Решение № 1338 от 1.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 1564/2016 г.

Решение № 1338 от 1.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 1564/2016 г., I о., докладчик съдията Бисер Цветков Производството е по реда на гл. ХII от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба на "Метал трейд" ООД, представено от адв. Р. Н., срещу решение № 7519/02.12.2015 г. на Административен съд С.-град /АССГ/ по адм. д. № 2083/2015 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу ревизионен акт № 231402904/08.08.2014 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП С., в потвърдената при оспорването по административен ред част. Доводите на касатора са за неправилност на решението заради противоречие със съществените съдопроизводствени правила и материалния закон. Изразява несъгласие с извършената от съда оценка на писмените доказателствени средства. Настоява, че с тях е установено осъществяването на спорните доставки, за които е отречено правото му на приспадане на данъчен кредит. Към подценените информационни източници отнася счетоводните справки на доставчика и получателя; обясненията на РЛ; фактура и фискален бон, издадени от подизпълнител, заключението на ССЕ. Инвокира оплаквания за несъответствие на решението с изискването за съдържание по чл. 235, ал. 2 и чл. 236, ал. 2 ГПК, доколкото съдът не е предложил собствена интерпретация на фактите, основана на познавателната му дейност по преценка на доказателствените източници. Иска отмяна на обжалваното решение, а имплицитно и на съответната част от РА. Претендира деловодни разноски. Ответникът по касация директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - С., чрез повереника си юрисконсулт Перпериева, отрича основателността на жалбата. Иска присъждане на разноски за касационното съдебно производство. Заключението на прокурора е за неоснователност на касационната жалба. Като обсъди доводите на страните и в обхвата на проверката по чл. 218 от АПК, съдът прие следното: Пред АССГ е оспорен ревизионния акт в частта за установените в тежест на "Метал трейд" ООД задължения за ДДС в размер 28 346 лева и за закъснителна лихва в размер 11 340.32 лева в резултат на извършена корекция на декларирания от РЛ резултат по ЗДДС за данъчен период м. 08.2010 г. заради отказ на приходната администрация да признае правото на приспадане на данъчен кредит на търговеца, упражнено в този данъчен период. Отреченото данъчно право е в размера на определеното данъчно задължение по 7 бр. фактури, издадени от "Строй инвест 12" ЕООД с предмет на доставките услуги. Според органите по приходите доставките не са осъществени. Установяванията на администрацията се основават на резултатите от насрещна проверка на доставчика /който не е открит на адреса му за кореспонденция и исканията за представяне на документи и писмени обяснения са връчени по реда на чл. 32 ДОПК/, както и на представените от РЛ писмени доказателствени средства. Отречено е доставчикът да притежава трудов ресурс за изпълнението, поради отсъствието на лица полагащи зависим труд. Изводи във вреда на РЛ са направени от неопределеността по договор на престацията на доставчика, установения достъп до обекта за изпълнение на услугите само на работници на получателя, удостовереното към възложителя значително по обем изпълнение преди да е възможно и да е фактурирано изпълнението от прекия доставчик. Правно основание за разпоредения отказ на правото на данъчен кредит са разпоредбите на чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 9, ал. 1 и чл. 25, ал. 6, т. 1 от ЗДДС. С първоинстанционното решение спорът за съществуването на правото на приспадане на данъчен кредит с последиците за съществуването на установените с РА данъчни задължения и законосъобразността на утежняващия акт е разрешен в полза на администрацията. Прието е, че административният акт е издаден от компетентен орган в предвидената от закона форма и в съответствие с административнопроизводствените правила. Описан е динамичният фактически състав по издаването на РА и е изключено някой от елементите му да е засегнат в степен водеща до унищожаемост на заключителния акт. Установяванията на съда следват тези на администрацията и са основани на приетите в извънсъдебната фаза на производството писмени доказателствени средства, както и на заключението на ССЕ. Според инстанцията по същество е установена обвързаността на "Строй инвест 12" ЕООД и "Метал трейд" ООД по договор от 31.05.2010 г. за демонтажни и монтажни работи на алуминиеви рамки и изработка на стъклопакети. "Метал трейд" ООД е страна по договор с "Интерпред СТЦ С." АД от 24.03.2010 г. По договора от 24.03.2010 г. жалбоподателят е следвало да извърши демонтаж, изработка и монтаж на 610 алуминиеви рамки и прозоречни крила, като с протокол от 30.07.2010 г. е удостоверено изпълнение за 450 прозоречни крила с каси. Фактурите от прекия доставчик на РЛ са за целия предмет на договора между "Метал трейд" ООД и "Интерпред СТЦ С." АД. За времето на изпълнение на демонтажа и монтажа до сградата на "Интерпред СТЦ С." АД достъп са имали 8 физически лица, работещи по трудово правоотношение с "Метал трейд" ООД. Плащанията към жалбоподателя са извършени по банков път, а тези от него към доставчика в брой, срещу издаден касов бон. Фактурите са отразени в отчетните регистри по ЗДДС. В решението е обсъдена издадено от "Геоплан БГ" ЕООД фактура с получател "Строй инвест 12" ЕООД с предмет "услуга по договор", като е отречена привръзката ? с фактурираните от получателя услуги към жалбоподателя, а също така и възможностите за изпълнение на "Геоплан БГ" ЕООД. Обобщените фактически изводи на първостепенния съд са за нужда от персонал и активи за извършване на процесните услуги, каквито доставчикът не притежава; неустановено изпълнение от сочения като