Решение № 10872 от 29.11.2022 г. на ВАС, V о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на В. Илиев срещу Решение 1681/15.03.2022 г. на Административен съд София-град (АССГ) постановено по адм. дело 6359/2021 г. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на В. Илиев срещу Заповед 8121К-6192/26.04.2021 г. на министъра на вътрешните работи и В. Илиев е осъден да заплати разноски по делото. Касационният жалбоподател обжалва решението с доводи, че то е неправилно поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необосновано касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3, предл. второ и трето АПК. Излага подробни съображения в подкрепа на становището си, че е допуснато нарушение на чл. 16 от Наредба 8121з-408 от 14.04.2015 г. за оценка на изпълнението на длъжността от държавните служители в Министерството на вътрешните работи (Наредба 8121з-408/2015 г.), а именно на процедурата по запознаване срещу подпис с изготвената оценка. Сочи, че съдът неправилно не е кредитирал показанията на разпитаните по делото свидетели, които имат непосредствени впечатления за случилото се при запознаването му с оценката. Сочи, че е налице и друг порок, който прави процедурата незаконосъобразна, а именно липсата на един член на назначената комисия в деня на запознаването му с оценката. Протоколът, която цели да удостовери отказа му да се запознае с оценката, е подписан от лице, което не е член на назначената комисия, като не е посочено поради какви причини това лице подписва протокола. Счита, че независимо, че не е направил възражения в тази връзка решаващият съд служебно е следвало да установи този факт. Моли обжалваното решение да се отмени и се постанови друго, с което се отмени Заповед 8121К-6192/26.04.2021 г. на министъра на вътрешните работи. Претендира разноски за двете съдебни инстанции. В съдебно заседание поддържа касационната жалба. Касационният жалбоподател се представлява от адв. Фичерова. Ответникът по касация Министърът на вътрешните работи оспорва касационната жалба по съображения изложени в съдебно заседание. Моли обжалваното решение да се остави в сила. Ответникът по касация се представлява от юрк. Михайлова. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на оспорване съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. Предмет на контрол за законосъобразност пред АССГ е Заповед 8121К-6192/26.04.2021 г. на министъра на вътрешните работи, с която на основание чл. 158, т. 5, чл. 164, ал. 3, т. 1 и ал. 4 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР) във връзка с чл. 14 от Наредба 8121з-408/2015 г. и чл. 7а от Наредба 8121з-310 от 17.07.2014 г. за преназначаване на държавните служители в Министерството на вътрешните работи (Наредба 8121з-310/2014 г.) и Докладна записка рег. 517р-8084/20.04.2021 г. по описа на Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи (ОДМВР) София, поради незадоволителни резултати в служебната дейност главен инспектор В. Илиев началник на сектор Пътна полиция към отдел Охранителна полиция при ОДМВР София е преназначен на длъжност Разузнавач V степен в група Криминална полиция към Районно управление (РУ) - Ботевград при ОДМВР София със специфично наименование инспектор, считано от датата на встъпване в длъжност. За да отхвърли жалбата решаващият съд е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в предвидената от закона форма, без допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, в съответствие с материалния закон и неговата цел. За тези си изводи съдът е изложил и съответните мотиви. Решението е правилно. Не са налице сочените от касационния жалбоподател касационни основания. Първоинстанционният съд е събрал относимите за спора доказателства, които е обсъдил и вярно и точно е установил фактите по делото. Установено е по делото, че назначената със Заповед 8121К-11240/18.12.2020 г. на министъра на вътрешните работи комисия е извършила оценка на изпълненото на длъжността на главен инспектор В. Илиев началник сектор Пътна полиция към отдел Охранителна полиция при ОДМВР София. Резултатите от оценката са обективирани в Доклад рег. 517р-5728/18.03.2021 г., подписан от всички членове на комисията. Към доклада е приложена Карта за оценка на изпълнението на длъжността 517р-5730/18.03.2021 г. Решаващият съд е установил, че на г-н Илиев е дадена възможност да се запознае с оценката, респ. да подаде възражение, като той е отказал с мотива, че желае да упражни правото си в присъствието на защитник (адвокат). Отказът е оформен в присъствието на двама свидетели инсп. В. Господинова и гл. инсп. И. Найденов. В законоустановения срок не е постъпило възражения. От комисията е изготвено Становище рег. 517р-6472/30.03.2021 г. От директора на ОДМВР София е изготвено предложение относно преназначаването на гл. инсп. В. Илиев. При правилно установени факти първоинстанционният съд е достигнал до законосъобразни правни изводи. Съдебното решение не е необосновано, противно на твърдяното в касационната жалба. Съдът е извършил правилен анализ на доказателствата по делото, като изводите му са логични, последователни и ясни. Правилно решаващият съд е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган, в предвидената от закона писмена форма. Правилен е и изводът му, че не е допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Изложените в касационната жалба съображения са свързани с неправилността на този извод на решаващия съд. Съгласно чл. 16 от Наредба 8121з-408/2015 г. държавният служител се запознава срещу подпис с изготвената оценка и в седемдневен срок от запознаването може да направи писмено възражение по оценката до органа по назначаване чрез председателя на комисията. В случая от доказателствата по делото се установява, че на жалбоподателя е предоставена възможност да се запознае с изготвената оценка, но същият е отказал да направи това самостоятелно и е поискал запознаването да стане в присъствието на адвокат. С оглед наведените в касационната жалба