Решение № 10314 от 23.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 6144/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) Образувано е по две касационни жалби, както следва: Касационна жалба, подадена от ръководителя на Управляващия орган (РУО) на Оперативна програма Околна среда (ОПОС) 2014-2020, чрез представител по пълномощие - служител с юридическо образование и правоспособност С. Златанова, против Решение 374/18.03.2025 год., постановено по административно дело 583/2024 год. по описа на Административен съд София-област, с което е отменено Уведомление от 30.04.2024 год. на РУО на ОПОС, в частта по т. 1, т. 2, т. 3, т. 4, т. 5 и т. 6, с което в шест точки е отказано верифициране на средства в общ размер от 102 977,80 лева от безвъзмездна финансова помощ, по договор Д-82/18.07.2022 год. с изпълнител СА.И.Е ЕООД, във връзка с искане за окончателно плащане 5/18.04.2024 год. по АДБФП BG16M1OP002-2.010-0053-C02 с предмет Закриване и рекултивация на депо за твърди битови отпадъци в землището на гр. Пирдоп, община Пирдоп , с бенефициер община Пирдоп. Заявено е твърдение, че съдебното решение, в оспорената част, е неправилно, постановено в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В подкрепа на твърденията си, касаторът оспорва извода на съда, че в Решение 12903/20.12.2023 год. по адм. дело 6203/2023 год. по описа на Върховен административен съд (ВАС) има произнасяне по същество относно наличието на нередност, за която е определена финансова корекция. Счита за ирелевантно обстоятелството дали решението за финансова корекция е влязло в сила, доколкото същото има предварително изпълнение по закон. Посочва, че в оспореното волеизявление липсва установителна и разпоредителна част, а съдържа само изпълнителна част извършване на вече определена финансова корекция, с посоченото от органа решение. Според касатора актът не представлява властническо волеизявление за отказ от верификация, а изявление по изпълнение на определена с административен акт финансова корекция и същото не представлява индивидуален административен акт, подлежащ на съдебен контрол за законосъобразност. Посочва, че с постановяването на отмяна на решението за определяне на финансова корекция, отпада и изпълнителното основание и поради това, че средствата са верифицирани с решение за приключване на процеса по верификация на разходите в подадени междинни и окончателни плащания, се дължи тяхното възстановяване. В тази връзка сочи, че с Доклад изх. 95-002616/23.05.2024 год., управляващият орган предприел служебно действие по възстановяване в полза на бенефициера удържаната сума с решение за определяне на финансова корекция от 20.10.2022 год. По тази причина счита, че няма засягане правата или законните интереси на бенефициера по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК. На следващо място излага оплаквания за неправилност на обжалваното решение по съображения, че съдът се е произнесъл по жалбата без да събере дължимата държавна такса. Според касатора съдът е допуснал съществено процесуално нарушение, като не е уведомил жалбоподателя за допуснатата нередовност и не е оставил жалбата без движение. Неоснователни счита и доводите за дължимост на таксата от страната, за която изходът от спора е неблагоприятен. В съответствие с така заявените твърдения е формулирано искане за отмяна на оспореното съдебно решение и решаване на въпроса по същество с отхвърляне на жалбата на Община Пирдоп. Претендира се присъждането на разноски за две инстанции. Ответникът по касационната жалба на РУО на ОПРР Община Пирдоп, чрез представител по пълномощие адв. В. Вутов от Софийска адвокатска колегия, представя писмен отговор на касационната жалба, в който излага становище за нейната неоснователност. Формулира искане за оставяне в сила на съдебното решение. Претендира присъждане на разноски. В съдебно заседание ответникът Община Пирдоп се представлява от адв. Вутов, който поддържа заявените в касационната жалба възражения и искания. Против Решение 374/18.03.2025 год., постановено по административно дело 583/2024 год. по описа на Административен съд София област, е постъпила и касационна жалба на Община Пирдоп, представлявана от кмета А. Г., чрез представител по пълномощие - адв. В. Вутов от Софийска адвокатска колегия, в частта, с която е отхвърлена жалбата на Община Пирдоп срещу Уведомление