производството по делото, на основание чл. 24, ал. 4, вр. чл. 81, ал. 1 НПК, като е присъдил и направени разноски. Съставът на Върховния касационен съд, 2-ро наказателно отделение счита, че въззивното решение не страда от пороците посочени в чл. 348, ал. 1, т.т. 1 и 2 НПК, поради което и жалбата се явява неоснователна. Видно от данните по делото, както правилно е посочени и в мотивите на окръжния съд, първостепенният съд се е произнесъл с присъда, по тъжба, която не е отговаряла на разпоредбите и изискванията на чл. 81, ал. 1 НПК, вместо да не образува или да прекрати образуваното наказателно производство, на основание чл. 24, ал. 4, т. 2 НПК. И това е така защото, подадената тъжба от С. Д. Д., с дата 4.12.2006 г., изобщо не отговаря на изискванията по чл. 81, ал. 1 НПК. В нея не се съдържат обстоятелства индивидуализиращи престъплението за което се търси наказателна отговорност, липсват конкретните заплахи и нападки, извършените действия от подсъдимия в тази връзка. Нещо повече, не са посочени датата на извършване на деянието, датата на узнаването, за да се направи преценка има ли законово основание за образуване, спазен ли е 6 месечния срок по чл. 81, ал. 3 НПК При тези данни, районният съд е следвало да откаже образуването на наказателно производство от частен характер по реда на чл. 247 НПК, на основание чл. 24, ал. 4, пр. 1, т. 2 НПК, така както го задължават тези разпоредби. Но по вече образуваното такова - нчхд № 4653/2006 г., е било направено писмено възражение от процесуалният представител на подс. Мариян М. - адвокат Г, л. 21 от делото, със също такива съображения и с искане да се прекрати производството, на основание чл. 24, ал. 4, т. 2 НПК. Вместо да прекрати същото, така както са императивните изисквания на процесуалния закон, още повече и при наличието на такова възражение и искане, в открито съдебно заседание на 2.06.2007 г., без да се произнесе по него, е указал на тъжителя да уточни обвиненията си. В разпоредбите на НПК, не е предвидена такава процедура - да се дава срок за отстраняване на непълноти в тъжбата, когато се отнасят за нейното необходимо и задължително указание. С подобно правомощие първоинстанционният съд не разполага. В резултат, настоящата инстанция счита, че не са допуснати нарушения, при постановяване на съдебния акт от Плевенския окръжен съд, които да са основания за неговата отмяна и връщане на делото за ново разглеждане. В случая, е без значение обстоятелството, че повереникът на тъжителя, на 4.07.2007 г., по вече образуваното дело е подал нова тъжба, тъй както бе посочено такова процесуално действие - за отстраняване на непълноти в тъжба или подаване на нова такава по вече образувано, е недопустимо. К. се е произнесъл с присъда по тъжба неотговаряща на изискванията по чл. 81 НПК, вместо да прекрати производството, точен е извода, че е постановен недопустим съдебен акт, поради което и законосъобразно е бил отменен от второинстанционният съд и наказателното производството прекратено на основание чл. 24, ал. 4, вр. чл. 81, ал. 1 НПК. Поради гореизложеното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, съставът на 2 наказателно отделение при Върховния касационен съд