Решение № 12337 от 16.10.2014 г. на ВАС по адм. д. № 8881/2014 г.

Решение № 12337 от 16.10.2014 г. на ВАС по адм. д. № 8881/2014 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Весела Павлова Производството е по реда на чл. 237 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по искане с вх. № 3585 от 06.06.2014 г. по описа на Административен съд Велико Търново, вх. № 11174 от 30.06.2014 г. по описа на Върховен административен съд, подадено от "Екорек България" ЕООД за отмяна на Решение № 3232 от 06.03.2014 г. по адм. дело № 8184/2013 г. по описа на Върховен административен съд, Осмо отделение, на основание чл. 239, т. 4 от АПК поради противоречието му с Решение № 2850 от 27.02.2014 г. по адм. дело № 7035/2013 г. по описа на Върховен административен съд, Осмо отделение. В искането се твърди, че решението, чиято отмяна се иска, противоречи на Решение № 2850 от 27.02.2014 г. по адм. дело № 7035/2013 г. по описа на Върховен административен съд, Осмо отделение, като между двете дела е налице пълно обективно и субективно тъждество. Молителят поддържа, че въпреки че предмет на оспорване са били различни ревизионни актове, те имат един и същ адресат и са издадени при идентична фактическа обстановка. Налице е позоваване на практиката на ЕСПЧ - Решение на ЕСПЧ по делото "Йордан Йорданов и други срещу България", образувано по жалба № 23530/2012 г., като молителят твърди, че в процесния случай следва да не се прилага Тълкувателно решение № 6 от 25.11.2010 г. на ОС на Върховен административен съд по т. дело № 4/2010 г. относно приложимостта на основанието за отмяна по чл. 239, т. 4 от АПК, като противоречащо на чл. 6, § 1 от Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи /ЕКЗПЧОС/ и нарушаващо принципа на правна сигурност. Иска се отмяната на горепосоченото решение с прилагане на последиците по чл. 244, ал. 2 от АПК. Претендират се направените по делото разноски. Ответната страна - директорът на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. Велико Търново при ЦУ на НАП, изразява писмено становище за неоснователност на молбата за отмяна. Върховният административен съд, петчленен състав на Първа Колегия, като обсъди събраните доказателства по делото и доводите на страните, намира за установено следното: Съгласно чл. 240, ал. 1 от АПК отмяна може да се иска в едногодишен срок от възникването на основанието за отмяна, а когато то предхожда решението, чиято отмяна се иска - от влизането в сила на решението. Според ал. 2 на цитираната разпоредба искането не може да бъде подадено по-късно от три месеца от узнаване на основанието за отмяна, а в случаите по чл. 239, т. 5 от узнаване на решението. С оглед на данните по делото следва да се приеме, че молбата за отмяна, подадена от "Екорек България" ЕООД е подадена от надлежна страна и в срок, поради която се явява допустима и следва да бъде разгледана по същество. Същата е неоснователна. С Решение № 170 от 01.04.2013 г. по адм. дело № 902/2012 г. по описа на Административен съд Велико Търново е отхвърлена жалбата на "Екорек България" ЕООД с. Бели Извор, общ. Враца против Ревизионен акт № 06/1200549/18.05.2012 г., издаден от орган по приходите в ТД на НАП - Велико Търново, потвърден с Решение № 440/14.08.2012 г. на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Велико Търново при ЦУ на НАП, с който на жалбоподателя за периода на м. 08 и м. 10.2011 г. е начислен ДДС общо в размер на 6 901.28 лв. Спорът по делото се е свеждал до разглеждане на въпроса дължи ли начисляване на ДДС "Екорек България" ЕООД като получател на доставки на отпадъци по реда на чл. 163а от ЗДДС, за които е упражнил правото си на приспадане на данъчен кредит, при условие, че доставчиците от своя страна са издали фактури, в които са начислили ДДС за същите доставки. Видно от оспорения пред Административен съд Велико Търново ревизионен акт ревизираното лице е получател на доставка с предмет опасни отпадъци, каквито са отпадъчните гуми по две фактури, издадени от ЕТ "МАГДАК - Радостин Митев", гр. Велико Търново - фактура № 300009877/15.08.2011 