Решение № 6650 от 21.6.2023 г. на ВАС, I о.

Производството е по гл. ХІІ на АПК. Образувано е по касационна жалба на началникът на отдел Оперативни дейности Варна в ГД Фискален контрол към ЦУ на НАП срещу решение 1601/01.12.2022г. на Административен съд Варна по административно дело 1948/2022 г., с което е отменена заповед за налагане на принудителна административна мярка /ПАМ/ 145-ФК/16.08.2022г. на началника на отдел Оперативни дейности Варна в ГД Фискален контрол към ЦУ на НАП. Доводите на касатора са за неправилност на съдебния акт поради противоречие с материалния закон. Оспорва изводите на съда за липса в отменения акт на мотиви на органа по приходите за избора на срок на мерките на административна принуда и за нарушаване на принципа на съразмерност с издаването му. Иска отмяна на решението, а емплицитно и отхвърляне на оспорването срещу заповедта за налагане на ПАМ. Претендира деловодни разноски. Ответникът по касация Лима 77 ЕООД не изразява становище по касационната жалба. Заключението на прокурора от Върховна административна прокуратура е за неоснователност на жалбата. При обсъждане на доводите на страните и в обхвата на проверката по чл. 218 от АПК, съдът прие за установено следното: С оспорената пред Административен съд Варна заповед по отношение на Лима 77 ЕООД са наложени принудителни административни мерки запечатване на обект и забрана на достъпа до стопанисвания от него търговски обект павилион Афтъръ в гр. Варна, ул. Кап. Георги Георгиев, Крайбрежна алея за срок 14 дни. Фактическо основание за налагане на мерките е неизпълнението от търговеца на задължението му да издаде фискален бон при извършена покупка на стоки на стойност 30.98 лева на 12.08.2022 г. в 12:55 ч., за която е платено в брой. Органите по приходите са установили касова разлика 31.02 лева. Правно основание за издаване на заповедта са разпоредбите на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. а и чл. 187, ал. 1 от ЗДДС. Определянето на срока на ПАМ е мотивирано с тежестта на нарушението и проявлението му; стойността на отчетените към момента на проверката продажби и съотношението между неотчетената продажба към регистрирания оборот; отчитането на продажби със ставка на ДДС 9%, вместо 20 %; наличието на непогасени публични задължения. С първоинстанционното решение е отменен административния акт. Съдът е приел, че утежняващият акт е издаден от компетентен орган по приходите, оправомощен със заповеди ЗЦУ-1148/25.08.2020 г. и ЗЦУ-1157/27.08.2020 г. на изпълнителния директор на НАП и без да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила в широкия смисъл на понятието. По мотивите на съдебния акт са доказани фактите, представляващи материални предпоставки за налагане на ПАМ, включително неизпълнението от жалбоподателя на задължението му за издаване на касова бележка. Решаващите изводи на съда са за недостатъчни и общи мотиви в административния акт за определяне на срока на ПАМ, което засягало преценката за съответствие с целта на закона като критерий за законосъобразността му. С издаването на акта се засягал и принципа на съразмерност по чл. 6, ал. 5 АПК. Първоинстанционният съдебен акт е правилен по резултата си. При действието на чл. 170, ал. 1 АПК в тежест на издателя на акта е да докаже убедително фактическите основания за издаването му, които представляват материални предпоставки за разпоредената правна промяна. Юридически факт, пораждащ правомощието на органа по приходите да наложи принудителната административна мярка по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. а ЗДДС запечатване на обект е неиздаването от задълженото лице на документ за продажба по чл. 118 от същия закон. В съответствие с чл. 118, ал. 1 ЗДДС всяко регистрирано или нерегистрирано по този закон лице е длъжно да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство. За реда за отчитане и съхраняване на издадените от ФУ документи въз основа на законовата делегация от чл. 118, ал. 4 ЗДДС е приета Наредба Н-18 от 13.12.2006г. на МФ за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които осъществяват продажби чрез електронен магазин. С арг. от чл. 25, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 