от 30.04.2024г. на РУО на ОПОС, в частта по т. 7, с която по искане за окончателно плащане 5/18.04.2024 год. по АДБФП е изпълнена финансова корекция, определена с решение от 11.10.2022 год. по договор 30/09.03.2022 год. с изпълнител Стройнорм ЕООД, вследствие което допустимите по искането за плащане разходи са намалени със сумата от 5 250 лева. Касационният жалбоподател Община Пирдоп заявява твърдение, че решението на Административен съд София-област в обжалваната част е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Счита, че в оспорения административен акт не е извършено установяване на платените суми, като липсват и мотиви от фактическа и правна страна, кое налага да се намалява размера на допустимите разходи. Според касатора, съдът неправилно е приел, че извършване на корекция чрез удържане на съответната сума, въз основа на решение за определяне на финансова корекция, е следвало извод за наличие на правно и фактическо основание за издаване на оспорения акт. В съответствие с така развитите твърдения и аргументи е формулирано искане за отмяна на съдебното решение в обжалваната част. Претендира се присъждането на разноски за двете съдебни инстанции. В съдебно заседание, касаторът Община Пирдоп, чрез представител по пълномощие адв. В. Вутов, поддържа доводите, обективирани в касационната жалба. Заявява оспорване на касационната жалба на ответния административен орган. Формулира искане за отмяна на съдебното решение в оспорената му част и присъждане на разноски по представен списък. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба на РУО на ОПРР. Счита, че са налице сочените от жалбоподателя касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което предлага решението в оспорената част, като неправилно да бъде отменено. По отношение касационната жалба на Община Пирдоп, представителят на Върховната касационна прокуратура в съдебно заседание дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на седмо отделение, като провери обжалваното решение в рамките на правомощията си по чл. 218 от АПК, съобрази доводите на страните и доказателствата по делото, намира, че касационните жалби са подадени от лица с правен интерес, срещу подлежащ на оспорване съдебен акт, в законоустановения срок и съответстват на изискванията за форма и съдържание, поради което се явяват процесуално допустими за разглеждане. Разгледани по същество, настоящият състав намира касационните жалби за неоснователни. Мотивите в подкрепа на този правен извод са следните: С оспореното решение, състав на Административен съд София-област е отменил по жалбата на Община Пирдоп Уведомление от 30.04.2024 год. на РУО на ОПОС, в частта по т. 1, т. 2, т. 3, т. 4, т. 5 и т. 6, с което е изпълнена финансова корекция в общ размер от 102 977, 80 лева от безвъзмездна финансова помощ, по Договор Д-82/18.07.2022 год. с изпълнител СА.И.Е ЕООД, във връзка с искане за окончателно плащане 5/18.04.2024 год. по АДБФП BG16M1OP002-2.010-0053-C02. Със съдебния акт е отхвърлена жалбата на Община Пирдоп срещу Уведомление от 30.04.2024 год. на РУО на ОПОС, в останалата част. В съответствие с този правен резултат страните са осъдени да заплатят съразмерно разноски по делото, както следва: на Министерство на околната среда в общ размер на 7 823,82 лв., на Община Пирдоп в размер на 57 лв. За да постанови обжалваното решение, от фактическа страна административният съд е установил, че община Пирдоп е бенефициер по АДБФП BG16M1OP002-2.010-0053-C02 от 24.02.2021 год. за изпълнение на проект Рекултивация на депа за закриване, предмет на процедура по нарушение на правото на ЕС по дело С-145/14 . Общата стойност на проекта възлиза на 1 830 250,72 лева, от които 1 555 713,11 лева БФП от Европейския фонд за регионално развитие и 274 537,61 лева национално съфинансиране от държавния бюджет на Република България. От страна на бенефициера е открита процедура за възлагане на обществена поръчка, в резултат на която е сключен Договор Д-82/18.07.2021 год. с избрания за изпълнител участник С.А.И.Е ЕООД, на стойност 1 617 651,82 лева с ДДС, с предмет Закриване и рекултивация на депо за твърди битови отпадъци в землището на гр. Пирдоп с ЕКАТТЕ 56407, община Пирдоп , към който са подписани и три допълнителни споразумения. Съдът е установил, че с Решение от 20.10.2022 год. на РУО на ОПОС, на основание чл. 70, ал. 1, т. 9 от Закона за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление (ЗУСЕФСУ) на бенефициера община Пирдоп е определена финансова корекция в размер на 10 % от стойността на допустимите разходи по договор Д-82/18.07.2022 год., с изпълнител С.