съображения спорният въпрос по делото е отказал ли е г-н Илиев да се запознае с изготвената оценка, съответно дали правилно административният орган е оформил документи за връчването на оценката при условията на отказ, съгласно чл. 17 от Наредба 8121з-408/2015 г. На този въпрос следва да се отговори положително - г-н Илиев е отказал да се запознае с оценката. В ЗМВР и в Наредба 8121з-408/2015 г. липсва изрично предвидена възможност оценяваното лице да се запознае с изготвената оценка в присъствието на адвокат, за разлика от предвиденото за дисциплинарното производство, където дисциплинарно обвиненият служител може да бъде подпомаган в защитата си от адвокат (чл. 205, ал. 3, чл. 207, ал. 8, т. 2 ЗМВР). Няма пречка и при провеждане на процедура по оценяването, оценяваният служител да ангажира адвокат, който да го подпомага и да присъства при връчването на оценката. При липсата на задължително изискване връчването на оценката да става в присъствието на адвокат, не е съществено нарушение на административнопроизводствените правила връчването ѝ на служителя в отсъствието на адвокат, съответно както е в процесния случай, ако служителят откаже запознаване с оценката по съображения, че иска това да стане в присъствието на адвокат, връчването ѝ да се оформи при условията на отказ. Това е така, защото в Наредба 8121з-408/2015 г. (чл. 16) е предвиден седемдневен срок от запознаването, в който оцененият служител може да подаде възражение срещу поставената оценка. Този срок е напълно достатъчен за организиране на защитата, вкл. ангажиране на адвокат. Следва да се отбележи, че в случая оценяваният служител не е представил доказателства, че към момента на връчване на оценката е имал упълномощен адвокат, който го подпомага в защитата му. Няма и доказателства, че упълномощен от него адвокат не е допуснат при връчването на оценката или да се запознае с оценката в срока за вързажение. Следва да се отбележи, че в хода на процедурата по оценяването касационният жалбоподател е създавал пречки за надлежното му уведомяване за стартиралата процедура и нейното развитие, което се установява от приложените към административната преписка доказателства, което може са се разглежда и като шикариране на процеса по оценяването. Съдът не е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила, като не е кредитирал показанията на разпитаните по делото свидетели. Аргументирал е защо не кредитира показанията. Видно от посоченото в Картата за оценка подписалите се свидетели са присъствали на отказа за запознаване, каквото е изискването на чл. 17 от Наредба 8121з-408/2015 г., поради възражение на В. Илиев, че желае да се запознае в присъствието на адвокат. Видно от показанията на тези лица дадени пред съда, същите потвърждават, че В. Илиев не се е запознал с оценката, прекъснал е действията на комисията (на практика е отказал), тъй като е поискал това да стане в присъствието на адвокат. И двамата свидетели са възприели, че г-н Илиев е влязъл за запознаване с оценката, че комисията е направила опит да го запознае с оценката, че той е посочил, че не желае да се запознае и желае да му се даде тази възможност в присъствието на адвокат. Дори съдът да беше посочил, че кредитира показанията на разпитаните свидетели, това нямаше да доведе до различен правен резултат, тъй като от всички събрани по делото доказателства се установява, че В. Илиев, на датата на която е поканен да се запознае с оценката, е отказал това с довод, че желае запознаването да стане в присъствието на адвокат. По изложените по-горе съображения относно присъствието на адвокат при връчването на оценката, правилно административният орган е приел, че г-н Василев е отказал запознаване с оценката. Не е съществено нарушение на административнопроизводствените правила, което да се е отразило на правото на защита на касационния жалбоподател подписването на Протокол рег. 517р-6032/23.03.2021 г. от лице, което не е член на комисията. При връчването на оценката, видно от отразеното в същия протокол са присъствали четирима члена на петчленната комисия, което е мнозинство. В протокола не е отразено, че комисар Л. Колев е член на оценяващата комисия, а че присъства на запознаването на г-н Илиев с оценката. Съответно това лице е подписало протокола като присъствало на запознаването с оценката, а не като член на назначената за извършване на оценяването комисия. От това правата на касационния жалбоподател не са нарушени. Нормативната уредба не съдържа изискване цялата комисия да присъства при запознаване на оценявания служител с изготвената оценка. Изискването е комисията да извърши оценяването и за попълни Картата за оценка, което изискване в случая е спазено. Възражението срещу оценката се подава чрез председателя на комисията, а не чрез цялата комисия, което подкрепя извода, че нормативното изискване е цялата комисия да изготви оценката и всеки неин член да подпише картата за оценка, но не и връчването да стане в присъствието на всичките ѝ членове. При служебно извършената проверка за съответствието на решението с материалния закон, настоящата инстанция констатира, че обжалваното решение съответства на материалния закон. Правилно първоинстанционният съд е приел, че заповедта е издадена при наличието на установените в закона предпоставки. Безспорно е установено по делото, че оценката която е получил г-н Илиев е 10 т., съответстваща на незадоволителни резултати от изпълнението на длъжността. С оглед чл. 164, ал. 3, т. 1 ЗМВР правилно служителят е преназначен на друга длъжност при съобразяване с разпоредбата на чл. 164, ал. 4 ЗМВР. При липса на пороците сочени като касационни основания за отмяна, постановеното от първоинстанционния съд решение, като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. Ответникът по касация не претендира разноски и юрисконсултско възнаграждение, поради което такива не му се присъждат. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо АПК, Върховният административен съд, пето отделение