3, ал. 1 от Наредбата задълженото лице издава касова бележка от ФУ за всяко плащане, с изключение на случаите на плащането чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит, чрез наличен паричен превод или пощенски паричен превод по чл. 3, ал. 1. Вярна е констатацията на първостепенният съд за неизпълнението на задължението на търговеца за издаване на фискална бележка за извършена от него продажба на стоки. Доказателствено средство за правно релевантния факт на получаване на плащането и момента му е протоколът за проверка от 12.08.2022 г., а тогава възниква задължението на лицето по чл. 3 от Наредба Н-18 за издаване на фискалната бележка /чл. 25, ал. 3 от Наредбата/. Неизпълнението на задължението за издаване на фискален бон се установява от същия протокол. Щом е установено извършването на плащане, за лицето по чл. 3 от Наредбата е възникнало задължението за документиране на продажбата, чието неизпълнение е основание на мерките за административна принуда по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. а и чл. 187, ал. 1 ЗДДС. Мерките по 186, ал. 1, т. 1, б. а и чл. 187, ал. 1 ЗДДС са насочени към предотвратяване на други нарушения, поради което съответстват на целите по чл. 22 ЗАНН. Заповедта за налагане на ПАМ съдържа фактическите основания, представляващи материални предпоставки за налагане на мерките. Неизпълненото от касатора задължение по регистриране и отчитане на извършената косова продажба на стоки чрез издаване то фискален бон от регистриран ЕКАФП е описано с признаците на време, место и обстановка. Обратно на приетото от първостепенния съд, административният акт съдържа мотиви относно срока на мерките. Тежестта на нарушението е дефинирана. Тя е определена чрез съотнасяне на стойността на неотчетената покупка към регистрирания оборот /72.98 %/, при съобразяване на естеството на осъществяваната стопанска дейност и единичната стойност на купените стоки; времето на извършване на покупката и местоположението на обекта. По-кратък срок би бил несъвместим и с избора на задълженото лице да прилага по-ниска ставка на ДДС за продаваните стоки. Останалите съображения за индивидуализиране на срока са бланкетни и неотносими. Доколкото едновременно със запечатването се забранява и достъпа да търговския обект /вж. чл. 187, ал. 1 във вр. с чл.186, ал. 1 ЗДДС/, то очевидно с налагането на мерките не се цели преустановяване на нарушението по документиране на конкретната продажба или възстановяване на правомерното развитие на административното правоотношение, тъй като то предполага активно поведение на адресата на мерките в търговския обект издаване на фискална бележка от регистрираното в обекта ФУ. Затова и от целите на ПАМ по чл. 22 ЗАНН за мерките по чл. 186, ал. 1 и чл. 187, ал. 1 ЗДДС е мислима само тази на превенцията за предотвратяване на административни нарушения. Съответна на тази цел е разпоредената със ЗПАМ правна промяна. Начинът на осъществяване на дейността от задълженото лице, който не включва точно изпълнение на задължението му за регистриране и отчитане на извършените продажби чрез издаване на фискална бележка, е пречка да се извърши преценка за потенциалните вреди от акта в конкуренция с преследваната с него цел, та явната несъразмерност на вредите да обвърже администрацията да се въздържи от издаването му /вж. чл. 6, ал. 5 АПК/. Ограничението на администрацията за издаване на утежняващия индивидуален административен акт следва от избора ѝ да кумулира два вида административна принуда налагане на ПАМ с оспорената пред Адм. съд Варна заповед и на имуществена санкция с наказателно постановление 666126-F672385/05.10.2022 г. на началникът на отдел Оперативни дейности Варна, Дирекция Оперативни дейности в ГД Фискален контрол към ЦУ на НАП при един и същ пораждащ правомощието за осъществяване на принудата фактически състав. Допускащата кумулирането на мерките на административна принуда за неизпълнение на едни и същи данъчни задължения национална правна уредба е приета за несъвместима със Съюзното право с решението на СЕС по дело С-97/21. Дължимо е оставяне в сила на първоинстанционното решение. Воден от горното, Върховният административен съд, Първо отделение