Решение № 4857 от 3.04.2012 г. на ВАС по адм. д. № 9223/2011 г.

Решение № 4857 от 3.04.2012 г. на ВАС по адм. д. № 9223/2011 г., IV о., докладчик съдията Галина Матейска Производството пред тричленен състав на Върховния административен съд (ВАС) е по реда на чл. 208 - 228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от Петър Захариев Димитров, гр. Враца, ул. "Коста Бошнаков" № 18, ап. 2, против решение № 22 от 20.06.2011 г. на Административен съд Враца, постановено по адм. дело № 272/2011 г. Касационният жалбоподател заявява, че обжалва горното съдебно решение като неправилно, незаконосъобразно и необосновано с молба да бъде отменено изцяло и вместо него постановено друго, с което да бъде уважена жалбата му против бездействието на ОСЗ - Враца, с което на основание чл. 257, ал. 2 от АПК същата да бъде задължена, а не административния съд, да окомплектова преписката и изпрати жалбата до Районен съд Враца и да изпълни административните си задължения, предвидени в закон - ЗСПЗЗ чл. 14, ал. 3. Счита за неправилни и незаконосъобразни доводите на съда, че в случая разпоредбите на чл. 256 и 257 от АПК са неприложими. Според жалбоподателя с постановеното решение съдът е направил отказ да защити правата му, а е кредитирал неправомерното действие на административния орган. Моли за съдебен акт с оглед закона и данните по делото. От ответната страна Общинска служба "Земеделие" - Враца, чрез надлежно упълномощен адвокат - пълномощник от АК - Монтана е постъпил писмен Отговор, в който се изразява становище, че предявената жалба е неоснователна, а решението на АС - Враца е правилно, законосъобразно и обосновано, поради което се моли същата да бъде отхвърлена, а решението потвърдено. Участващият в производството на основание чл. 217, ал. 2 от АПК представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че жалбата е подадена в срок, допустима е, но по същество е неоснователна. Решението е правилно. Решаващият състав правилно е обсъдил доказателствата по делото и е извел законосъобразни изводи. В случая съдът правилно е приел, че за да е налице съставът на чл. 257 АПК е необходимо бездействието да се извърши от длъжностно лице при изпълнение на служебната му дейност, която обаче трябва да има административен характер, и да съставлява административна дейност. Не изпращането на жалбата до РС - Враца няма качеството на административна дейност, а на неизпълнение на определено задължение, за което законът е предвидил друг вид защита - наказателна по чл. 282 от НК или административна по реда на чл. 303, т. 2 от АПК. Не са налице касационни основания за отмяна, поради което и решението като правилно и законосъобразно следва да остане в сила. Касационната жалба е подадена в законоустановения в чл. 211, ал. 1 АПК 14 - дневен срок от надлежна страна по чл. 210, ал. 1 от АПК, спрямо която постановеният съдебен акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, се явява неоснователна. С решение № 22 от 20.06.2011 г. по адм. дело № 272/2011 г., в производство по реда на чл. 257 вр. с чл. 256 от АПК, на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд гр. Враца, VI-ти състав, ОТХВЪРЛЯ жалбата на Петър Захариев Димитров от гр. Враца против бездействие на Общинска служба "Земеделие" гр. Враца, изразяващо се в не изпращане на подадена жалба чрез ОСЗ - Враца до РС - Враца. Първоинстанционният съд, който според разпоредбата на чл. 164 от АПК разглежда делото в състав от един съдия е приел, че направеното искане е неоснователно. Посочил е, че изпращането на жалбата до РС (районния съд) не представлява бездействие на АО (административния орган), тъй като в материално правната разпоредба на чл. 14, ал. 3 от ЗСПЗЗ няма срок за изпълнение на това задължение, а няма данни по делото за направено искане от лицето същата да бъде изпратена, тоест няма образувано административно производство и съответно възникнало задължение на АО за извършване на фактическо действие по изпращане на жалбата, а от друга страна няма данни жалбата да е подадена и до районния съд с искане да бъде изискана съгласно чл. 152, ал. 4 от АПК и тя да не е изпратена. Счел е, че АС (административния съд) не е компетентен да осъжда АО да комплектува и изпраща преписки по компетентност на компетентните органи. Съдът се е позовал на разпоредбата на чл. 303, т. 2 от АПК за ангажиране на адм. наказателна отговорност при неизпълнение на задължението по чл. 152, ал. 2 от АПК. Като краен извод е посочил, че неизпращането на жалбата, ведно с цялата адм. преписка не представлява бездействие на адм. орган в смисъл на неизвършване на фактическо действие, което произтича по закон, а представлява неизпълнение на фактическо действие по администрирането на една преписка, респ. неизпълнение на процесуално действие, което е задължен да извърши и за което процесуалния закон е предвидил друг ред за защита. Така постановеното съдебно решение е правилно. Не е спорно обстоятелството, че подадената чрез Общинска служба "Земеделие и гори" - Враца от Петър Захариев Димитров ЖАЛБА против решение № 341Д (верният номер е 341-Н) от 25.06.1998 г. на Поземлена комисия гр. Враца, не е изпратена до Районен съд - Враца. Правното основание за обжалването на решение, издадено от орган по поземлената собственост е чл. 14, ал. 3 от Закона за собствеността и ползуването на земеделските земи (ЗСПЗЗ). В тази разпоредба няма задължение административният орган да изпраща постъпила пред него жалба до съда. Следователно от този закон не следва извършването на каквото и да е действие, за да се приложи разпоредбата на чл. 256 от АПК. Освен това няма и направено нарочно искане за извършване на такова действие, за да се засече началото на предвидения 14-дневен срок за неговото оспорване пред административния съд. Случаят не може да се подведе и под нормата на чл. 257 от АПК, предвид липсата на произтичащо пряко от нормативен акт задължение, за да се прецени дали е налице бездействие за неговото извършване от административния орган. Няма основание Общинската служба по земеделие - Враца да бъде осъдена да извърши действието да изпрати постъпилата пред нея жалба против решение № 341-Н от 25.06.1998 г. на Поземлена комисия гр. Враца, до компетентния за разглеждането й съд и до който всъщност е адресирана - Районен съд гр. Враца. Специалният процесуален закон, приложим за административното производство - чл. 152 от АПК урежда правилата за подаване на жалба. Съгласно ал. 1 - жалбата се подава чрез органа, издал оспорвания акт, съгласно ал. 2 - "в тридневен срок от изтичането на сроковете за оспорване от останалите лица органът изпраща жалбата или протеста заедно със заверено копие от цялата преписка по издаването на акта на съда, като уведомява подателя за това", а според ал. 4 - "ако органът не изпълни задълженията си по ал. 1 - 3, съдът изисква преписката служебно въз основа на копие от жалбата или протеста". За неизпълнение без уважителни причини на задължението за изпращане на жалбата срещу административен акт на по-горестоящия административен орган, респ. на съда, в чл. 303, т. 2 от АПК е предвидена административно-наказателна отговорност - глоба от 150 до 1500 лева за съответното длъжностно лице. Това е санкцията за неизпълнение на процесуалната норма, а в материалноправната разпоредба на чл. 14, ал. 3 от ЗСПЗЗ, на която се основава искането на жалбоподателя, няма задължение за изпращане на жалбата срещу административния акт на съда, поради което не е налице хипотезата на бездействие на административния орган. Приложимата за случая хипотеза е тази на чл. 152, ал. 4 от АПК, за която няма срок да бъде реализирана. С оглед изложеното, оплакванията в касационната жалба се преценяват като неоснователни и обжалваното пред ВАС съдебно решение следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд - Четвърто отделение,