Решение № 105 от 14.01.2021 г. на ВКС по гр. д. № 2037/2020 г.

Решение № 105 от 14.01.2021 г. на ВКС по гр. д. № 2037/2020 г., I г. о., ГК, докладчик председателят Бранислава Павлова Производството е по чл. 303 и сл. ГПК. М. С. Т. е подал молба вх. № 46409 от 21.10.2019 г. за отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК на влязлото в сила решение на ВКС, първо гражданско отделение № 206 от 18.10.2016 г. по гр. д. № 2103/2016 г., с което е отхвърлен предявеният иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК. Ответникът М. Л. Д. изразява становище, че молбата е неоснователна, тъй като новото доказателство, което се представя – удостоверение за търпимост на вилна сграда в УПИ..... в. з. "Б. ", землището на кв. Банево – [община] е било известно на праводателя на молителя и е могло да бъде представено по време на гледане на делото. Молбата за отмяна е приета за допустима и е допусната за разглеждане по същество с определението по чл. 307 ГПК № 78 от 04.08.2020 г. По подадената молба за отмяна Върховният касационен съд, първо гражданско отделение намира следното: Предмет на молбата за отмяна е влязлото в сила решение на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение № 206 от 18.10.2016 г. по гр. д. № 2103/2016 г., с което е отменено решение № ІІ-120 от 29.12.2015 г. по в. гр. д. № 1048/15 г. на Бургаския окръжен съд и делото е решено по същество като е отхвърлен предявеният от М. Ц. Т. и С. С. Т., починал на 14.02.2018 г. /наследодател на настоящия молител М. С. Т. / срещу М. С. Д. К. И. К., Руси Й. Ж., Я. С. Р., Р. С. П. /заместена от наследниците си С. Т. П. и Р. Т. П., А. С. К., К. С. К., С. С. Г., П. С. А., Н. И. Н. / заместен от наследниците си В. Я. Н., Л. Н. Н. и В. И. Н. /, Х. И. Х., Д. Й. Ж., Ж. Н. Ж. и К. Н. Ж., Р. Ж. Ж. и Е. Ж. К., иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за установено, че ответниците не са собственици на недвижим имот, представляващ УПИ ХV-..... от кв...... по плана на вилна зона "Б. ", землище на кв. Банево, [населено място], целият с площ от 600 кв.м., при граници: изток – улица; запад – УПИ.....; север – УПИ.....; юг – УПИ...... За да отхвърли предявения от М. Т. и С. Т. отрицателен установителен иск, Върховният касационен съд е приел, че спорният УПИ..... с площ от 610,57 кв.м. е включен в рамките на имот пл. №..... по кадастралния план на в. з. "Б. " от 1999 г., с площ от ЗЗ 009 кв.м., бивша собственост на Р. Ж. Р. /наследодател на ответниците/. По повод подадена от наследниците на Р. Р. молба за възстановяване на собствеността по реда на ЗСПЗЗ е постановено в производство по чл. 14, ал. 3 ЗСПЗЗ решение от 26.03.2000 г. по гр. д. № 2851/2000 г. на Бургаския районен съд, с което е възстановена собствеността на наследниците на Руси Ж. Р. върху "нива с площ от 5 636,25 кв.м., находяща се в Ат пазар"/влязло в сила/. В изпълнение на това съдебно решение е постановено и последващо решение № 8562/13.04.2004 г. на ОСЗГ Б., с което се възстановява собствеността върху имот. Това решение на ОСЗГ има конститутивен ефект, с постановяването му е приключила процедурата по възстановяване на собствеността и то легитимира наследниците на Р. Ж. Р. – ответници по предявения отрицателен установителен иск за собственици на процесния имот. Молителят М. С. Т., който е низходящ наследник на ищеца по делото С. С. Т. твърди, че след постановяване на въззивното решение е получил по пощата от своя вуйчо документ, който удостоверява търпимост на сградата, построена в имота, за който е отхвърлен отрицателния установителен иск. С молбата за отмяна е представено удостоверение № 94-00-24841/5/25-96-2013 г. Това удостоверение е издадено от [община] по заявление от 09.10.2012 г. и решение № 881 от 15.04.2013 г. на АС - Бургас и в него е посочено, че строеж "вилна сграда", намиращ се УПИ..... кв...... по действащия план на в. з. "Б. ", землището на кв. Банево, изпълнен без строителни книжа през 1985 г. е допустим по действащия