Решение № 666 от 16.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 1259/2018 г.

Решение № 666 от 16.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 1259/2018 г., IV о., докладчик съдията Мира Райчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на директора на Областна дирекция на Държавен фонд "Земеделие" – гр. Плевен, чрез процесуалния му представител юрисконсулт Д. Петрова, срещу решение № 621/19.12.2017 г. постановено по адм. дело № 819/2017 г. на Административен съд-Плевен, с което е отменена негова заповед № 03-150-РД/327/12.09.2017 г. за отказ да бъде финансирано подадено от Н. Терзиев заявление за подпомагане и преписката е върната на административния орган за ново произнасяне при съобразяване със задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона. Наведени са доводи за неправилност на съдебното решение като необосновано, постановено в противоречие с приложимия материален закон и при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, при което се претендира отмяната му и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът – Н. Терзиев, чрез процесуалния си представител адвокат Ю. Стефанова, оспорва касационната жалба и претендира присъждане на разноски по приложен списък. Представителят на Върховната административна прокуратура, взел участие в настоящото производство, дава заключение за неоснователност на жалбата. Касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е допустима, а разгледана по същество - неоснователна, по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по жалба, подадена от Н. Терзиев, против заповед № 03-150-РД/327/12.09.2017 г. на директора на ОД на ДФЗ-Плевен. С нея на основание чл. 27, ал. 2 във вр. чл. 26, ал. 1, т. 1 и т. 2, във вр. чл. 5, ал. 2, т. 2 вр. ал. 12, т. 4 от Наредба № 10/10.06.2016 г. за прилагане на подмярка 6. 3 "Стартова помощ за развитието на малки стопанства" от мярка 6 "Развитие на стопанства и предприятия" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 г. е отказано финансиране на подаденото от него заявление за подпомагане с ИД № 15/06/3/0.0.0008 от 5.07.2016 г. за отглеждане на пчелни семейства. По данните от преписката безспорно се установява, че Терзиев е регистриран като земеделски производител на 13.10.2015 г. Изградил е пчелинът върху собствен земеделски имот и го е регистрирал като животновъден обект с удостоверение за регистрация № 101/24839/7.10.2015 г., издадено от ОДБХ-Плевен. В справка-декларация за дела на приходите от продажби от земеделска дейност за 2015 г. земеделският производител е декларирал приходи от производство на пчелен мед в размер на 2 600 лв., както и приходи от неземеделска дейност в размер на 3 626, 52 лв., като процентът на приходите/доходите от земеделска дейност за 2015 г. е 41, 76 %. Към представените документи са приложени и договори за покупко-продажба на пчелен мед и фактури от 22.12.2015 г. и 29.12.2015 г. За реализираните приходи от продажбата е подадена годишна данъчна декларация за 2015 г. и са внесени съответните данъци и такси. За да откаже финансиране на подаденото заявление за подпомагане административният орган е приел, че земеделският стопанин не отговаря на изискването на чл. 5, ал. 2, т. 2 от Наредбата, тъй като няма реализирани приходи от земеделска дейност. Органът се е позовал на писмо вх. № 01-0400/550/18.05.2017 г. на Министерството на земеделието, храните и горите и писмо изх. № 13-4947/5.10.2016 г. на Дирекция "Животновъдство" в МЗХГ относно тълкуването на чл. 5, ал. 12, т. 4 във вр. чл. 5, ал. 2, т. 2 от Наредба № 10/2016 г., според които не следва да се признават приходите, реализирани от земеделска дейност преди регистрацията на животновъдния обект. За да отмени процесната заповед Административен съд-Плевен приел, че отказът е постановен в противоречие с материалния закон и неговата цел. Посочил е, че Терзиев е представил всички изискуеми по Наредбата документи, които се отнасят за 2015 г. – предхождаща годината на кандидатстване, с което е изпълнил нормативните условия за получаване на подпомагане. Постановеното решение е правилно. Представените документи съответстват на изискуемите такива по чл. 5, ал. 12 от Наредбата - условието за наличие най-малко на ЗЗ % от общите приходи/доходи за предходната календарна година се доказва с представянето на справка-декларация по образец; годишна данъчна декларация; документи, доказващи правното основание за ползване на имотите, от които е произведена селскостопанската продукция; удостоверение за регистрация на животновъден обект, ако приходите са от продажба на земеделски продукти от животновъдство и приходни/разходни документи, издадени съгласно ЗСч, ЗДДФЛ и ЗКПО и верността им не е оспорена от административния орган, поради което информацията, съдържаща се в тях е следвало да бъде ценена и на тази база органът да се произнесе по подаденото заявление. Съгласно чл. 25, ал. 1 от Наредбата