г. и № 300010490/31.10.2011 г. В първата фактура е начислен ДДС в размер на 38.56 лв., а във втората фактура на обща стойност 757.60 лв. е отбелязано, че ДДС се дължи от получателя на основание на чл. 163а, ал. 2 от ЗДДС. Дружеството е получател и на производствени отпадъци, каквито са слънчогледовите люспи по други две фактури - № 7449/24.10.2011 г. и № 2000000290/31.10.2011 г., издадени от "ОЛИВА" АД, гр. Кнежа, в които ДДС е начислен от доставчика. Първостепенният съд е приел, че с РА законосъобразно е начислен ДДС за получателя по доставките, което е съответно на материалния закон /чл. 163а от ЗДДС - т. нар. обратно начисляване/ и с което не се уврежда самото дружеството, както и не се уврежда самия фиск, доколкото е и установено, че същото е ползвало приспадане на данъчен кредит по гореописаните фактури /с изключение на една от описаните, в която фактура изрично е посочено, че данъкът е дължим от получателя/. С Решение № 2850 от 27.02.2014 г. по адм. дело № 7035/2013 г. по описа на Върховен административен съд, Осмо отделение е отменено решение № 170/1.04.2013 г., постановено по адм. дело 902/2012 г. по описа на Административен съд - Велико Търново и е постановено друго по съществото на спора, с което е отменен Ревизионен акт 06/1200549/18.05.2012 г., издаден от главен инспектор по приходите при ТД на НАП - Велико Търново, потвърден с Решение № 440/14.08.2012 г. на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Велико Търново при ЦУ на НАП. В мотивите си Върховен административен съд е приел, че при режима на т. нар. "самоначисляване", когато няма спор относно реалността на доставката (т. е. доставката не е укрита) и когато данъкът е начислен, а в случая това е направено с ревизионния акт, няма пречка на платеца на данъка да се признае правото на данъчен кредит, за да може да му се занулят периодите. Става въпрос за право на данъчен кредит по извършеното с ревизионния акт начисляване, а не за данъчен кредит по издадените от доставчиците фактури. Признаването на данъчен кредит по фактурите не освобождава данъчния орган да признае и данъчен кредит по извършеното от него начисляване, тъй като е налице два пъти начисляване на данък - един път от доставчиците и втори път от приходните органи. В заключение е обосновал изводът за незаконосъобразност на РА. С Решение № 175 от 24.04.2013 г. по адм. дело № 561/2012 г. по описа на Административен съд Велико Търново е отхвърлена жалбата на "Екорек България" ЕООД срещу Ревизионен акт № 06/1102718 от 23.01.2012 г. и Ревизионен акт за поправка на РА № 1206804 от 06.02.2012 г., издадени от Пламка Иванова Асенова на длъжност главен инспектор по приходите в ТД на НАП Велико Търново в частта, потвърдена с Решение № 251 от 11.05.2012 г. на директора на дирекция "ОУИ" - гр. Велико Търново при ЦУ на НАП. Предмет на спора пред АСВТ е бил законосъобразността на посочения РА относно извършено начисляване на ДДС за данъчни периоди от м. 03.2009 г. до м. 06.2009 г., м. 09, м. 11.2009 г., м. 02, м. 03, м. 05, м. 06., м. 07, м. 08, м. 09, м. 10, м. 11, м. 12.2010 г., от м. 01.2011 г. до м. 07.2011 г. по доставки от различни доставчици /11 на бр. - "Олива" АД, "Агростил 2003" ООД, "Медина Мед" ООД, "Скрино" ЕООД, "Ел Комерс" ЕООД, ЕТ "Магдак - Радостин Митев", "Рижко" ЕООД, "Надин Комерс" ЕООД, "Киог" ЕООД, "Тими Транс" ООД, "Елитис" ООД/ с предмет - слънчогледови люспи, излезли от употреба гуми, подреждане на гуми в склад за алтернативни горива, пълнене, палетизиране и товарене на месокостно брашно/ на основание чл. 163а от ЗДДС, тъй като предмет на доставките за отпадъци по смисъла на § 1, т. 3 и т. 4 от ДР на ЗУО и услуги по обработка на отпадъци по смисъла на § 1, т. 47 от ДР на ЗДДС. В мотивите на решението е прието, че "Екорек България" ЕООД е бил задължен да начисли ДДС по процесните доставки при спазване на правилата по чл. 163а - чл. 163в от ЗДДС, като без значение е дали данъкът вече е бил начислен от неговите доставчици. Отделно от това предмет на спора е било и отказаното с РА право на приспадане на данъчен