А.И.Е ЕООД. По повод съдебното оспорване на това решение е образувано адм. дело 1166/2022 год. по описа на Административен съд София област, приключило с Решение 113 от 03.02.2023 год., с което жалбата е отхвърлена. С Решение 12903/20.12.2023 год. на ВАС по адм. дело 6203/2023 год., решението на Административен съд София област е отменено и вместо него е отменено Решение от 20.10.2022 год. на ръководителя на УО на ОПОС, с което е определена финансовата корекция на община Пирдоп. На 11.10.2022 год. е издадено друго решение на РУО на ОПОС, с което на основание чл. 70, ал. 1, т. 9 от ЗУСЕФСУ, на бенефициера община Пирдоп е определена финансова корекция в размер на 25 % от стойността на допустимите разходи по Договор 30/09.03.2022 год. с изпълнител Стройнорм ЕООД. Съдебното оспорване на това решение е приключило с влязло в сила на 10.02.2023 год. Определение 83 от 24.01.2023 год. по адм. дело 1131/2022 год. по описа на Административен съд София област, с което жалбата на Община Пирдоп е оставена без разглеждане, а производството по адм. дело 1131/2022 год. е прекратено. Съдът е установил, че на 18.04.2024 год. от община Пирдоп е постъпило искане за окончателно плащане 5, с което е заявена сума за плащане в размер на 1 161 026, 44 лева. На 30.04.2024 год. е издадено оспореното пред първоинстанционния съд Уведомление, с което на основание чл. 75, ал. 1 от ЗУСЕФСУ са извършени финансови корекции, вследствие които се намаляват допустимите по искането за плащане разходи в общ размер на 108 227,80 лева от БФП, от който: по точка от 1 до 6 сума в общ размер на 102 977,80 лева по общо шест фактури, издадени в периода 31.10.2023 год. 30.11.2023 год. разходът се отнася по Дейност 2 Техническа рекултивация на депо за твърди битови отпадъци в землището на гр. Пирдоп с ЕКАТТЕ 56407, Община Пирдоп , по договор Д-82/18.07.2022 год. с изпълнител СА.И.Е ЕООД, поради регистрирана нередност ОПОС20/22/ЕФРР/881 и определена с Решение на РУО на ОПОС от 20.10.2022 год. финансова корекция в размер на 10% и по т. 7 - сума в размер на 5 250 лева от БФП от допустимите по искането за плащане разходи в размер на 21 000 лева по фактура 0000002621/01.09.2023 год., по договор 30/ 09.03.2022 год. с изпълнител СТРОЙНОРМ ЕООД по Дейност 1 Подготовка и изпълнение , поради регистрирана нередност ОПОС20/22/ЕФРР/873 и определена с Решение на Ръководителя на УО на ОПОС от 11.10.2022 год. финансова корекция в размер на 25%. Като доказателства по делото са приети Доклад изх. 95-00-2616/23.05.2024 год. за възстановяване в полза на бенефициера на сумата, удържана от финансова корекция по договор Д-82/18.07.2022 год. с изпълнител СА.И.Е. ЕООД, както и пет броя бюджетни платежни искания. Съдът е установил, че въз основа на Доклад изх. 95-00-2616/23.05.2024 год. с пет броя бюджетни платежни искания в полза на бенефициера община Пирдоп са възстановени прихванатите суми в изпълнение на решение от 20.10.2022 год. на РУО на ОПОС за определяне на финансова корекция в размер на 10 % от допустимите разходи по договор Д-82/18.07.2022 год. с изпълнител СА.И.Е. ЕООД. Т.е., на жалбоподателя фактически са възстановени сумите, прихванати с оспореното пред първоинстанционния съд уведомление в частта му по т. 1 - т. 6, включително. При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът е приел, че оспореният пред него акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма и при спазване на административнопроизводствените правила. Приел е, че макар оспореният акт да е наименуван уведомление , съставлява властнически акт, който пряко засяга интересите на бенефициера, поради което подлежи на съдебен контрол. Посочил е, че въпреки възстановяването на удържаните/прихванати суми по т.1-6 от акта по изпълнение на финансовата корекция, то същият продължава да съществува в правния мир и да застрашава правната сфера на бенефициера. Според съда това обосновава наличието на правен интерес от оспорване и неотпадане на същия. Като е анализирал разпоредбите на чл. 75, ал. 4 вр. чл. 27, ал. 2 от ЗУСЕФСУ, съдът е достигнал до решаващия извод, че оспорените части от т. 1 до т. 6 от уведомлението на