Решение № 3544 от 22.3.2024 г. на ВАС по адм. д. № 9370/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Районна здравноосигурителна каса (РЗОК) - Перник, подадена чрез процесуалния представител гл. юрисконсулт М. Петкова, срещу Решение 134 от 03.08.2023 г. по адм. дело 170/2023 г. по описа на Административен съд - Перник. В жалбата са наведени доводи за неправилност на съдебния акт поради нарушение на материалния закон и необоснованост касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли решението да бъде отменено. Ответникът Медико диагностична лаборатория Цибалаб Перник ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. София, чрез адв. Л. Ковачева изразява становище за неоснователност на касационната жалба и моли решението да бъде потвърдено като правилно. Представителят на Върховна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване и за правилност и обоснованост на обжалвания съдебен акт. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл.211, ал.1 от АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл.210, ал.1 от АПК и срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество, на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл.218, ал. 2 от АПК, касационната жалба е неоснователна. С Решение 134 от 03.08.2023 г. по адм. дело 170/2023 г., Административен съд Перник е изменил Заповед за налагане на санкции РД-09-437 от 03.05.2023 година, издадена от директора на РЗОК - Перник, с която на Медико диагностична лаборатория Цибалаб Перник ЕООД е наложена санкция финансова неустойка за нарушаване на установените изисквания за работа с медицинска документация (от т.1 до т.45 от заповедта) в размер на 100 лева (сто лева), умножена по 45 констатирани нарушения в общ размер на 4 500 (четири хиляди и петстотин) лева на основание чл. 416, ал. 1, във вр. с чл. 412, ал. 2 от Национален рамков договор за Медицински дейности (НРД за МД) 2020-2022 г., като е намалил размера на финансовата неустойка в размер на от по 50 (петдесет) лева за всяко едно от констатираните нарушения или в общ размер на 2 250 (две хиляди двеста и петдесет) лева, представляваща дължима финансова неустойка и наложена санкция и е присъдил разноски. Съдът е приел, че административният акт е незаконосъобразен, тъй като е постановен при съществено нарушение на административнопроизводствените правила чл. 146, т. 3 от АПК. Решението е валидно, допустимо и правилно. От фактическа страна е установено, че със Заповед РД-09-286 от 22.03.2023 г., директора на РЗОК- Перник е наредил да бъде извършена пълна проверка на изпълнител на медицинска помощ Медико диагностична лаборатория Цибалаб Перник ЕООД. С последваща заповед на директора на РЗОК Перник е бил удължен срокът за извършване на възложената проверка до 03.04.2023 година. Въз основа на проверката е бил изготвен Протокол 101 от 03.04.2023 г. В същият са обективирани констатации на проверяващия екип досежно установени нарушения по чл. 122, ал.3, чл. 219, ал.1 от НРД от НРД за МД за 2020-2022 и Приложение 2Б към него. От страна на управителят на лабораторията е било представено Становище с вх. 29-01-3 от 06.04.2023 г. Спорът е отнесен пред Арбитражната комисия (АК). С решение 19 от 27.04.2023 година след проведено заседание на АК, единодушно са потвърдени изцяло констатациите, отразени в Протокол 101/ 03.04.2023 г. Въз основа на горното и на основание чл. 76, ал.1 и ал.2 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО), чл. 432, ал.1 от НРД за МД 2020 2022 г. е била издадена Заповед за налагане на санкция РД-09-437 от 03.05.2023 година, с която на изпълнителя по договора за медико-диагностична дейност е наложена санкция финансова неустойка по 100 (сто) лева да всяко едно нарушение, описано в т.1 т.45 от заповедта, изразяващи се в нарушаване на установените изисквания за работа с медицинска документация - нарушения на чл.219, ал.1 от НРД за МД за 2020-2022 година и Приложение 2Б към него. Определен е общ размер на финансовата неустойка, възлизащ на сумата от 4 500,00 лева. Правилно административният съд е преценил, че санкциите за посочените нарушения следва да бъдат намалени, тъй като в заповедта на директора на РЗОК - Перник липсват мотиви относно размера на наложените финансови неустойки. Според предвиденото в приложимата разпоредба на чл. 413 от НРД за МД за 2020 2022 г., видът и размерът на санкцията следва да се определят от управителя на НЗОК, съответно директора на РЗОК, съобразно критериите в тази норма, а именно в зависимост от вида и тежестта на констатираното нарушение, както и броят на случаите по това нарушение, поредността на извършването му и от решението на арбитражната комисия в случаите, когато същата се е произнесла с такова. В настоящия случай административният орган не е извършил такава преценка, като се има предвид, че са констатирани два вида нарушения. Освен това не е обсъдено и обстоятелството дали от цялостната проверка на Медико диагностична лаборатория Цибалаб Перник ЕООД се формира извод за системност на допуснатите нарушения за проверявания период или се касае до единични пропуски в обработването на медицинската документация. Бланкетното посочване, че размерът на наложената санкция финансова неустойка по т. 1 до т. 45 е съобразен с тежестта на деянието, представляващо нарушение, което от своя страна обуславя и налагането на по-голяма санкция, не представлява същинско излагане на мотиви за налагане на 45 броя санкции в предвидения в административния акт размер. След като липсва преценката по чл. 413 от НРД за МД за 2020 2022 г., то наложените санкции в по-голям размер от минималния са необосновани. Липсата на мотиви в административния акт относно размера на наложената санкция, ограничава правото на защита и препятства съдебната преценка за неговата законосъобразност. Решението на Административен съд - Перник е правилно, постановено в съответствие с процесуалните правила и материалноправните разпоредби, поради което следва да се остави в сила. С оглед изхода на спора, заявената акцесорна претенция за присъждане на разноски от страна на касационния жалбоподател не следва да бъде уважена, а поради липсата на такава от ответника, разноски не му се следват. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,