кредит за м. 06.2011 г. в размер на 4577,72 лева по фактура № 2423004750 от 30.06.2011 г., издадена от "Холсим България" ЕООД с предмет - семинар за управителя на дружеството, като и в тази част АС ВТ е приел РА за законосъобразен. С Решение № 3232 от 06.03.2014 г. по адм. дело № 8184/2013 г. по описа на Върховен административен съд, Осмо отделение е оставено в сила Решение № 175 от 24.04.2013 г. по адм. дело № 561/2012 г. по описа на Административен съд Велико Търново. Молителят в настоящото производство иска отмяната на влязлото в сила Решение № 3232 от 06.03.2014 г. по адм. дело № 8184/2013 г. по описа на Върховен административен съд, Осмо отделение, като поддържа, че същото е неправилно и противоречи на предходно постановеното Решение № 2850 от 27.02.2014 г. по адм. дело № 7035/2013 г. по описа на Върховен административен съд, Осмо отделение. Молителят твърди, че страните в производството са едни и същи /дружеството "Екорек България" ЕООД и директорът на дирекция "ОДОП" - гр. Велико Търново/; предметът на двете дела е идентичен, доколкото спорът по същество касае приложението на една и съща материалноправна норма - чл. 163а от ЗДДС, както и че основанието, по което са образувани двете дела, е еднакво - законосъобразността на издаден на дружеството Ревизионен акт. Съгласно чл. 239, т. 4 от АПК актът подлежи на отмяна, когато между същите страни, за същото искане и на същото основание е постановено друго влязло в сила решение, което противоречи на решението, чиято отмяна иска. За да се приложи посоченото основание за отмяна, е необходимо да бъде установено пълното субективно и обективно тъждество между двете дела, като при пълна идентичност в субектите, предмета и основанието Върховният административен съд отменя неправилното от двете влезли в сила съдебни решения. В процесния случай настоящият петчленен състав на Първа колегия на Върховен административен съд намира, че не са налице изискуемите по чл. 239, т. 4 от АПК параметри за основателност на искането за отмяна, подадено от "Екорек България" ЕООД. Страните по двете дела са едни и същи, но не е налице обективно тъждество между делата. Предмет на оспорване по двете дела са различни утежняващи данъчни актове, каквито са обжалваните ревизионни актове по смисъла на чл. 118, ал. 1, т. 1 от ДОПК. Освен това по първия ревизионен акт /Ревизионен акт № 06/1200549/18.05.2012 г., издаден от орган по приходите в ТД на НАП Велико Търново, който е отменен с Решение № 2850 от 27.02.2014 г. по адм. дело № 7035/2013 г. по описа на Върховен административен съд, Осмо отделение/ на "Екорек България" ЕООД е начислен ДДС на основание чл. 163а от ЗДДС за м. 08 и м. 10.2011 г. по фактури, издадени от доставчиците "Олива" АД и ЕТ "Магдак - Радостин Митев", а с другия РА/ РА № 06/1102718 от 23.01.2012 г. и РАПРА № 1206804 от 06.02.2012 г., издадени от орган по приходите в ТД на НАП Велико Търново, който е потвърден с Решение № 3232 от 06.03.2014 г. по адм. дело № 8184/2013 г. на Върховен административен съд/ на дружеството е начислен ДДС на основание чл. 163а от ЗДДС за други данъчни периоди /от м. 03.2009 г. до м. 06.2009 г., м. 09, м. 11.2009 г., м. 02, м. 03, м. 05, м. 06., м. 07, м. 08, м. 09, м. 10, м. 11, м. 12.2010 г., от м. 01.2011 г. до м. 07.2011 г./ по доставки от различни доставчици - "Олива" АД, "Агростил 2003" ООД, "Медина Мед" ООД, "Скрино" ЕООД, "Ел Комерс" ЕООД, ЕТ "Магдак - Радостин Митев", "Рижко" ЕООД, "Надин Комерс" ЕООД, "Киог" ЕООД, "Тими Транс" ООД, "Елитис" ООД, както и е отказано право на приспадане на данъчен кредит за м. 06.2011 г. в размер на 4577,72 лева по фактура № 2423004750 от 30.06.2011 г., издадена от "Холсим България" ЕООД на основание чл. 70, ал. 1, т. 3 от ЗДДС. Следва да бъде съобразено и Тълкувателно решение № 6 от 25.11.2010 г. по тълкувателно дело № 4/2010 г. на ОСК на Върховния административен съд, според което разпоредбата на чл. 239, т. 4 от АПК не намира приложение при искане за отмяна на противоречиви влезли в сила решения, с които съдът се е произнесъл по жалби срещу различни