Решение № 594 от 19.06.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1084/2008 г.

Решение № 594 от 19.06.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1084/2008 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Капка Юстиниянова Производството е по реда на § 2, ал. 3 ПЗР на ГПК (2007 г.) във вр. с чл. 218а, ал. 1, б. "б" ГПК (отм.). Образувано е по касационна жалба на К. И. Г. против въззивното решение на Бургаския апелативен съд № 84 от 23.10.2007 г. по гр. д. № 139/2007 г., с което е оставено в сила решение № 46 от 20.03.2006 г. по гр. д. № 312/2006 г. на Бургаския окръжен съд, с което на основание чл. 252 ГПК (отм.) е прието за установено по отношение на К. И. Г., че Община -. има вземане в размер на 18341,24 лв., представляващо неизплатена част от наемна цена по четири договора за наем на земеделска земя сключени между страните на 10.09.1999 г., както и че дължи 5744,56 лв. мораторна лихва за периода от 01.11.2001 г. до 20.07.2006 г. и законна лихва върху главницата, считано от предявяване на иска 25.07.2006 г. до окончателното изплащане на сумата. Наведени са доводи в подкрепа на оплакването за неправилност на решението, поради нарушаване на материалния закон и необоснованост с искане за неговата отмяна. Ответникът Община гр. К. не е взел становище по жалбата. Върховният касационен съд, състав на трето г. о., разгледа жалбата и провери решението, чиято отмяна се иска, с оглед на изложените отменителни основания и съобразно изискванията на чл. 218ж ГПК (отм.). Касационната жалба е подадена в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК (отм.) и е процесуално допустима. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. За да уважи предявения положително установителен иск от взискателя по образувано изпълнително производство, спряно на основание чл. 250 ГПК (отм.) против длъжника съдът е приел, че вземането в размер на 18341,24 лв. произтича от сключени между страните договори за наем на земеделска земя от общинския поземлен фонд, с които ответникът се е задължил да заплаща уговорена наемна цена на година, платима на два пъти. Това задължение не е било изпълнено за стопанските години 2000/2001, 2001/2002 и 2002/2003, чиито размер установен със заключение на икономическа експертиза, при приспадане на всички извършени платежи от ответника е дало основание, съдът да уважи иска в посочения размер и да присъди уговорената в т. 14 от договорите мораторна лихва за забава, установена по размер със заключение на вещо лице. Решението е правилно. Обосновано и законосъобразно съдът е приел, че предмет на исковата претенция по чл. 252 ГПК (отм.) са вземанията на взискателя - наемодател на земеделска земя от общинския поземлен фонд за стопанските години 2000/01, 2001/02 и 2002/03, уточнени с молби от ищеца (л.35 и л. 43 гр. д. № 312/2006 г. на БОС), и че ищецът е признал плащането за стопанска година 1999/2000 г., а в претендираната и присъдена главница не е предвидена сума за стопанската година 2003/2004 г. Законосъобразно е виждането на съда, че договорните отношения между страните са прекратени с писмо № 9* от 07.08.2003 г., в което ищецът изрично е заявил, че прекратява сключените договори на основание т. 14, докато писмото от 09.08.2002 г. има характер на покана към ответника доброволно за изпълни задължението за наем в посочен от кредитора срок. Изложените от жалбоподателя възражения, че договорните отношения били прекратени на 18.08.2002 г. не се оправдават от правна и фактическа страна. Размера на присъденото вземане е определен с неоспорено заключение на съдебно-икономическа експертиза, като всички направени от ответника плащания са приспаднати от дължимата сума. Експертизата обхваща само дължимите наеми за стопанските години, предмет на исковата претенция, което прави неоснователни твърденията, че във вземането бил включен и наем за стопанската година 2003/04. Изложеното дава основание да се приеме, че решението е постановено при правилно прилагане на материалния закон към установените по делото факти, обсъдени от съда при спазване на чл. 188, ал. 1 ГПК (отм.), поради което обжалваното решение следва да се остави в сила. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на трето г. о.