Решение № 1915 от 19.2.2024 г. на ВАС по адм. д. № 6291/2023 г.

Производството е по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от Национален фонд Култура, чрез адв. Д. Цончева срещу Решение 3037 от 05.05.2023 г., постановено по адм.д. 388/2023 г. по описа на Административен съд София град. Касаторът твърди неправилност на съдебното решение като постановено в противоречие с материалния закон касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли съдебното решение да бъде отменено като неправилно с произтичащите от това правни последици . Редовно призован за съдебно заседание, касационният жалбоподател Национален фонд Култура, се представлява от адв. Д. Цончева, която поддържа касационната жалба, а по същество твърди основателност на същата, съответно - неправилност на атакуваното с нея съдебно решение по развити съображения в касационната жалба и устно в хода по същество. Ответникът, Ел Моментум ООД гр.София, редовно призован, се представлява от адв. Господинов, който оспорва касационната жалба, а по същество твърди правилност на съдебното решение. Претендира разноски, за които представя списък. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, за която съдебното решение е неблагоприятно, поради което е допустима. Производството пред АССГ е образувано по иск с правно основание чл. 19ж, ал. 1 от АПК, предявен от Национален фонд Култура (НФК) срещу Ел Моментум ООД гр. София за сумата 5750 лева, авансово заплатена по Договор ДФ-11/24.06.2022 г., прекратен впоследствие с уведомление, изх. 200-95/08.09.2022 г. на НФК, ведно със законната лихва върху претендираната сума, считано от 08.09.2022 г. до окончателното й изплащане. С обжалваното в настоящото производство съдебно решение АССГ е отхвърлил предявения от НФК срещу Ел Моментум ООД иск като неоснователен. АССГ е установил, че между НФК в качеството му на възложител и Ел Моментум ООД в качеството му на изпълнител е сключен Договор ДФ-11/24.06.2022 г. за създаване на авторски визуални обучителни материали и предоставянето им на семинари с цел обучаване на кандидати за участие в провежданите от НФК конкурси по програмите за възстановяване на културния сектор след противоепидемичните мерки през 2021 г. На 29.06.2022 г. по сметка на изпълнителя по договора от страна на НФК е преведена половината от договорената сума по чл. 10 (авансово плащане) в размер на 5750 лева. С договора изпълнителят Ел Моментум ООД се е задължил да създаде авторски визуални обучителни материали видео презентации по проектен мениджмънт за обхващане на цялостния процес по създаване на проект за участие в конкурс на НФК и презентации за семинар, насочен към дебютиращи артисти. С уведомление изх. 200-95/08.09.2022 г НФК заявява, че прекратява договора., тъй като възлагането на услуги по него на външен изпълнител е нецелесъобразно и договорът нарушава финансовата дисциплина на институцията. Освен това, от страна на НФК е отбелязано, че до 08.09.2022 г. възложителят не е представил всички крайни изходни указания и данни по официален път, т. е. договорът не е породил действието си. Поискано е възстановяване на полученото от дружеството авансово плащане в най-кратък срок. При така установеното от фактическа страна административният съд е приел, че сключеният договор притежава основните характеристики на административния договор по смисъла на чл. 19а, ал. 1 от АПК, поради което искът е допустим за разглеждане от административния съд, но неоснователен по следните съображения: Съдът е посочил, че уведомлението за прекратяване на договора не отговаря на разпоредбата на чл. 19д, ал. 2 от АПК, тъй като липсват мотиви относно възможна опасност от настъпването на тежки последици за обществения интерес и съдът не може да извърши проверка налице ли са условията за законосъобразно упражняване на компетентността от органа, т. е. налице ли са визираните в хипотезата на правната норма юридически факти. Относно посочените основания - възлагането на предвидените в договора услуги на външен изпълнител е нецелесъобразно и че същият нарушава финансовата дисциплина на институцията е приел, че целесъобразността е извън предмета на съдебния контрол съгласно чл.145, ал.1 от АПК, а установяването на нарушението на финансовата дисциплина е извън предмета на спора. АССГ, въз основа на събраните писмени и гласни доказателства, е заключил, че договорът е породил своето правно действие, започнало е изпълнението му, извършена е работа, изразяваща се в изготвени материали. Същият е бил прекратен едностранно