Решение № 4097 от 16.4.2025 г. на ВАС по адм. д. № 736/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Д. И. М. от гр. Хасково, чрез адв. Налбантова, против решение 5055 от 26.11.2024 г. по адм. дело 402/2024 г. по описа на Административен съд Хасково, с което е отхвърлена жалбата му срещу заповед УТ-181/08.04.2024 г. на кмета на Община Хасково. С оспорената заповед е наредено на жалбоподателя да премахне незаконен строеж Преустройство на стълбищна площадка в помещение в североизточния край на еднофамилна жилищна сграда с идентификатор 77195.715.216.1 по кадастралната карта на гр. Хасково, УПИ XI-4874, кв. 258 по плана на гр. Хасково, изпълнен на ниво втори етаж, собственост на Д. И. М., гр. Хасково, [улица] (разположена на ъгъла на [улица]и [улица]). Поддържа, че решението е неправилно, като постановено при нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствени правила и необосновано - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли да бъде отменено и постановено друго, с което да се отмени административният акт. Претендира разноски. Ответникът по касация кметът на Община Хасково, в писмен отговор излага съображения за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е основателна. Д. М. е придобил горепосочените имот и сграда с нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот 109, том 18, 2868/26.10.2020 г. При извършена проверка от комисия, назначена със заповед УТ-66/07.02.2024 г. на кмета на Община Хасково, е съставен констативен акт (КА) 3/09.02.2024 г. за установен строеж V категория по чл. 137, ал. 1, т. 5 от ЗУТ - Преустройство на стълбищна площадка в помещение, находящ се в североизточния край на еднофамилна жилищна сграда 77195.715.216.1 по КК на гр. Хасково. Според описанието в КА и заповедта, строежът е изпълнен от стоманобетонова плоча с размери 2,20 м/4,00 м, която е на ниво кота подова реконструкция втори етаж. От северния и източния край по контура на плочата са изпълнени плътни зидове с височина около 2,75 м, по този начин пространството е затворено и обособено, като помещение към еднофамилната жилищна сграда. Според КА и заповедта, собственикът на ПИ 77195.715.216 Д. М. е допуснал проверяващите до двора на имота си, но не и до еднофамилната жилищна сграда, с което е възпрепятствал част от проверката. Строежът е без необходимите строителни книжа в нарушение на чл. 148, ал. 1 от ЗУТ. С констативния протокол е поставено начало на административно производство по реда на чл. 225а от ЗУТ за премахване на незаконен строеж. Констативен акт 3/09.02.2024 г. е съобщен на касатора с писмо рег. 94Д-4203-2/07.03.2024 г., получено лично на 11.03.2024 г. В законоустановения срок срещу акта не е подадено възражение, видно от констативен протокол от 20.03.2024 г. Строежът е установен от органа като такъв без строителни книжа и незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ. Поради това, на основание чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ във връзка с правомощията по чл. 223, ал. 1, т. 8 от ЗУТ, е издадена заповед за премахване на незаконния строеж. Административен съд - Хасково е приел заповедта за законосъобразна, издадена от компетентен орган и в предписаната форма и реквизити, в съответствие с административнопроизводствените правила и материалноправните разпоредби и с целта на закона. Разпоредбата на чл. 225а, ал. 2 от ЗУТ не изисква съставяне на констативен акт в присъствието на извършителя и собственика на строежа, а само да бъде връчен на заинтересованите лица. Видно от представените по делото писмени доказателства, същият е връчен на касатора, който не се е възползвал от възможността да възрази. Касаторът не е представил строителни книжа за изграждането и въвеждането на установения от органа строеж в експлоатация. Не се установява процесният строеж да е със статут на търпим строеж по § 16 от ПР на ЗУТ, както и да е проведена успешна процедура по узаконяването му. По данни от свидетеля изслушан по делото, строително-монтажните работи са извършени от М. през есента на 