РУО на ОПОС са незаконосъобразни, тъй като фактическото основание, на което се е позовал органът, а именно Решението за определяне на финансова корекция от 20.10.2022 год., към датата на издаване на оспорения административен акт, е отменено с окончателен съдебен акт. По отношение отказа за верификация по т. 7 от Уведомлението, съдът е посочил, че са налице предпоставките по чл. 75, ал. 1 от ЗУСЕФСУ за извършване на корекцията тъй като решение на Ръководителя на УО на ОПОС от 11.10.2022 год. се явява изпълнително основание, за издаване на оспорения акт. Приел е, че с оглед етапа от производството при подадено искане за плащане, издаденият акт съставлява извършване на корекцията по предвиден спрямо същия етап нормативно регламентиран способ /чл. 75, ал. 1 от ЗУСЕФСУ/. С оглед изхода на спора и претенцията на жалбоподателя Община Пирдоп за разноски, съдът е обсъдил направеното от ответника възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение. Съобразил е предвиденият размер на минималното адвокатско възнаграждение по дела с материален интерес съгласно нормата на чл. 7, ал. 2, т. 5, вр. чл. 8, ал. 1 от Наредба 1/09.07.2004 год., като е заключил, че изчисленото по съразмерност /с оглед отмяната на т. 1 - т. 6 от уведомлението и отхвърляне на оспорването по т. 7/ подлежащото на присъждане адвокатско възнаграждение е в размер на 14 272, 20 лева. Доколкото делото не е с голяма фактическа и правна сложност, позовавайки се на решение от 25.01.2024 год. на Съда на Европейския съюз по дело С-438/22 е заключил, че следва да присъди адвокатско възнаграждение в размер на 7 000 лева в полза на община Пирдоп. Констатирал е, че по делото не е заплатена следващата се държавна такса за съдебно оспорване в размер, определен съобразно разпоредбата на чл. 27, ал. 6 от ЗУСЕФСУ 865, 82 лева., като съобразно принципа за съразмерно поемане на разноските жалбоподателят следва да заплати държавна такса в размер на 42 лева, а ответникът в размер на 823,82 лева. Решението е валидно, допустимо и правилно. На първо място, касационната инстанция приема за правилни изводите на първоинстанционния съд относно компетентността на административния орган, относно съответствието на административния акт със законовите изисквания за форма и съдържание, както и относно липсата на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които да обосноват незаконосъобразност на решението на РУО на ОПОС на собствено основание, поради което и в съответствие с нормата на чл. 221, ал. 2 от АПК препраща към тези мотиви. В контекста на възраженията на касатора, свързани с предмета на съдебния контрол пред Административен съд София-област, следва да се посочи, че първоинстанционния съд е определил точно обхвата на инициираното пред него оспорване, и по-специално, законосъобразно е определил Уведомление от 30.04.2024 год. на РУО на ОПОС като индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 АПК, който засяга по неблагоприятен начин жалбоподателя. Както правилно сочи първоинстанционният съд, правното основание за отказа по т. 1-7 от Уведомление от 30.04.2024 год. на РУО на ОПОС е нормата на чл. 75, ал. 1, изр. 1 от ЗУСЕФСУ, в приложимата редакция на закона § 70 от ЗИДЗУСЕСИФ (обн. ДВ бр. 51 от 2022 год., в сила от 01.07.2022 год.). Посочената разпоредба предвижда, че финансовата корекция се извършва от плащания по проекта, в които са включени засегнатите от нарушението разходи, когато решението за определяне на финансовата корекция е издадено след съответното плащане, финансовата корекция се извършва чрез доброволно изпълнение от страна на бенефициента в 14-дневен срок, а за програмите за Трансгранично сътрудничество по външните граници на Европейския съюз в 30-дневен срок. След изтичане на срока за доброволно плащане финансовата корекция се извършва от следващо плащане по проекта заедно с дължимите лихви за просрочие, а когато това е неприложимо - чрез упражняване на права по дадените от бенефициента обезпечения по чл. 61, ал. 2, по ред и начин, определени в нормативния акт по чл. 7, ал. 4, т. 4. Съгласно чл. 71, ал. 1 и ал. 2 от с.