Решение № 3852 от 29.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 226/2016 г.

Решение № 3852 от 29.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 226/2016 г., VIII о., докладчик съдията Димитър Първанов Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно - осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационната жалба на "В. стопанство" ООД, ЕИК *********, представлявано от П. С. К., адрес за кореспонденция- гр. П. ул. "П." ..№..., ет. З, против Решение № 1757/01.10.2015 г., постановено по адм. д. № 2415/201З г. от Административен съд /АС/ - П., с което е отхвърлено оспорването на Ревизионен акт /РА/ № 131300734 от 23.04.2013 г., издаден от М. Р. - главен инспектор по приходите при ТД при НАП - гр. П., в частта му, потвърдена след обжалване по административен ред с Решение № 710/15.07.2013 г. на директора на Дирекция "ОДОП" при НАП - П., а именно относно допълнително начислен ДДС и лихви за забава общо в размер на 125 965,66 лв. във връзка с непризнато право на данъчен кредит по данъчни фактури. В касационната жалба се твърди, че решението е незаконосъобразно, поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост и неправилно приложение на материалния закон, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Излагат се доводи за неправилно приложение на материалния закон и несъобразяване с решенията на СЕС. П. се отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отмени РА, както и присъждане на разноски. Ответникът по касационната жалба - директорът на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - П. при ЦУ на НАП оспорва същата чрез процесуалния си представител юрк. Григорова и завява претенция за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея, е допустима. Предмет на съдебен контрол в производството пред АС - П. е бил РА № 131300734/23.04.2013 г. на орган по приходите при ТД на НАП - гр. П., в потвърдената част с Решение № 710/15.07.2013 г. на директора на дирекция "ОДОП" - П. при ЦУ на НАП, с който на дружеството е отказано право на данъчен кредит в общ размер на 96 767,16 лв. и прилежащите лихви в размер на 28083,89 лв. по фактури от следните доставчици: "ВИ5 Комерс" ЕООД с ЕИК *********; "Рали 1991" ЕООД с ЕИК *********; "Филинг" ЕООД с ЕИК *********; "МЕСТОР 2007" ЕООД с ЕИК *********; "Валдо транс" ЕООД с ЕИК *********; "К. А. Р ИСИМО" ООД с ЕИК *********; "СТРОЙ ИНГ" ЕООД с ЕИК *********; "Х. М." ЕТ с ЕИК ********* и "АЛЕКСОН -НИК" ЕООД с ЕИК ********* с различен предмет: доставка на строителни материали, резервни части, транспортни услуги, наем за ДМА, СМР. Първоинстанционният съд е възприел констатациите на приходните органи за липса на доказателства за реалност на доставките по смисъла на чл. 6, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 ЗДДС, като подробно е мотивирал изводите си за всеки един от доставчиците с липса на доказателства за приемо-предаване, транспорт, както и доказателства къде и кога стоките са били предадени на жалбоподателя. В хода на съдебното производство са приети без оспорване заключения по съдебно-счетоводна и съдебно-техническа експертиза. По отношение на съдебно-счетоводната експертиза съдът е приел, че част от фактурите, издадени от процесните доставчици не са включени в СД по ЗДДС и дневниците им за продажби за съответния данъчен период и предвид липсата на други доказателства не се установява и че са издали тези фактури, както и че за преобладаваща част от твърдяните доставчици отразените приходи от продажби на стоки и услуги не съответстват по размер на отчетените продажби от СД по ЗДДС. П. е също, че част от доставчиците нямат публикувани финансови отчети в ТР за процесните периоди, а също за голяма част от доставчиците поради липса на подаден ОПР не може да се определи дали продажбите по СД по ЗДДС, /ако има подавани такива/ съответстват в тези от ОПР. За да отхвърли жалбата на ревизираното лице, първоинстанционният съд се е позовал и на заключение по назначената в съдебното производство съдебно-техническа експертиза, съгласно което няма съответствие между отчетени видове СМР от доставчик и отчетени отчетени видове СМР от страна на жалбоподателя към възложителя. Като в. л. по СТЕ е констатирало и обстоятелството, че твърдяните за извършени СМР жалбоподателят във времето с оглед представени на в. л. документи е отчитал пред възложителя, преди същите да са били отчетени от твърдяния доставчик към него. Решението е правилно. Не са налице релевираните касационни основния за необоснованост и неправилно приложение на материалния закон. Съдът е обсъдил всички факти от значение за правния спор, обосновано е приел, че ревизиращият орган законосъобразно е отказал приспадане на данъчен кредит на основание чл. 70, ал. 5 във вр. с чл. 68, ал. 1, т. 1 от ЗДДС. Неоснователно е оплакването в касационната жалба за неизпълнение задължението на съда да обсъди доказателствата по делото в тяхната съвкупност. Както правилно е посочил съдът, доказателствата, събрани през двете фази на спора, както и заключението по ССЕ и СТЕ, не установяват, че действително са извършени доставките на стоките и услугите, описани в издадените фактури. Реалността на доставката е основополагаща за възникване и законосъобразно упражняване правото на приспадане на данъчен кредит. В разпоредбите на чл. 6, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 ЗДДС се съдържат дефинициите за облагаема доставка на стоки и услуги и според тях това е