ПУП, одобрен със Заповед № 136 от 21.02.1991 г. и поради това се издава удостоверение за търпимост по смисъла на § 16, ал. 1 ПР ЗУТ. С отговора на молбата за отмяна е представено от ответника М. Л. Д. като наследник на ответницата по предявения иск М. С. Д., заверено като препис същото удостоверение, издадено от [община] с отбелязване върху него, че е получено лично от М. Ц. Т. на 25.06.2013 г. Удостоверението е прието като доказателство в съдебното заседание по чл. 307, ал. 2 ГПК и истинността му не е оспорена, а становището на процесуалните пълномощници на молителя е, че документът не е относим за производството по отмяна, защото в него молителят осъществява своите самостоятелни права като наследник и няма данни, че удостоверението е стигнало до него. Молбата за отмяна е неоснователна по следните съображения: Производството за отмяна по чл. 303 и чл. 304 ГПК е способ за извънинстанционен контрол на влезли в сила решения на съдилищата на посочените в разпоредбите основания. Фактическият състав на отмяната по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК е налице, когато след влизане в сила на решението се открият доказателства, които са от значение за решаването му. Отмяната няма за цел да даде възможност на заинтересованата страна / тази, която е загубила делото/ да поправи допуснатите пропуски в хода на делото, дължащи се на процесуално бездействие, да издири относимите към спора доказателства. Затова новооткритите по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК доказателства трябва да се отнасят до твърдения на страната, която тя не е могла да докаже поради обективни, независими от нея причини – напр. не е знаела за документа или е знаела, но не е могла да се снабди своевременно с него, за да го представи по делото и той да бъде съобразен при решаването му. Необходимо е също така документът да изяснява факти, които са от значение за делото, но са останали недоказани и това е формирало решаващи изводи на съда. В разглеждания случай видно от данните по делото и мотивите на отхвърлителното решение на ВКС, представеният с молбата за отмяна документ няма отношение към обсъждани от касационната инстанция релевантни за решаването на делото факти. Съдът не е обсъждал въпроса дали построената в процесния имот сграда е законна или не, дали представлява търпим строеж и дали от това зависи възстановяването на собствеността на ответниците по отрицателния установителен иск. Следователно представеният в производството за отмяна документ няма значение за решаващите изводи на въззивния съд и съответно не може да служи като основание за отмяна по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. На следващо място следва да се посочи, че съдържанието на документа е възпроизведено в заключението на вещото лице М. Г., прието в първоинстанционното производство. Това доказва, че е бил известен на ищците и е могъл да бъде представен по делото. Същото се удостоверява и от представеният екземпляр от удостоверение от ответника по молбата за отмяна. Нещо повече, дори и без този документ ищците са могли да установяват в процеса дали сградата представлява търпим строеж, но доказателства в тази насока не са събирани. Молителят е правоприемник на втория ищец и именно на това основание е обвързан от решението съгласно чл. 298, ал. 2 ГПК респ. от извършените от наследодателя процесуални действия, следователно в производството за отмяна той не защитава самостоятелни права и затова не следва да се преценява дали лично на него документът е бил известен. По изложените съображения поради отсъствие на предпоставките на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК молбата за отмяна е неоснователна и следва да се остави без уважение. При този изход на делото, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК на ответника М. Л. Д. се дължат разноски по представения списък в размер на 700 лв. Воден от горното Върховният касационен съд, първо гражданско отделение