Решение № 8380 от 12.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 9546/2012 г.

Решение № 8380 от 12.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 9546/2012 г., III о., докладчик съдията Жанета Петрова " Рувекс " АД със седалище и адрес на управление София е подало касационна жалба, неправилно наименувана "частна жалба ", срещу решение № 1630 от 26.03.2012 г. по адм. дело № 11339/2011 г. по описа на Административен съд - София град, с което е била отхвърлена подадената от дружеството жалба срещу бездействие на Столична община за заплащане на лихви по чл. 29, ал. 4 от Закона за общинската собственост във връзка със заповед № РД-40-30/28.08.2008 г. на кмета на Столична община и с решението от 24.06.2010 г. по адм. дело № 2475/2010 г. по описа на Административния съд - София град. Направено е оплакване за неправилност на решението и е поискано да бъде отменено с връщане на делото за ново разглеждане или за връщането му с указания, че административния съд следва да препрати делото по подсъдност на надлежния съд. Столична община не е взела становище. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение, че решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, като провери служебно допустимостта на решението, прие следното: " Рувекс " АД със седалище и адрес на управление София е предявило срещу Столична община иск за заплащане на сумата 404 882, 46 лева, представляваща законната лихва за периода 29.08.2008 г. - 20.12.2011 г. върху неизплатената част от присъденото с решение от 24.06.2010 г. по адм. дело № 2475/2010 г. по описа на Административния съд - София град парично обезщетение за отчужден имот, както и законната лихва върху същата сума, считано от 20.12.2011 г. до окончателното й и изплащане, на основание чл. 256 и чл. 257 от Административнопроцесуалния кодекс. В исковата молба се съдържат твърдения, че Столична община не е заплатила дължимата върху обезщетението законна лихва, което е нейно задължение произтичащо пряко от нормата на чл. 29, ал. 4 от Закона за общинската собственост. Административният съд приел, че е бил сезиран с жалба по чл. 257 АПК срещу бездействието на Столична община да изпълни задължение, произтичащо пряко от нормативен акт. Според изложените в решението мотиви, исковата сума обаче не можела да се претендира по този ред, а следвало да е предмет на претенция, предявена по общия исков ред пред гражданския съд. Освен това не било налице бездействие на административен орган за изпълнение на произтичащо от закона задължение. С тези мотиви съдът отхвърлил " жалбата " на " Рувекс " АД за заплащане на лихва по чл. 29, ал. 4 от Закона за общинската собственост във връзка със заповед № РД-40-30/28.08.2008 г. на кмета на Столична община и с решението от 24.06.2010 г. по адм. дело № 2475/2010 г. по описа на Административния съд - София град. Решението е недопустимо. Съдът не е определил вярно вида на искането, с което е бил сезиран. При положение, че " Рувекс " АД претендира осъждането на Столична община за определена сума, не би могло да се приеме, че е подадена жалба по чл. 257 АПК. В действителност срещу Столична община е бил предявен осъдителен иск, който административният съд не е следвало да разглежда по същество, тъй като не носи белезите на исковете, които Административнопроцесуалният кодекс възлага за разглеждане на административните съдилища. Искът не подлежи на разглеждане и поради това, че недопустимо смесва защитата по чл. 257 АПК с тази, чрез която се реализира изпълнението на притезание. При предявяването му не е било съобразено, че по реда на чл. 257 АПК се разглеждат жалби срещу бездействие на административен орган, произтичащо пряко от нормативен акт, а с решението си съдът осъжда органа да извърши действието, като определя срок за това или отхвърля искането. Вместо да прецени допустимостта на иска, в това число и подсъдността на правния спор, административният съд е постановил недопустимо решение, определяйки като жалба подадената не срещу административен орган, а срещу юридическо лице искова молба и произнасяйки се по същество по недопустим иск. Поради това решението следва да се обезсили и да се прекрати производството по делото, като исковата молба се изпрати по подсъдност на Софийския градски съд, на който е родово и местно подсъдна съобразно чл. 104, т. 4 ГПК и чл. 105 ГПК. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 3 АПК Върховният административен съд