подизпълнител "Геоплан БГ" ЕООД заради неопределения предмет на услугата, доказателства за предаването на работата и ресурс за изпълнение; установен достъп до сградата на Интерпред само на работници на "Метал трейд" ООД. Заключението му е че РЛ само си е осигурило изпълнение, което сочи на обективни данни за данъчна измама и дисквалифицира правото на данъчен кредит. Оспореният съдебен акт е правилен. Решението притежава съдържанието по чл. 172а, ал. 2 АПК. Освен становищата на страните в началото на мотивите, съдът е обсъдил и доводите им на съответното систематично място. Ако касаторът не е разпознал във фактическите и правните изводи на съда отговор на фактическите и правните си доводи, то причините не са у процесуалната дейност на съда. В мотивите на съдебния акт отчетливо е заявено кои факти са приети за установени и кои не. Обсъдени и преценени са всички относими към спора доказателствени източници. Проверени и отхвърлени са фактическите твърдения на жалбоподателя за осигурено от предходен на прекия доставчик изпълнение. Възникването на правото на приспадане на данъчен кредит по ЗДДС е обусловено от качествата данъчнозадължено лице на доставчика и на получателя /вж. т. 25 от решението на СЕС по дело С-18/13/, своенето на данъчния документ от получателя - чл. 71, т. 1 ЗДДС, получаването на стоките/услугите по доставката /"...действителното извършване на облагаемата сделка..." според т. 30 от решението на СЕС по дело С-642/11/ и отреждането на полученото за икономическата дейност на ДЗЛ /така т. 36 от решението на СЕС по дело С-153/11/. Отсъствието на който и да елемент от пораждащия правото на приспадане фактически състав изключва възникването на правото. Неоснователни са упреците на касаторите към процесуалната дейност на първоинстанционния съд по оценка на доказателствените средства за установяване на фактите, релевантни за съществуването на правото на приспадане на данъчен кредит по издадените от "Строй инвест" ЕООД фактури. Механизмът на упражняване на правото на приспадане на данъчен кредит по чл. 72, ал. 2 от ЗДДС предполага имплицитно въведено със СД и ДП твърдение на ДЗЛ, че е получател по облагаема доставка и за него е възникнало правото на данъчен кредит /вж. чл. 72, ал. 2, т. 1 във вр. с чл. 68, т. 1 от ЗДДС и чл. 72, ал. 1 във вр. с чл. 68, ал. 2 и чл. 25, ал. 6, т. 1 от ЗДДС/. Щом придобиването на правото на разпореждане като собственик със стоката /вж. чл. 14, § 1 от Директива 2006/112/ЕО и чл. 6 от ЗДДС/ и получаването на услугата /чл. 9 от ЗДДС/ са елементи от фактическия състав, пораждащ правото на приспадане, то за претендиращото данъчно предимство ДЗЛ е бремето да установи с убедителността на пълното доказване осъществяването на тези правно релевантни факти - чл. 154, ал. 1 от ГПК във вр. с § 2 от ДР на ДОПК. Притежаването на фактурата не е достатъчно условие за възникване на правото на приспадане. Като частен свидетелстващ документ фактурата е писмено доказателствено средство. От релевантните за правото на приспадане факти, обаче, тя установява единствено количеството и вида на стоката, вида на услугата и датата на възникване на данъчното събитие - чл. 114, ал. 1, т. т. 9 и 10 от ЗДДС. Затова и по хипотеза индивидуализирането на вещите, за които получателят е придобил правото да се разпорежда фактически като собственик и на получените услуги следва да се извърши по друг начин, а не чрез посочването на вида им в данъчния документ. С договора между касатора и доставчика се установява основанието за възникване на правоотношението между тях, но не и изпълнението на задължението на доставчика. Не са създавани частни свидетелстващи документи за удостоверяване на изпълнението по договора от 31.05.2010 г., в отлика от поведението на страните по договора от 24.03.2010 г. Счетоводните справки на доставчика /редовността на чието счетоводство не е проверявана/ и счетоводните записвания на получателя са с характер на преки производни писмени доказателствени средства, чиято доказателствена стойност е разколебана от обяснението на служител на "Интерпред СТЦ С." АД за рестриктивния режим на достъп до сградата на дружеството и конкретизирането на физическите лица, осъществили демонтажа и монтажа на алуминиевите дограми. С характер на индиция е фактът на плащането по издадените от "Строй инвест 12" ЕООД фактури. Кръгът на физическите лица с осигурен достъп до сградата на Интерпред, трудовоправната им връзка с касатора, удостовереното предаване от него към възложителя му на значителен обем от договорените работи на 30.07.2010 г. /при фактуриране на целия обем работи от прекия му доставчик през м. 08.2010 г./ очертават логиката в извода на административния съд за осигурено от получателя по фактурите изпълнение. Това определя фактурите като такива с невярно съдържание. Без да е доставена стоката и да извършена услугата с арг. от чл. 25, ал. 2 от ЗДДС не възниква данъчно събитие, поради което не е породено задължението по чл. 25, ал. 6, т. 1 от ЗДДС за начисляване на данъка. Това определя начисляването на данъка, съдържащо във фактическия състав и издаването на процесните фактури /вж. чл. 86, ал. 1, т. 1 от ЗДДС/, като неправомерно и изключващо правото на приспадане на данъчен кредит - чл. 70, ал. 5 от ЗДДС. В същото време съставянето на данъчен документ с невярно съдържание може да се възприеме като част от данъчна измама /вж. т. 49 от решението на СЕС по дело С-285/09/ и своенето му да не осигурява претендираното данъчно предимство. Съгласието на касационния съдебен състав с изводите на първостепенния съд мотивира оставянето в сила на обжалваното решение. При този изход на ответника по касация се дължат деловодни разноски в размер 1 720 лева на основание чл. 161, ал. 1, изр. 3 ДОПК във вр. с чл. 8, ал. 1, т. 4 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение