Решение № 5338 от 12.05.2015 г. на ВАС по адм. д. № 9427/2014 г.

Решение № 5338 от 12.05.2015 г. на ВАС по адм. д. № 9427/2014 г., III о., докладчик съдията Емилия Георгиева Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на областния управител на област Ловеч срещу решение № 54 от 07.06.2014 г., постановено по адм. д. № 42/2014 г. на Административен съд - Ловеч. В жалбата са изложени съображения за неправилност на съдебното решение, като постановено в несъответствие с материалния закон, допуснати нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. В съдебно заседание, чрез пълномощник - юрисконсулт Стоянова поддържа жалбата. Иска от съда да отмени решението на административния съд. Ответниците - Дениза Стефанова Бенчева, Стефан Василев Бенчев и Кристина Василева Бенчева не се явяват в съдебно заседание. Ответникът - Спаска Йосифова Бенчева - Асланян се явява лично и като пълномощник на останалите ответници - оспорва жалбата. Иска от съда да остави в сила обжалваното решение. Двете страни не представят нови доказателства, претендират съдебни разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Намира съдебното решение за неправилно, като противоречащо на материалния закон. Настоящият състав на Върховния административен съд, трето отделение, след като прецени доводите на страните в производството и събраните по делото доказателства в рамките на сочените касационни основания и с оглед правомощията си по чл. 218, ал. 2 от АПК, прие за установено от фактическа и правна страна: Решението е валидно, допустимо и е постановено в съответствие с материалния закон. Жалбата е подадена от надлежна по чл. 210 от АПК страна в преклузивния по чл. 211 от АПК срок, поради което е допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение административен съд - Ловеч е отменил заповед № РД-09-1 от 15.01.2014 на областния управител на област - Ловеч, с която е уважено искането на Спаска Йосифова Бенчева - Асланян и на Васил Йосифов Бенчев - бивш жител на гр. Велико Търновоза изплащане на обезщетение по реда на Закона за политическата и гражданска реабилитация на репресирани лица /ЗПГРРЛ/ в качеството им на наследници на Мария Иванова Бенчева - бивш жител на с. Петревене за периода на незаконна репресия от 16.08.1948 г. до 24.04.1954 г. в общ размер на 1555.20 лв. Съдът е постановил връщане на преписката на административния орган за ново произнасяне по искането на молителите за присъждане на обезщетение при спазване на задължителните указания по прилагането и тълкуването на закона. За да постанови този резултат, първоинстанционният съд е приел, че пред административния орган - областния управител на област Ловеч е поискано признаване на обезщетение по ЗПГРРЛ от Спаска Йосифова Бенчева - Асланян и Васил Йосифов Бенчев, който е починал на 14.01.2013 г. и на негово място в производството са встъпили неговите наследници - Дениза Стефанова Бенчева, Стефан Василев Бенчев и Кристина Василева Бенчева, които са поискали признаване на това право в качеството им на наследници на Мария Иванова Бенчева, бивш жител на с. Петревене. Първоначлно проведеното производство е завършило с издаването на заповед № РДЧ09-5 от 01.02.2012 г., която е отменена с влязло в сила съдебно решение и преписката е върната отново на областния управител да се произнесе по искането при спазване указанията на съда, които са свързани с преценка на представените доказателства с оглед определяне крайния срок на репресията. При последващото произнасяне областния управител е издал заповед № РД-09-1 от 15.01.2014 г., предмет на настоящето производство. Искането е уважено, като е определено обезщетение на молителите, като наследници на Мария Иванова Бенчева за репресията - изселване за периода от 16.08.1948 г. до 29.04.1954 г. Не е спорно между страните в производството, че наследодателката на молителите - Мария Иванова Бенчева е претърпяла незаконна репресия по смисъла на чл. 2, ал. 1, т. 6 ЗПГРРЛ, изразяваща се в изселването й от гр. София в с. Петровене, като това изселване е придружено с насилствено отнемане на изискващото се тогава "софийско жителство". Бенчева е съпруга на Йосиф Бенчев, за когото е била издадена заповед № 596-II от 11.08.1948 г. за изселването му заедно със съпругата му и дъщеря им - молителката Спаска Бенчева. Не е спорно и обстоятелството, че молителите Спаска Бенчева и Васил Бенчев в качеството си на репресирани лица са получили еднократно парично обезщетение по реда на отменената Наредба за прилагане на чл. 4 от ЗПГРРЛ за репресия с продължителност 36 месеца, който не е пълният срок на репресията и съгласно чл. 6 от ЗПГРРЛ в относимата редакция имат право на обезщетение за остатъка от срока, за който не са обезщетени. Не е спорен и началният период на репресията, който се приема, че е датата на заповед № 596-II от 11.08.1948 г. за изселването на Йосиф Бенчев, чиято съпруга е наследодателката на молителите. Спорен между страните е въпросът за крайната дата на периода на репресия. Административният орган е приел, че това е датата на заповед № И 302 от 29.04.1954 г. на министъра на вътрешните работи, с която е вдигнат изселническият режим. За изясняване на този въпрос по делото са приети като доказателство и неоспорени от страните решение № 40 на Комисията за политическа и гражданска реабилитация - гр. Велико Търново, която на свое заседание, проведено на 28.07.1993 г. се е произнесла по искане на Васил Йосифов Бенчев и отделно от това по искане на Спаска Йосифова Бенчева и Мария Иванова Бенчева, като и в двете решения е записан за признат срок за обезщетение, както за Васил Бенчев, така и за Спаска Бенчева и за Мария Бенчева от 16.08.1948 г. до 21.08.1991 г. Освен това на Спаска Бенчева на лично основание е признато обезщетение за репресия - изселване, като е приет за краен срок на репресията 21.08.1991 г., както е посочено в решението на КПГР - гр. Велико Търново. Това обстоятелство е установено със сила на пресъдено нещо между страните - решение № 4306/27.03.2013 г. по адм. д. № 7343/2012 г. на ВАС. Съдът намира, че правилно административния съд е преценил доказателствата по делото, които обосновават извод, че политическата репресия за молителите не е приключила с издаването на заповед № И 302 от 29.04.1954 г. на министъра на вътрешните работи, с която е вдигнат изселническият режим. Видно и от текста на заповедта е, че не е настъпило автоматично признаване правото на изселените лица да се върнат на местата, от които са били изселени и където искат да установят своето местожителство, тъй като това обстоятелство е поставено в самата заповед в разрешителен режим от съответните Народни съвети. Прието е препис от решение "А" № 314 на Политбюро на ЦК на БКП от 03.11.1962 г., съгласно което се обсъжда въпросът за изселническия режим и неговото вдигане. Възложено е на главния прокурор на НРБ тогава и на министъра на вътрешните работи да назначат комисия, която да извърши проверка по молбите на изселените лица и въпросът да се решава като се съгласува със съответните окръжни и градски народни съвети. Това решение е взето по повод на докладна записка на министъра на вътрешните работи, препис от която е представен. От изложените в нея обстоятелства става ясно, че към 1962 г., когато е писана, въпросът с изселническия режим не е бил разрешен, както се твърди от областния управител в мотивите на отменената заповед. Тези доказателства обосновават извод, че периодът на изселването не се е прекратил с издаване на заповедта от 1954 г. Освен това всички приети по делото писмени доказателства по въпроса за връщането на семейството на Бенчев в гр. София сочат, че това не е могло практически да стане, тъй като не е изпълнено поставеното със същата заповед условие - всеки да урежда въпросът за жителството си съгласно установения в страната ред. Представените писмени документи са приети като доказателства по делото и не са оспорени от страните. Въз основа на тях касационният състав на ВАС приема, че крайният срок на репресията следва да се определи на законово определения в чл. 1, ал. 1 ЗПГРРЛ. Твърде формално и в несъответствие с приетите по делото доказателства и установените с тях обстоятелства е прието от административния орган, че краят на репресията - изселване следва да се смята от датата на № И 302 от 29.04.1954 г. на министъра на вътрешните работи, с която е вдигнат изселническият режим. За изясняване обстоятелствата по направеното искане във връзка със срока на репресията на заявителите, на основание чл. 10, ал. 2 ЗПГРРЛ, областния управител е изпратил на Централната комисия по чл. 4 от ЗПГРРЛ искането за обезщетение на Бенчеви, заедно с решението на Регионалната комисия за политическа и гражданска реабилитация - гр. Велико Търново, удостоверение за наследници и всички относими по случая документи, описани в придружителното писмо. На свое заседание, проведено на 02.03.2010 г. Централната комисия по чл. 4 от ЗПГРРЛ е взела решение на лицата да се изчисли дължимото обезщетение, тъй като видно от приложените към преписката писмени доказателства репресията е призната. С това решение на практика Централната комисия е възприела фактите и обстоятелствата във връзка с вида и времетраенето на репресията, както са посочени в приложените по преписката документи, включително решението на Регионалната комисия в гр. Велико Търново. Съгласно чл. 11 от Наредбата за прилагане на чл. 4 от ЗПГРРЛ решението на централната комисия, с което се признава за установено наличието или липсата на незаконна репресия, както и нейното времетраене, е окончателно. Следвало е административния орган при постановяване на своя акт да се съобрази и с това решение, което го обвързва. В обратния случай областния управител е издал незаконосъобразен акт, който освен, че противоречи на материалноправните разпоредби е в несъответствие и с целта на закона. По отношение началната дата на репресията за Васил Бенчев, съдът неправилно е приел и е дал указания на административния орган, че следва да приеме за начален момент датата на раждането на Бенчев през 1951 г. Този извод е неправилен, тъй като поисканото обезщетение от Васил Бенчев, респективно за неговите наследници, встъпили в производството, е в качеството му на наследник на Мария Иванова Бенчева, следователно срокът на репресията се определя въз основа на обстоятелствата, установени за репресираното лице - Мария Бенчева, за която е установено, че началният срок на репресията е 17.08.1948 г. Следователно при повторното разглеждане на искането, административният орган следва да предвиди това обстоятелсто при определяне на срока за репресия и дължимо обезщетение на наследниците на Васил Йосифов Бенчев. Решението на съда е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде оставено в сила. При постановяването му не са допуснати пороци, които да съставляват касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. При този изход от спора касационният жалбоподател следва да бъде осъден да заплати от бюджета си направените от ответниците разноски в размер на 400 /четиристотин/ лева за адвокатско възнаграждение. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, трето отделение