2022 г. Решението е валидно, допустимо, но неправилно. Изводите за законосъобразност на процесната заповед не могат да бъдат споделени. Основателно е възражението на касатора, че тъй като се намира в съпружеска имуществена общност със съпругата си, тя също е следвало да бъде отбелязана в заповедта. Административният орган и първоинстанционният съд е следвало да изяснят и отразят коректно данните относно собственика и възложителя на строежа (съответно дали това е само Д. М. или и съпругата му), като част от изискването за пълно, всестранно изясняване на фактите и обстоятелствата по случая чл. 24, чл. 35-36 от АПК. Няма данни по делото от административния орган да са изяснени и разгледани обстоятелствата за годината на изграждане на строежа, дали същата попада в хипотезите по § 16 от ПР на ЗУТ и § 127 от ПЗР на ЗИДЗУТ. Изследването на тези обстоятелства в хода на съдебното производство не освобождава органа от задължението за установяването им в хода на административното такова с оглед установяване на фактическата обстановка в нейната пълнота и цялост, и съблюдаване правото на защита на адресата на акта. В административното и първоинстанционно съдебно производство процесният обект е определен като незаконен строеж. Приетото по делото заключение на съдебно-техническата експертиза определя извършените СМР не като строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ, а като СМР от вида основен и текущ ремонт (§ 5, т. 40 и т. 42 от ДР на ЗУТ). Съгласно заключението по въпрос 1 от СТЕ, на място не е установено да е бил извършен строеж, така както е законовото определение на строеж. Относно разположената в североизточната част на жилищната сграда с идентификатор 77195.715.216.1 стълбищна клетка, СМР се състоят в подмяна на начупена стоманобетонова плоча, каквато е представлявало стълбището с нова, права стоманобетонова плоча. От извършените СМР не е установено да е извършвано пристрояване или надстрояване на жилищната сграда, няма промяна в конфигурацията на сградата или височината й. СМР са извършени изцяло в границите, в съществуващите очертания на жилищната сграда с идентификатор 77195.715.216.1. Няма увеличение на застроената площ и на застроения обем на сградата. СТЕ посочва, че в жилищната сграда с идентификатор 77195.715.216.1 не е налице строеж Преустройство на стълбищна площадка в помещение, а е налице основен и текущ ремонт на част от сграда, при който стоманобетонова начупена плоча на стълбищната клетка е заменена с нова стоманобетонова права плоча и са изпълнени два зида, като този от север е част от разрешената през 2022 г. ограда. Променено е ползването на помещението помещението на стълбищната клетка е преустроено в спомагателно домакинско помещение. По въпрос 2 заключението на СТЕ отново посочва, че стълбищната клетка е с размер 2,00 х 3,80 м. С тези габарити е изпълнена нова стоманобетонова плоча, с която старата стоманобетонова стълбищна начупена плоча е заменена с нова права стоманобетонова плоча. Изпълнените СМР включват и направа на зидария от север (ограда разрешена с представено разрешение за строеж от 2022 г.) и от изток по контура на новата плоча. По въпрос 3 СТЕ е отговорило пак, че на място СТЕ не е установила да е извършен строеж така, както е законовото определение за строеж. На място са установени СМР (т. 40 от § 5 на ДР на ЗУТ), според който строителни и монтажни са работите, чрез които строежите се изграждат, реконструират преустройват, поддържат или възстановяват от вида основен и текущ ремонт в периода 2022-2023 г. Описаните дейности според СТЕ са разрешени от закона. С извършените СМР не са нарушени предвижданията на действащия подробен устройствен план, на правилата и нормативите за устройство на териториите, спазени са изискванията на чл. 169, ал. 1 и 3 от ЗУТ. СТЕ посочва, че сградата, в която са извършени СМР е с постоянен устройствен статут. Съгласно действащия ПУП, одобрен със заповед 632/1993 г. се предвижда надстрояване с един етаж на съществуващото жилищно основно застрояване. За жилищната