Решение № 378 от 2.11.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1110/2010 г.

Решение № 378 от 2.11.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1110/2010 г., I г. о., ГК, докладчик председателят Жанин Силдарева Производството е по чл. 290 ГПК. С определение № 429 от 5.05.2011 г. ВКС е допуснал извършването на касационна проверка на решение от 18.05.2010 г. по гр. д. № 661/2009 г. на Бургаски апелативен съд по подадената от ищцата К. касационна жалба по разрешения материалноправен въпрос относно метода на определяне стойността, с която се е увеличила стойността на недвижим имот в резултат на направени в него подобрения от недобросъвестен владелец със знанието и без противопоставянето на собственика на имота. Основателен е доводът за неправилно прилагане на материалния закон. Установено е по делото, че ответниците по иска Ж. са собственици на апартамент № 1, ет. 1, в сградата построена в УПИ I - жилищно строителство, кв. 222, по плана на [населено място] получен като обезщетение срещу отстъпено от тях право на строеж. Въз основа на устно споразумение постигнато с трето лице И. Ц., с което ищцата е живяла на съпружески начала, са предоставили владението на имота на двамата, като са постигнали и устна уговорка да продадат имота на Ц. Дали са и съгласие имотът да бъде завършен до степен на годност за живеене. Първоначално в имота е живял Ц., а ищцата е работила в чужбина и изпращала средства за подобряването на имота, а от 2004 г. се е завърнала в България и също установила да живее в жилището. С гласни доказателства е установено, че от 2004 г. до лятото на 2005 г. ищцата и Ц. са живели в жилището и са довършвали изграждането му в завършен вид и са го обзавели. Видовете подобрения са установени с писмени доказателства и приети технически експертизи за строителните работи, ВиК инсталацията и обзавеждане и ел. инсталация и ел. домакински уреди. След съвкупна преценка на тези факти съдът е приел за установено, че осъществяваното владение от ищцата лично и чрез другиго е било с намерение да придобие имота за себе си. Фактическата власт и строителните работи са осъществени и извършени със знанието и без противопоставянето на собствениците, поради което същата има качеството на приравнен на добросъвестен владелец и претенцията за заплащане на стойността, с която се е увеличила стойността на имота, е основателна. При определяне на сумата, с която се е увеличила стойността на имота е допуснато неправилно приложение на закона. Съдът е допуснал изслушване на технически експертизи за определяне стойността на извършените довършителни работи в апартамента. На вещите лица, специалисти по строителство, ВиК и Ел. инсталации, е било възложено да определят стойността на видовете работа към момента на извършването им и да определят как въз основа на тях се е увеличила стойността на имота. По делото липсват данни за състоянието на имота и степента на завършеност, към момента на установяване владение в него от касаторката, както и пазарната стойност на имота в това му състояние. Съдът е приел, че добросъвестният подобрител има право на увеличената стойност на имота, но не е определил тази стойност като разлика между пазарната стойността на имота преди подобренията и след това, определени към деня на постановяване на решението. Приетата строително-техническата експертиза е определила общата стойност на вложените средства за материали и труд за подобренията на сумата 62650.40 лв. към 2008 г., а сумата, с която се е увеличила стойността на имота на 22554.20 лв. По отношение на ВиК инсталацията сумата, с която е увеличена стойността на имота е определена на 19800 лв., а сумата, с която е увеличена стойността на апартамента с изпълнение на ел. инсталация и ел. уреди - на 4452.00 лв. Увеличената стойност на имота е определена от експертизата като разлика между цената на жилището, определена по действащи цени за изпълнение "стандарт" и изпълнение "лукс" публикувани в сп. "Стойексперт - СЕК" - кн. 7/8 от 2008 г., а не въз основа оценка на конкретния имот в състоянието му към установяване на владението (т. е. без подобренията) и след подобряването му, по пазарни цени към момента на постановяване на решението. Това разрешение е в противоречие със задължителната практика по прилагане нормата на чл. 72 ЗС изразена в ПП № 6/74 г. на ВС на РБ. В нарушение на съдопроизводствените правила и трайната практика на ВКС съдът е пристъпил към определяне размера на предявения от касаторката иск по реда на чл. 130 ГПК отм. без да обсъди събраните писмени и гласни доказателства относно размера на вложените от нея средства за завършване на апартамента. Допуснатите нарушение са основания по чл. 281, т. 3 ГПК за отмяна на въззивното решение е връщане на делото за ново разглеждане. По изложените съображения Върховният касационен съд, I г. о.