административни актове, постановени по идентични случаи. Съгласно чл. 130, ал. 2 от Закона за съдебната власт, тълкувателните решения са задължителни за органите на съдебната и изпълнителната власт, за органите на местното самоуправление, както и всички органи, които издават административни актове. Следователно, наличието на влязъл в сила съдебен акт, издаден спрямо молителя, който касае приложението на същата материалноправна разпоредба - чл. 163а от ЗДДС, не може да обуслови приложимостта на чл. 239, т. 4 от АПК, доколкото между двете дела не е налице пълно предметно /обективно/ тъждество. Касае се за различни административни актове, които се отнасят до възникнали в различно време правоотношения, поради което не са налице предпоставките по чл. 239, т. 4 от АПК. Позоваването от страна на молителя на Решението на ЕСПЧ от 02.07.2009 г. по делото "Йордан Йорданов и други срещу България" се явява неотносимо в процесния случай. Цитираното решение на ЕСПЧ се отнася до подадени жалби от трима български граждани, които са били уволнени от Министерство на вътрешните работи и които твърдят, че са налице противоречиви и немотивирани решения по съдебните производства за оспорване на законността на техните уволнения. С Решението ЕСПЧ приема, че в практиката на Върховен административен съд се е запазила тенденцията за наличие на две различни тълкувания на чл. 240 от ЗМВР, което от своя страна е продължило и след вземането на решенията по настоящото дело. Прието е, че в националното право е съществувал механизъм за преодоляване на тази практика /приемане на тълкувателно решение от Общото събрание на съдиите на Върховен административен съд/, но той не е бил използван. Съобразно това ЕСПЧ е формирал извод, че упорито запазилата се несигурност в съдебната практика е имала като последствие лишаването на жалбоподателите от основни гаранции за справедлив процес по смисъла на чл. 6, § 1 от ЕКЗПЧОС и е налице нарушение на тази разпоредба от Конвенцията. Според молителя с формирането на различно тълкуване на чл. 163а от ЗДДС от различните състави на Върховен административен съд по двете горепосочени дела е налице нарушаване на правото на справедлив процес по смисъла на чл. 6, § 1 от ЕКЗПЧОС и се нарушава принципа на правна сигурност, което обуславя и необходимостта от прилагането на основанието по чл. 239, т. 4 от АПК за отмяна на по-новото постановено от Върховен административен съд решение, явяващо се според молителя неправилно. Посоченото решение на ЕСПЧ няма за адресат молителя в настоящото производство, както и с него не се установяват нарушения на ЕКЗПЧОС, извършени от органи на българската държава, в частност на съдебните органи, касаещи практиката на Върховен административен съд по прилагането на чл. 163а от ЗДДС. Преодоляването на противоречива и неправилна практика по тълкуването и прилагането на законова норма се извършва по реда, предвиден в чл. 124 - чл. 131 от Закона за съдебната власт. В допълнение следва да се посочи, че въпросът за нарушаване на принципа на правна сигурност може да бъде разглеждан в производството, в което конкретният материалноправен спор се разглежда по същество, а не и в настоящото производство, което има за предмет разглеждане на молби за отмяна на вече влезли в сила решения, респ. преграждащи хода определения, на лимитативно изброени в АПК основания. С оглед на гореизложеното, молбата на "Екорек България" ЕООД за отмяна на влязлото в сила Решение № 3232 от 06.03.2014 г. по адм. дело № 8184/2013 г. по описа на Върховен административен съд, Осмо отделение, на основание чл. 239, т. 4 от АПК поради противоречието му с Решение № 2850 от 27.02.2014 г. по адм. дело № 7035/2013 г. по описа на Върховен административен съд, Осмо отделение, се явява неоснователна. На ответната страна следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 /триста/ лева съобразно Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. По изложените съображения и на основание чл. 244, ал. 1 от АПК, настоящият петчленен състав на Върховен административен съд, Първа колегия