Решение № 8017 от 1.07.2015 г. на ВАС по адм. д. № 13941/2014 г.

Решение № 8017 от 1.07.2015 г. на ВАС по адм. д. № 13941/2014 г., VI о., докладчик съдията Росен Василев Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Директора на ТП на НОИ-Сливен подадена срещу решение № 79 от 08.08.2014 г. постановено по адм. дело № 184/2014 г. на Административен съд Сливен, с което е отменено по жалба на Кремена Гонзова Решение № Р-Ж-П-11/04.06.2014 г. на директора на ТП на НОИ гр. Сливен, с което е отхвърлена жалбата й против разпореждане № МП-18245#1 от 11.02.2014 г. на ръководителя на "ПО" и преписката е върната на длъжностното лице по "Пенсионно осигуряване", за произнасяне по молбата на Кремена Стойкова Гонзова и продължаване изплащането на наследствената пенсия за инвалидност поради общо заболяване, съобразно мотивите на решение. В жалбата се излагат доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост, касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. По подробно изложените в жалбата мотиви се иска отмяна на обжалваното решение и потвърждаване на административния акт. Претендира се заплащане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът - Кремена Стойкова Гонзова, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал мотивирано заключение за правилност и обоснованост на обжалваното съдебно решение. Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна. Разгледана по същество, е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд Сливен е отменил по жалба на Кремена Гонзова решение № Р-Ж-П-11/04. 06. 2014 г. на директора на ТП на НОИ гр. Сливен, с което е отхвърлена жалбата й против разпореждане № МП-18245#1 от 11.02.2014 г. на ръководителя на "ПО" и е върнал преписката на длъжностното лице по "Пенсионно осигуряване", за произнасяне по молбата на Кремена Стойкова Гонзова и продължаване изплащането на наследствената пенсия за инвалидност поради общо заболяване, съобразно мотивите на решение. За да постанови решението си административният съд е приел, че в случая изплащането на наследствена пенсия на Кремена Гонзова неправилно е прекратено, считано от датата на успешното полагане на държавните изпити по специалността "право", след като не е изпълнено предвиденото в чл. 294, ал. 1 от Закона за съдебната власт /ЗСВ/ изискване за провеждане на 6-месечен стаж като стажант-юрист и полагане на изпит за придобиване на юридическа правоспособност. Според съда, в срока на обучението за упражняване на юридическа професия се включва и времето на задължителния стаж, поради което през това време децата, получаващи наследствена пенсия и навършили 18-годишна възраст продължават да учат по смисъла на чл. 82, ал. 2 КСО и получаваната от тях наследствена пенсия не следва да бъде прекратявана. Решението е правилно. Установено е от фактическа страна, че след завършване на средното си образование Кремена Гонзова се е записала като студент редовна форма на обучение през учебната 2008/2009 г. в първи курс по специалността "Право" в Софийски университет "Св. Климент Охридски" гр. София. Съгласно уверения № 092/11.12. 2013 г. и № 121/06.02.2014 г., издадени от СУ "Св. Климент Охридски" гр. София, Гонзова е положила успешно държавни изпити, последният от които на 10.12.2013 г. Със заповед № ЛС-И-01-410/30.12.2013 г. на Министерство на правосъдието, на основание чл. 297, ал. 1 от ЗСВ Кремена Гонзова е разпределена за стажант - юрист в Окръжен съд Сливен. На 03.02.2014 г., тя е встъпила в длъжност като стажант-юрист в Окръжен съд Сливен за срок от 6 /шест/ месеца, считано от 03.02.2014 г. до 03.08.2014 г. С разпореждане № МП 18245#1/11.02.2014 г. на ръководителя на "ПО" е прекратена считано от 11.12.2013 г. наследствената й пенсия за инвалидност поради общо заболяване. С жалба вх. № Ж-П- 10/09. 