сграда няма строителни книжа. Сградата е построена преди повече от 80 години. Същата е допустима по предходно и по действащото законодателство и извършените в нея СМР (описани в предната част на експертизата) и съгласно текста на § 53 от ПЗР към ДР на ЗУТ са законово допустими. По т. 8 от констативно-съобразителна част на СТЕ е установено, че в административната преписка са представени одобрени проекти за ограда (09.02.2022 г.) с разрешение за строеж 195/06.06.2022 г. Съгласно Ситуация М1:500, дължината на оградата по [улица]е 6,65 м, като в обхвата на оградата влиза и входът за достъп от улицата от северната страна на жилищната сграда. Според СТЕ зидът от северната страна на стълбищната клетка е предвиден и изпълнен съгласно одобрения проект за ограда. На л. 21 от СТЕ (л. 150 от адм. дело 402/2024 г.) е приложено Фото от 2023 г. извадка от Гугъл мапс, наименована Поглед от [улица]. Вижда се съществуващата колона, част от общата конструктивна система на съществуваща еднофамилна жилищна сграда в ПИ 77195.715.216.1, с изпълнение на ограда по одобрен проект. Зидарията на мястото на бивша врата от процесната стълбищна клетка към улицата е част от одобрения проект за ограда (09.06.2022 г.). СТЕ посочва като приложим по отношение на процесната сграда § 16 от ДР на ЗУТ (Доп. ДВ, бр. 65 от 2003 г.), според който, строежи, изградени до 7 април 1987 г., за които няма строителни книжа, но са били допустими по действащите подробни градоустройствени планове и по правилата и нормативите, действали по време на извършването им или съгласно този закон, са търпими строежи и не подлежат на премахване и забрана за ползване. Те могат да бъдат предмет на прехвърлителна сделка след представяне на удостоверение от органите, които са овластени да одобряват съответните инвестиционни проекти, че строежите са търпими. СТЕ се позовава и на § 53 от ПЗР на ЗИД ЗУТ (Обн. ДВ, бр. 101 от 2015 г.), съгласно който търпимите строежи по § 16, ал. 1 от преходните разпоредби на закона и по § 127, ал. 1 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за устройство на територията (обн., ДВ, бр. 82 от 2012 г.; изм., бр. 66 от 2013 г. и бр. 98 от 2014 г.), които са с постоянен устройствен статут по действащ подробен устройствен план, могат да се пристрояват и надстрояват и в тях могат да се извършват основни ремонти, реконструкции и преустройства, включително с промяна на предназначението, както и всички допустими строителни и монтажни работи в съответствие с предвижданията на действащия подробен устройствен план. Според § 53, ал. 2, търпимите строежи по ал. 1, които нямат постоянен устройствен статут по действащ подробен устройствен план, могат при спазване на изискванията на този закон да се преустройват вътрешно, да се променя предназначението им и да се ремонтират, без да се изменя външното им очертание в хоризонтално и вертикално отношение, и без да се правят нови или да се укрепват носещите конструкции. Според § 53, ал. 3, дейностите по ал.1 и 2 могат да се разрешават след представяне на проект-заснемане на съществуващия строеж, одобряване на инвестиционния проект за новия строеж и издаване на разрешение за строеж по общия ред на този закон. В заключението по въпрос 3 отново е посочено, че сградата, в която са извършени описаните СМР е на над 80 години, с постоянен устройствен статут съгласно действащия ПУП, одобрен със заповед 632/1993 г.; предвижда се надстрояване с един етаж на съществуващото основно застрояване (л. 10-12 от СТЕ, съответно л. 119-121 от адм. дело 402/2024 г.). С приложена към СТЕ заповед 632/12.09.1993 г. на кмета на Община Хасково, на основание чл. 32, ал. 1, т. 1 от ЗТСУ (отм.) е одобрен застроителният, регулационен и силуетен план на кв. 258 по плана на гр. Хасково, отваря се [улица]с о.