от НФК, но не се установява основание изпълнителят да възстанови платената му авансово сума в размер на половината от стойността на договора, поради липсата на предвидени конкретни последици при прекратяване му на основание чл. 19д, ал. 2 от АПК. При извършената от съда служебна проверка за допустимост на съдебното решение, вменена му от разпоредбата на чл.218, ал.2 от АПК, ВАС, трето отделение намира обжалваното съдебно решение за недопустимо. Правната фигура на административния договор е въведена в нашето позитивно право с нормите на чл. 19а - 19ж от АПК (Обн., ДВ, бр. 74 от 20.06.2016 г.). Разпоредбата на чл.19а от АПК съдържа легалното определение на административен договор. Съществените белези, които го характеризират като административен, са следните: а) да е сключен в производство пред административните органи от страните по въпроси от значим обществен интерес и б) сключването на административен договор да е предвидено изрично в специален закон. Административният договор е писмено съглашение между административен орган и граждани или организации, сключен в писмена форма и съдържа : страни, предмет и съдържание, дата на сключване и подписи на страните , ако друго не е предвидено в специален закон.. По делото пред административния съд не е било спорно, че между НФК, чрез изпълнителния му директор и Ел Моментум ООД е сключен Договор ДФ-11/24.06.2022 г. , според който НФК в качеството си на възложител възлага на Ел Моментум ООД в качеството му на изпълнител да създаде авторски визуални обучителни материали видео презентации по проектен мениджмънт за обхващане на цялостния процес по създаване на проект за конкурс на НФК и презентации за семинар, насочен към дебютиращи артисти. В него са предвидени неустойки за всяка от страните при неизпълнение на задълженията им, като в т. 20 е посочено, че за всички неуредени взаимоотношения между страните се прилагат съответните разпоредби на гражданското законодателство на Република България. Неправилно АССГ е квалифицирал този договор като административен и неоснователно не е уважил нееднократно правените от представителя на ответника в рамките на първоинстанционното съдебно производство възражения за гражданскоправния характер на договора, съответно за подведомственост на делото на общия съд. На първо място в специалния Закон за закрила и развитие на културата /ЗЗРК/, с който е създаден НФК, законодателят не е дефинирал сключените договори за разходване на средства от фонда за подпомагане провеждането на културни прояви като административни и не е предвидил разрешаване на споровете по повод изпълнението или изменението на този вид договори да се осъществява пред административните съдилища по реда на глава ІІІ от АПК. На следващо място - както предметът на договора - за създаване на авторски визуални обучителни материали и предоставянето им на семинари, така и наименованието на страните по него : възложител и изпълнител указват на възникване на договорно правоотношение на плоскостта на частното право, от което възникват облигационни права и задължения между равнопоставени правни субекти. В случая не е налице административно правоотношение и договорът не е сключен с административен орган при упражняване на власт и подчинение. Договор ДФ-11/24.06.2022 г. е сключен във връзка с постъпила оферта за разработване на информационни и обучителни материали за нуждите на НФК при кандидатстване на културни организации за получаване на средства от фонда по реда на чл.31-чл.35 от ЗЗРК . Подписвайки договора, НФК е направил насрещно волеизявление за приемане на отправената до него оферта и е изразил съгласието си със съществените елементи на договора. Процесният договор отговаря на легалната дефиниция по чл. 8, ал.1 от Закона за задълженията и договорите, според която договорът е съглашение между две или повече лица, за да се създаде, уреди или унищожи една правна връзка между тях. С това съглашение се цели пораждане, изменение или прекратяване на права и задължения в областта на частното , а не на административното право. С оглед гореизложеното и при липсата на административен договор ,споровете относно чиято действителност , изпълнение, изменение или прекратяване да са от компетентността на административния съд, постановеното от АССГ съдебно решение е недопустимо. Същото следва да бъде обезсилено, а делото изпратено на Софийски районен съд по компетентност. Водим от горното и на основание чл.221, ал.3, предл. трето от АПК, Върховният административен съд, трето отделение