05.2014 г. Гонзова е оспорила разпореждането пред директора на ТП на НОИ гр. Сливен. С Решение № Р-Ж-П-11/04.06.2014 г. на директора на ТП на НОИ Сливен жалбата е оставена без уважение като неоснователна. За да постанови този извод, административния орган е приел на основание чл. 34, ал. 3 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж /НПОС/, че Гонзова има право на наследствена пенсия до датата на дипломирането си, което е станало на 10.12.2013 г. с успешното полагане на последния държавен изпит. Изложил съображения, че лицата които полагат стаж след дипломиране, не се считат за учащи и на основание чл. 34, ал. 3 и ал. 4 от НПОС. Въз основа на така установените факти и обстоятелство първоинстанционният съд е направил правилни изводи за характера на 6-месечния стаж като стажант-юрист, че този стаж и полагането на теоретико-практическия изпит за придобиване на юридическа правоспособност, съгласно чл. 294, ал. 1 ЗСВ следва да се включат в срока на обучение по специалност "право". Разпоредбата на чл. 82, ал. 1 от КСО предвижда, че децата имат право на наследствена пенсия до навършване на 18-годишна възраст, а след навършването й, ако учат - за срока на обучението, но не по-късно от навършването на 26-годишна възраст, както и над тази възраст, ако са се инвалидизирали до 18-, съответно до 26-годишна възраст. Не може да бъде споделено становището в касационната жалба, че срокът на обучение приключва с успешното полагане на държавните изпити. Целта на обучението по конкретна специалност, съответно - дипломирането на студента, винаги е свързана с получаването на правоспособност за упражняване на съответната професия. По общо правило, правоспособност по специалността се получава след дипломирането на студента, като в общия случай това става след защита на дипломна работа или успешно полагане на държавни изпити. Когато става въпрос за упражняването на юридическа професия обаче, законодателят е поставил задължителното изискване за провеждане на 6-месечен стаж и полагане на теоретико-практически изпит. За да се придобие правото да се упражнява юридическа професия, освен академичното обучение по специалността "право" в акредитирано висше учебно заведение, следва да бъде проведено допълнително теоретико-практическо обучение в районен съд, в окръжен съд, в районна прокуратура и в окръжна прокуратура, в окръжен следствен отдел, както и при адвокат и нотариус, което приключва с полагането на държавен изпит в Министерството на правосъдието, по въпросник, утвърден от министъра на правосъдието, съгласно чл. 297, ал. 3 и чл. 299, ал. 3 ЗСВ. На стажант-юристите, които са издържали този изпит, от министъра на правосъдието се издава удостоверение за юридическа правоспособност и едва тогава юристът има право да упражнява юридическа професия, което означава че едва след полагането на този задължителен държавен изпит приключва обучението по специалността "право". Съгласно чл. 294, ал. 2 ЗСВ, през времето на стажа стажант-юристите се запознават практически с основните функции и с организацията на дейността на органите на съдебната власт и участват в изготвянето на постановяваните от тях актове, а съгласно чл. 297, ал. 2 ЗСВ по време на стажа стажант-юристът не получава възнаграждение и времето не се зачита за осигурителен стаж. което преценено заедно с факта, че по време на стажа стажант-юристите не получават възнаграждение. Тази правна регламентация потвърждава извода, че със задължителния стаж продължава професионалното обучение на студентите по специалността "право", т. е. те продължават да учат по смисъла на чл. 82, ал. 1 КСО и стажът се включва в срока на обучение по смисъла на същата разпоредба. Ето защо Кремена Гонзова има право да получава пенсията до приключване на обучението си по специалността "право", което включва провеждане на задължителния стаж и полагане на теоретико-практически изпит за придобиване на юридическа правоспособност, съгласно изискванията на специалния закон - Закона за съдебната власт. По изложените съображения обжалваното решение е правилно и обосновано, постановено при съобразяване на материалния закон и процесуалните правила и не са налице касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК за неговата отмяна. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,