з. - чрез извършването на финансови корекции се отменя предоставената по глава трета финансова подкрепа със средства от ЕСИФ или се намалява размерът на изразходваните средства - допустими разходи по проект, с цел да се постигне или възстанови ситуацията, при която всички разходи, сертифицирани пред Европейската комисия, са в съответствие с приложимото право на Европейския съюз и българското законодателство, като корекцията може да се извърши за целия проект или за отделна дейност, отделен договор с изпълнител или за отделен разход. Финансовата подкрепа със средства от ЕСИФ може да бъде отменена изцяло или частично чрез извършване на финансова корекция само на някое от лимитативно посочените в чл. 70, ал. 1 от ЗУСЕФСУ основания. С оглед посочената цел, финансовата корекция е административна мярка, не и санкция за несъответно на приложимата правна норма поведение на бенефициера. Така издаденият акт за определяне на финансова корекция позволява намаляване размера на верифицираните засегнати от нарушението средства със стойността на корекцията. Административният акт за определяне на финансова корекция, подлежи на предварително изпълнение на основание чл. 73, ал. 4 във вр. с чл. 27, ал. 2 от ЗУСЕСИФ. Нещо повече, разпоредбата на чл. 64, ал. 1 от ЗУСЕСИФ позволява на самостоятелно основание разход, за който възникне съмнение, че е засегнат от нередност, да не бъде верифициран, въпреки, че отговаря на изискванията за допустимост. По отношение на подадената касационна жалба от РУО на ОПОС срещу Решение 374/18.03.2025 год. по адм. дело 583/2024 год. по описа на Административен съд София-област, в частта, с която по жалбата на Община Пирдоп е отменено Уведомление от 30.04.2024 год. на РУО на ОПОС, в частта по т. 1 до т. 6, настоящата касационна инстанция намира следното: В настоящия случай, правилно първоинстанционният съд е достигнал до извода, че извършена /изпълнена/ финансова корекция на РУО на ОПОС по т. 1 до 6 от Уведомление от 30.04.2024 год., вследствие което допустимите по искането за плащане разходи са намалени със сумата от 102 977, 80 лева, се явява постановен при липсата на фактическо основание, поради което не е изпълнен фактическият състав на соченото от органа правно основание чл. 75, ал. 1 от ЗУСЕФСУ. От представените по делото доказателства безспорно се установява, че актът от 20.10.2022 год., въведен от административния орган като фактическо основание за постановяване на обективирания в него правен резултат, е отменен с Решение 12903/20.12.2023 год. по адм. дело 6203/2023 год. по описа на Върховен административен съд, Седмо отделение. Съгласно разпоредбата на чл. 142, ал. 1 от АПК съответствието на административния акт с материалния закон се преценява към момента на издаването му. Несъмнено, съдебно решение, с което се отменя административен акт, послужил за постановяването на друг, съставлява факт от значение в производството, който трябва да бъде съобразен. То заличава с обратна сила последиците от издаденото волеизявление, поради което и същите не биха могли да послужат като годно основание за постановяване на какъвто и да е правен резултат. Отпадналото фактическо основание презумира незаконосъобразност на постановения административен акт в частите му по т. 1 до т. 6, а това прави и преценката на останалите условия по чл. 146 от АПК безпредметна. Изложеното обуславя заключение за правилност на изводите на Административен съд София-област в частта, с която е отменено Уведомление от 30.04.2024 год. на РУО на ОПОС 2014 - 2020 год. в частта му по т. 1 до т. 6. По отношение на подадената касационна жалба от Община Пирдоп срещу Решение 374/18.03.2025 год. по адм. дело 583/2024 год. по описа на Административен съд София-област, в частта, с която е отхвърлена жалбата на Община Пирдоп срещу Уведомление от 30.04.2024г. на РУО на ОПОС, в частта по т. 7, настоящата касационна инстанция намира следното: Фактът на издадено по реда на чл. 73 от ЗУСЕФСУ и влязло в сила Решение за определяне на финансова корекция от 11.10.2022 год. по договора и конкретните разходи, по които са предявени в искане за окончателно плащане 5 (фактура 0000002621/01.09.2023 год., по договор 30/ 09.03.2022 год. с изпълнител СТРОЙНОРМ ЕООД), не се оспорва. Видно е, че органът се е възползвал от възможността да намали размера на верифицираната сума със стойността на определената финансова корекция. Противно на разбирането на касатора Община Пирдоп, финансовата корекция не представлява недопустим разход, тъй като съгласно изричното предписание на закона, същата се извършва само спрямо допустими разходи. Допустимостта на разходите безспорно се установява