т.50А-50Б-50В с габарит 9,00 м, като образува за парцел XI-4874 (процесният) - имот пл. 4874 по имотни граници. Предвижда се надстрояване на същeствуващата сграда с 1 етаж и гараж, сключено на дворищната регулация с парцел XII-4873 (проектно положение на л. 12 от СТЕ л. 121 по адм. дело 402/2024 г.). С оглед така изложеното в заключението на СТЕ, налице са разминавания между установената фактическа обстановка относно определения като незаконен строеж със заповедта и констатациите на място и заключението на СТЕ, според което се касае не за изграждане на строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ, а за СМР (строително-монтажни дейности т. 40 от § 5 на ДР на ЗУТ), по основен и текущ ремонт по т. 42 и т. 43 от § 5 на ДР на ЗУТ. В заповедта не се анализира, че за част от тези дейности има издадено разрешение за строеж, не са отграничени точно кои дейности представляват текущ и кои основен ремонт, кои са допустими като текущ ремонт и кои подлежат на разрешаване, съответно налице ли е такова и попадат ли в даденото разрешение за ограда. Също така, както неколкократно се посочва в СТЕ, наименованието на процесния обект Преустройство на стълбищна площадка в помещение не съответства на извършените СМР. Органът не отчита, че т. нар. помещение се получава от изграждане на зид, за който има издадено разрешително (л. 13-19 от СТЕ представляващи л. 121-124 по адм. дело 402/2024 г.), което се установява от СТЕ констативно-съобразителна част и заключение по въпроси 2 и 3, вкл. скица на разпределение (на стр. 8 от СТЕ л. 118 по адм. дело 402/2024 г.). В този смисъл нареденото със заповедта премахване изцяло на незаконен строеж, наименован Преустройство на стълбищна площадка в помещение не съответства на действително извършените СМР и може да доведе до премахване на законно разрешени строителни дейности, както и на текущи ремонтни работи, за извършването, на които не са необходими разрешение и строителни книжа. Не става ясно в КА и заповедта точно как е изглеждала описаната като начупена стълбищна площадка, като е ремонтирана в права, как точно е начупена, какви са били размерите, липсва визуализация и конкретика на понятието начупена. Налице е непълнота и неяснота на мотивите и обектът на нареденото със заповедта премахване е неясен като описание и параметри. Нареденото премахване противоречи също и на принципа на съразмерност по чл. 6 от АПК, който изисква да не се засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава. В заповедта и констативния акт е отбелязано, че оглед е извършен от проверяващите само отвън на двора, тоест те не са направили пълен оглед и няма как констатациите им да отразяват пълноценно фактическата обстановка. В ЗУТ е предвиден ред, по който да се осигури пълен оглед на обектите на проверка, който при евентуално възпрепятстване е следвало да бъде спазен, а не да се пристъпи направо към издаване на заповед по чл. 225а от ЗУТ - при недоизяснена фактическата обстановка и непълнота на мотивите. Не е съобразено и обсъдено дали СМР отговарят на някоя от хипотезите по чл. 147 от ЗУТ (хипотези, в които не се изисква одобряване на инвестиционни проекти за издаване на разрешение за строеж) и чл. 151 от ЗУТ (хипотези, в които не се изисква издаване на разрешение за строеж). Изложеното налага извод, че заповедта за премахване на незаконен строеж по чл. 225а от ЗУТ, е постановена при допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила, довели до ограничаване на правото на защита на касатора, които не могат да бъдат санирани (вкл. и чрез заключението на СТЕ) и препятстват съдебния контрол за законосъобразност на акта. С оглед на това, по делото не може да се приеме за безспорно установено наличието на процесния незаконен строеж Преустройство на стълбищна площадка в помещение, предвиден за премахване по чл. 225а от ЗУТ. Предвид изложеното, налице са касационни основания за отмяната на решението като неправилно и вместо него да се отмени оспорената заповед. На касатора следва да се присъдят направените разноски за две инстанции: държавни такси от 10 лева и 70 лева, възнаграждение за вещо лице от 650 лева и адвокатско възнаграждение от по 1300 лева за двете инстанции лева, общо 3330 лева Воден от горното, Върховният административен съд, състав на второ отделение,