постъпилите заявления за подпомагане и приложените към тях документи се оценяват към датата на подаването им за съответствието им с критериите за подбор и тяхната тежест. Самите критерии са описани в Приложение № 9 от подзаконовия нормативен акт и сред тях не фигурира изискването по чл. 5, ал. 2, т. 2 от него. Разпоредбата е част от Раздел втори "Изисквания към кандидатите", а не раздел четвърти, касаещ изискванията към проектите. Смисълът на въвеждането й да се подпомагат земеделски производители, които не само развиват земеделска дейности, но и приходите от нея формират най-малко ЗЗ % от общо получените приходи за предходната календарна година. Получаването и размерът на приходите са установени с представените от кандидата за подпомагане финансови документи, издадени преди подаване на заявлението и касаещи предходна календарна година. Между страните не е имало спор по фактите, включително и относно процента на приход/доход от земеделска дейност. Спорът е бил относно приложението и доказването на изискването по чл. 5, ал. 2, т. 2 от Наредбата. Както правилно е приел първоинстанционният съд в чл. 5, ал. 12 от Наредбата изрично са изброени документите, с които се доказва условието по ал. 2, т. 2 и които следва да се отнасят за предходната календарна година, предхождаща годината на кандидатстване като не са поставени други допълнителни условия относно сроковете. Несъмнено от представените доказателства е видно, че Терзиев е регистриран като земеделски производител на 13.10.2015 г. и е реализирал приходи от земеделска дейност, за което има издадени фактури и подадена годишна данъчна декларация. Позоваването от органа на указания, дадени от Министерството на земеделието, храните и горите не може да бъде основание за отказ от подпомагане, тъй като не могат да доразвият и тълкуват нормите в подзаконовия нормативен акт. В Наредба № 10/2016 г. няма изрично поставени срокове за регистриране на животновъдния обект и регистриране на земеделския производител. От друга страна даденото тълкуване за сроковете за прибиране на пчелния мед с писмо изх. № 13-4947/5.10.2016 г. на Дирекция "Животновъдство" се отнася за Програма за надзор и контрол на болестите по пчелите, част от Националната програма за профилактика, надзор, контрол и ликвидиране на болестите по животните и зоонозите за периода 2016-2018 г. е относно програма за период, който е след добиването на меда през 2015 г., поради което е неприложимо за 2015 г. Следва да се има предвид, че използваното в чл. 5, ал. 2, т. 2 понятие "общ приход/доход за предходната календарна година" е регламентирано в § 1, т. 18 от ДР на Наредбата, а именно, че за физическо лице това е всеки придобит през предходната календарна година (спрямо датата на кандидатстване) доход, който е облагаем по смисъла на чл. 12, ал. 1 от ЗДДФЛ, както и доходи, получени от задължително осигуряване и пенсиите от допълнително доброволно осигуряване през предходната календарна година. Оттук следва извода, че общ приход/доход за предходната календарна година е всеки такъв, който е облагаем и какъвто се явява получения от Терзиев от продажбата на пчелен мед през 2015 г. След като изискването по Наредбата е доходът/приходът да е получен през предходната календарна година, без да има нормативно изискване относно датата на регистрация на земеделския производител и животновъдния обект, то отказът на административния орган се явява незаконосъобразен и правилно е отменен от първоинстанционния съд. В този смисъл е и Решение № 168 от 7.01.2019 г. по адм. д. № 4909/18 г. на ВАС, Четвърто отделение. По тези съображения, настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение приема, че не са налице твърдените основания за отмяна на обжалваното решение и същото като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода от спора, неоснователно е искането на процесуалния представител на директора на ОД на ДФЗ-Плевен за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Разноски по делото следва да бъдат присъдени на ответника Н. Терзиев, във връзка със своевременно предявеното от процесуалния му представител искане, в размера на уговореното и изплатено по представения договор за правна защита и съдействие от 5.01.2018 г., адвокатско възнаграждение в размер на 500 лв. Не намира основание направеното от процесуалния представител на касатора, възражение за прекомерност на последното, доколкото размерът на адвокатския хонорар кореспондира с действителната фактическа и правна сложност на делото, а според чл. 8, ал. 2, т. 7 от Наредба № 1/9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в приложимата й редакция, минималното възнаграждение за процесуално представителство, защита и съдействие по административни дела без определен материален интерес, в т. ч. и по процесното дело по Закона за подпомагане на земеделските производители, е 500 лв. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение