Решение № 2499 от 17.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 9111/2019 г.

Решение № 2499 от 17.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 9111/2019 г., V о., докладчик председателят Диана Добрева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационни жалби, подадени от Институт по животновъдни науки - Костинброд (ИЖН) и Комисия за защита на личните данни (КЗЛД) срещу решение № 1060 от 20.02.2019 г. по адм. дело № 8053/2018 г. по описа на Административен съд София - град, с което по жалба на М. Йосифов е отменено решение на КЗЛД, а преписката е върната на органа за ново произнасяне. Иска се отмяна на съдебното решение като неправилно - постановено в нарушение на материалния закон и при необоснованост. Претендират се разноски.

Ответникът Йосифов не е изразил становище.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за потвърждаване на решението.

Настоящата инстанция намира, че касационните жалби срещу съдебния акт са подадени в срок и от надлежни страни, поради което са процесуално допустими. Разгледани по същество са неоснователни, като в тази насока съдът споделя аргументите на участващия по делото прокурор.

Фактическата обстановка е правилно изяснена. При анализа на събраните в хода на съдебното производство гласни и писмени доказателства първоинстанционният съд е обсъдил доводите на страните, като е приел, че в съответствие с нормите на действащото законодателство, обработването на данните следва да е свързано с конкретни цели, за да е налице допустимост на обработването съгласно с чл. 4 и чл. 2, ал. 2, т. 1, 2 и 3 от Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД), редакция преди ДВ, бр. 17/2019 г., в които разпоредби законодателят е посочил, че личните данни трябва:

• да се обработват законосъобразно и добросъвестно;

• като се събират за конкретни, точно определени и законни цели и да не се обработват допълнително по начин, несъвместим с тези цели; допълнително обработване на личните данни за исторически, статистически или научни цели е допустимо, при условие че администраторът осигури подходяща защита, като гарантира, че данните не се обработват за други цели, с изключение на случаите, изрично предвидени в този закон;

• бъдат съотносими, свързани със и ненадхвърлящи целите, за които се обработват.

В случая видеонаблюдението в ИЖН - Костинброд е било организирано с цел предпазване от посегателство на имуществото на института, като в оспореното решение КЗЛД не е обсъдила наличието на приоритетен интерес от страна на работодателя да използва системата за видеонаблюдение и да обработва събраната информация с цел доказване спазване на работното време от ответника в настоящото производство, като правилно съдът е посочил, че това е извършено от работодателя по причини, различни от първоначалната цел на обработването.

Наред с изложеното правилно съдът е посочил, че обработването на лични данни не е било сведено до знанието на засегнатото лице съгласно разпоредбите на чл. 19, ал. 1, т. 2 и чл. 20, ал. 1, т. 2 от ЗЗЛД (ред. преди ДВ, бр. 17/2019 г.), в които законодателят е предвидил задължително, и без оглед начина на получаване на данните, целта на тяхното обработване да бъде сведена до знанието на лицето, чиито данни се обработват. Освен това в решението на КЗЛД не е обсъден и въпроса в какво качество е действал ИЖН, като администратор или като обработващ, както и в какво качество обработването на данните е възложено на трети лица - дружествата, осигуряващи охрана и съответно заснемане, както и обстоятелството дали тези дружества имат регистрация по ЗЗЛД, доколкото именно те са реализирали заснемането и обработването на видеоматериалите.

Като е приел, че ИЖН - Костинброд е известил за реализираното видеонаблюдение, което по същество представлява обработване на лични данни в обекта, както и обстоятелството, че видеонаблюдението е мотивирано и оправдано с цел охрана и сигурност на територията на обекта, а не за контрол на работното време и е отменил оспореното пред него решение, първоинстанционният съд е постановил обоснован и мотивиран съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила.

При този изход на делото разноски не се присъждат.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на пето отделение,