в производство пред управляващия орган, регламентирано в раздел ІІ Плащания, верифициране и сертифициране на разходи от глава пета Финансово управление и контрол на ЗУСЕФСУ. Това производство, макар и да се нарича производство по верификация както в практиката на управляващите органи, така и в съдебната практика, в действителност обхваща всички действия, извършвани от управляващия орган във връзка с плащане на предвидената за предоставяне с АДБФП безвъзмездна финансова помощ. Съобразно разпоредбата на чл. 60, ал. 1 и на чл. 62, ал. 1 от ЗУСЕФСУ, междинни и окончателни плащания се извършват след верифициране с цел потвърждаване допустимостта на извършените разходи и при наличие на физически и финансов напредък на проекта. Верификацията обхваща част от действията на управляващия орган в производството по разглеждане на междинното или окончателното искане за плащане на бенефициера, чиято цел е потвърждаване (установяване) допустимостта на извършените от него разходи в съответствие с регламентираните в чл. 57 59 от ЗУСЕФСУ условия, както сочи и касаторът РУО, и одобряване, респективно изплащане на верифицираните разходи. Верификацията се явява предпоставка за одобряване в пълен или частичен размер на предявеното искане за плащане. С оглед значимостта на обществените отношения, които се регламентират от ЗУСЕФСУ свързани с управлението на средствата от ЕСИФ, и с оглед целта на закона управлението на тези средства на основа на законността, доброто финансово управление и устойчивото развитие, за гарантиране на тяхната ефективност и ефикасност, законодателят е допуснал предварително изпълнение на решението, с което е определена финансова корекция. Това има предвид и нормата на чл. 75, ал. 1 от ЗУСЕФСУ, която допуска извършването на корекцията от плащания по проекта, в които са включени засегнатите от нарушението разходи и на която се е позовал административният орган в т. 7 от своето решение. Допустимите разходи са определени в административния акт и не са оспорени от жалбоподателя настоящ касатор. Именно техният размер е намален по смисъла на чл. 71, ал. 1 от ЗУСЕФСУ чрез извършването на финансова корекция на основание чл. 75, ал. 1 от с.з. В настоящия случай, в частта по т. 7 от Уведомлението, както правилно е посочил първоинстанционният съд, налице е съвпадение между изложените от органа фактически и правни основания, като органът е задължен да коригира размера на верифицираните разходи, които са засегнати от установената нередност чрез извършване на финансовата корекция, което именно е направил и ответникът. Така направеното изявление е в съответствие и с целта на закона да се гарантира, че средствата от ЕСИФ се управляват на основа на законността, доброто финансово управление и устойчивото развитие, за гарантиране на тяхната ефективност и ефикасност. За пълнота на изложеното следва да се посочи, че с нормата на чл. 35, ал. 1, т. 1 от Наредбата Н-3/22.05.2018 год. за определяне на правилата за плащания, за верификация и сертификация на разходите, за възстановяване и отписване на неправомерни разходи и за осчетоводяване, както и сроковете и правилата за приключване на счетоводната година по оперативните програми и програмите за европейско териториално сътрудничество, бенефициентът възстановява предоставената с АДБФП финансова подкрепа, когато е определена индивидуална финансова корекция. Съгласно ал. 2 на същия член, в горните случаи управляващият орган определя сумата за възстановяване и отчита вземане по програмата въз основа на акта по чл. 73, ал. 1 от ЗУСЕСИФ. Посочените разпоредби детайлизират правомощието на управляващия орган по извършване на финансова корекция, решението за определяне на която е издадено след съответно плащане, в съответствие с чл. 75, ал. 1, изр. 2 и 3 от ЗУСЕФСУ. В този случай е налице взаимодействие между производството по верификация (плащане) и производството по администриране на нередност, чрез предвидената възможност за управляващия орган да извърши определената с отделен акт финансова корекция, като я приспадне от заявените за плащане средства след установяване на тяхната допустимост (верифициране). Следователно финансовата корекция, определена в тежест на бенефициера, може да предопределя произнасянето на органа в производство по верификация, като в хипотеза на приключило производство по определянето й, това произнасяне