Решение № 8767 от 20.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 10315/2010 г.

Решение № 8767 от 20.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 10315/2010 г., V о., докладчик председателят Марина Михайлова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Илияна Василева Аврамова от град Перник против решение 11.06.2010 г., постановено по адм. дело № 1940/2010 г. на Административен съд София - град /АССГ/, с което е отхвърлена жалбата й срещу заповед № Нда-336/8.10.2009 г. на председателя на Ликвидационната комисия /ЛК/ на Министерството на държавната администрация и административната реформа /МДААР/, за прекратяване на служебното й правоотношение на основание чл. 106, ал. 1, т. 1 от Закона за държавния служител (ЗДСл). Оплакванията в касационната жалба са неправилност на съдебният акт, като необоснован и постановен в нарушение на материалния закон, при съществено нарушение на съдопроизводствените правила - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът - председателят на Ликвидационната комисия на Министерството на държавната администрация и административната реформа, не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Като взе предвид изложеното в жалбата и данните по делото, настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение, констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК, поради което е допустима. Разгледана по същество касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения: Първоинстанционният съдебен състав е приел, че оспорената заповед № Нда-336/№ 8.10.2009 г., с която служебното правоотношение на жалбоподателката Аврамова на основание чл. 106, ал. 1, т. 1 от ЗДСл - при закриване на администрацията, е издадена в съответствие с материалноправните основания за това. Цитираният текст изисква закриване на администрацията към административния орган или на отделна административна структура, в която служителят е назначен, като се преустанови и изпълнението на дейностите, които тя осъществява. В случая посочените изисквания са изпълнени. Служебното правоотношение на Аврамова, която заема длъжността "главен експерт" в отдел "Подбор и обучение" в Дирекция "Управление на човешките ресурси в държавната администрация" на МДААР, е прекратено след като с т. 3 от решение на Министерския съвет от 27.07.2009 г. за приемане структурата на МС, Народното събрание закрива МДААР. С ПМС 194/6.08.2009 г. се уреждат правоотношенията на държавните служители във връзка със закриването на министерството. С цел изпълнение на решението на НС и на ПМС 194/2009 г., министър- председателят е издал заповед № Р-68/13.08.2009 г., с която е определен поименният състав на Ликвидационната комисия. Следователно в разглежданата хипотеза Министерството, в което жалбоподателката е назначена, е закрито, като дейността му е преустановена, като само правоотношенията със служителите, чиито длъжности преминават към администрацията на МС, следва да се запазят (чл. 87а от ЗДСл). Настоящият съдебен състав приема, че дейностите на закритото министерство са преустановени, поради което предпоставките на чл. 106, ал. 1, т. 1 от ЗДСл за прекратяване на служебното правоотношение на жалбоподателката са изпълнени. Ето защо е правилен извода на АССГ, че е налице закриване на администрацията и правото на административния орган да прекрати служебното правоотношение със жалбоподателката е упражнено в съответствие с нормативната уредба. Решението на първоинстанционния съдебен състав е правилно и обосновано. Закриване на администрацията по смисъла на текста, е както закриването на цялата администрация към съответния държавен орган, така и на която и да било от структурите по чл. 4 ЗА, стига държавният служител да е назначен в нея. В последния случай не е налице съкращаване на длъжността по смисъла на т. 2, тъй като се премахват не отделни, а всички длъжности в съответния вид администрация. Впрочем, и в двата случая - по чл. 106, ал. 1, т. 1 и по т. 2, закриването на дирекцията би било фактическо основание за прекратяване на служебното правоотношение. Правните режими по двете точки (за разлика от режимите при частично закриване на предприятието или съкращаване на щата, от една страна, и пълно закриване на предприятието, от друга, по чл. 329 вр. чл. 328, ал. 1, т. 1 и 2 КТ) са еднакви, ето защо прекратителната заповед е законосъобразна. В случая е доказано по безспорен начин, че е закрита администрацията, в която е работела държавната служителка, и липсва правоприемник, който да е поел функциите на същата. В конкретния случай липсва правоприемство на закритото МДААР, като част от щатните бройки и функциите му са преминали в администрацията на МС и административният орган е представил доказателства, от които се установява, че длъжността на жалбоподателката не се изпълнява в администрацията на правоприемника. Основателно е отбелязано, че за приложението на чл. 106, ал. 1, т. 1 от ЗДСл е необходимо ликвидиране на цялата структура като длъжности и дейности, което е налице по отношение на касационната жалбоподателка, поради което са налице основания за прекратяване на служебното й правоотношение. Правилни и обосновани са изводите за неприложимост на закрилата по чл. 107б, ал. 1 от ЗДСл, който дава правомощия за органа по назначаването да прекрати служебното правоотношение с държавна служителка, която ползва отпуск за бременност и раждане само на основание чл. 106, ал. 1, т. 1 от същия закон. Неоснователни са и доводите за нищожност на заповедта, като издадена от некомпетентен орган, тъй като това председателя на назначената ЛК, изпълняващ функциите на орган по назначаването. Предвид на изложеното, оспореното решение като правилно, следва да бъде оставено в сила. Разноски от ответника не се претендирани, поради което такива не следва да бъдат присъдени. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, пето отделение,