може да е в две насоки както извършване на финансова корекция спрямо засегнати от конкретната нередност допустими разходи, включени в искането за плащане, така и извършване на финансова корекция спрямо общо допустимите разходи, включени в искането за плащане, когато е отчетено вземане от управляващия орган, поради определена финансова корекция след плащане на засегнат от нередността разход. Наличието на акт за определяне на финансова корекция, още повече, че същият е влязъл в сила, се явява фактическото основание за извършване на прихващането. В случая сумите, които са прихванати по т. 7 от Уведомлението и за които реално е отказано плащане, в размер на 5 250 лева представляват средства по определена с административен акт финансова корекция, които са вече платени на бенефициера и не са възстановени в полза на оперативната програма доброволно. Поради това и изводът на първоинстанционния съд за законосъобразност на решението на РУО на ОПОС в тази му част е правилен. По изложените съображения, като е достигнал до същите правни изводи, Административен съд София-област е постановил правилно решение, което следва да се остави в сила. По отношение на наведените доводи в подадената от РУО касационна жалба в частта относно разноските съдът намира следното: Съгласно чл. 151, т. 3 от АПК към жалбата следва да бъде приложен документ за държавна такса, ако такава се дължи. От изложеното следва, че държавната такса се събира при предявяване на искането за защита, в частност чрез жалба срещу индивидуален административен акт. Доколкото първоинстанционното производство е образувано по жалба на Община Пирдоп срещу уведомление, издадено на основание чл. 75, ал. 1 от ЗУСЕФСУ, то по силата на чл. 27, ал. 6 от ЗУСЕФСУ (в приложимата редакция към датата на подаване на жалбата 02.03.2020 год.), жалбоподателят е дължал заплащане на държавна такса в размер на 0,8 на сто от материалния интерес, но не повече от 1700 лв. Заплащането на дължимата държавна такса за образуване на съдебното административно производство има отношение към редовността на жалбата, но евентуален пропуск на съда може да бъде отстранен чрез осъждане на страната, за която изходът от делото е неблагоприятен за заплащане на същата и с решението по делото. Пропускът на съда да остави без движение жалба, по реда на чл. 151, т. 3 от АПК, за която няма доказателства за платена дължима държавна такса, не води нито до погасяване на задължението за нейното плащане, нито до освобождаване от задължението за разноски. Характерът на това задължение е публичноправен. С извършване от съда на действието, за което се дължи такса, задължението става ликвидно и изискуемо. Съдът, на когото законът е възложил да извършва контрол за изпълнението на задължението за държавна такса, е оправомощен да издаде съответния акт, с който да задължи неплатилото таксата лице да я заплати. Този акт не е правораздавателен по своята същност, тъй като не разрешава правен спор между две страни, поради което може да бъде издаден и след като съдебното производство е приключило. Нормата на чл. 143, ал. 1 от АПК указва, че когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. Безпротиворечива е и практиката, че разноските по чл. 77 от ГПК трябва да се присъдят със съдебното решение, ако към момента на постановяването му съдът констатира наличие на неизпълнение на задължението за внасянето им. В конкретния случай първоинстанционният съд е допуснал до разглеждане по същество на жалба, за която не е внесена в срок държавната такса, дължима на основание чл. 27, ал. 6 от ЗУСЕСИФ. Формирането на воля в този смисъл от съда, външно изразена в диспозитива на решението, е мотивирана, в съответствие с изискването на чл. 172а, ал. 2 от АПК. Предвид така развитите мотиви, настоящият съдебен състав намира, касационните жалби за неоснователни, доколкото оспореното решение се явява правилно и съответно на относимите материалноправни норми. По изложените съображения, настоящият касационен състав приема, че първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора и неоснователността на касационните жалби, разноски не следва да се присъждат, като същите следва да останат в тежест на страните така, както са сторени. Мотивиран от горното и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 235, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, Седмо отделение,