прехвърляне правото на собственост или друго вещно право, респ. всяко извършване на услуга. Следователно, когато се претендира посоченото материално право, на първо място, следва по безспорен начин да се докаже, че стоките, фигуриращи във фактурите са предадени, респ. че услугите са извършени. Неоснователни са и оплакванията в касационната жалба относно смесването на първоинстанционния съд на понятията за произход на стоката и реалност. Съдът не е изследвал произхода на стоката, а е изтъкнал само като допълнителен аргумент липсата на доказателства, че доставчиците са разполагали със стоките и разполагат със склад или друг обект, където да съхраняват строителните материали, или че същите са доставени от предходни доставчици. Възраженията в касационната жалба преповтарят възраженията, обективирани в първоинстанционната жалба, на които административният съд е отговорил, излагайки подробни мотиви, които настоящият съдебен състав споделя. Съдът законосъобразно е приел, че по конкретните фактури от отделните доставчици не се доказва осъществяване на облагаеми доставки. Доставчиците не са открити в ревизионното и съдебно производство, не са представили счетоводни документи, не са представили доказателства, относно спорният момент при получаване на родовоопределени вещи, индивидуализирана ли е стоката по смисъла на чл. 24 от ЗЗД, чрез нейното отделяне, за да се приеме, че идентично количеството е използвана при изграждане на съответните строителни обекти. Само въз основа на фактура и неяснота относно организиране на транспорта от получателя на процесните значително количество материали, законосъобразно съдът е приел, че не е налице реалност на процесната доставка по смисъла на чл. 6 от ЗДДС и е налице право на данъчен кредит. Наличието само на издадени фактури не води до извод за реално извършване на доставките, като в случая се претендира право на приспадане на данъчен кредит, който е неправомерно начислен. По отношение 4 - те броя фактури, издадени от "Рали 1991" ЕООД съдебно - счетоводната експертиза е установила, че същите не са включени в Дневника за продажби на доставчика. Предмет на доставките са строителни материали и резервни части. Плащане не е извършено. Не са представени никакви други документи, придружаващи фактурите и доказващи предаването на фактурираните стоки. По отношение фактурата, издадена от "Филинг инвест" ЕООД също няма информация същата да е включена в дневника за продажби на доставчика. Предмет на доставката са материали по опис. Ж. не е представил в хода на ревизията опис към фактурата, поради което не е е установено какъв е твърдяният от жалбоподателя предмет на тази доставка. За плащането е представен разходен касов ордер, в който не фигурира подпис на получател, няма фискален бон, което сочи, че плащане по фактурата не е извършено. Пред ответника от жалбоподателя не са представени никакви други документи, придружаващи фактурата. Никакви други документи за приемо - предаване и транспортиране напр. протоколи, пътни листи, стокови или складови разписки, не са представени и за доставките на стоки от "Х. М." ЕТ, "К. А. Р. Исимо" ООД "Алексон ник" ЕООД . По същия начин стои въпросът и с доставката от "Строй инг" ЕООД на ДМА, за което вещото лице е установило, че в активите на дружеството няма отразени ДМА, за които се твърди, че са предадени на ревизираното лице. По отношение фактурите за извършен транспорт от "Валдо транс" ЕООД не са представени доказателства, че доставчика има назначени лица на длъжност шофьори, няма и декларирани автомобили. Правилно ревизиращите са отбелязали, че описаните кантарни или експедиционни бележки, представени от жалбоподателя по време на ревизията транспортът на материалите е извършван с автомобили с рег. № РА4099 и РА № 6606 с шофьори Д. К., Л. В., К. К.. Същите автомобили и шофьорите Д. К. и Л. В. са описани и в кантарните бележки представени от жалбоподателя и към фактурите на "Местор 2007" ЕООД. Не са представени доказателства чия собственост са камионите, няма оформени пътни листа и трудови договори от кого са наети шофьорите, не е ясно по какъв маршрут и каква е цената на километър. Ревизиращият орган правилно е приел, на база горните факти, че твърдяния от жалбоподателя доставчик не е доказал наличие на възможности за извършване на фактурираните доставки на услуги, а представените документи от жалбоподателя не кореспондират с данните, установени от ответника в хода на ревизионното производство при извършените проверки, поради което правилно е прието от ответника, че не са налице доказателства за реалност на доставките и на основание чл. 70, ал. 5 от ЗДДС е отказал данъчния кредит. По отношение доставките от "ВИ 5" с предмет СМР по договор съдебно-техническата експертиза е констатирала, че процесните фактури са 4 броя, а са представени 3 протокола обр. 19. За процесните фактури № 61/27.12.2010 г. и 52/30.11.2010 г. не се представят протоколи обр. 19 или друг вид приемо - предавателни протоколи за двустранно отчитане на работата. Също така стойността на Протокол об. 19 № 2/24.11.2010. г., стойността на който съответства на стойността по процесна фактура № 50/24.11.2008 г., не съответства на предмета на фактурата - "материали под опис". По отношение доставчика "Местор 2007" ЕООД съдебно-техническата експертиза е констатирала несъответствие във времето на отчитане - ревизираното лице ги отчита към възложителя, преди те да са отчетени от доставчика към него. При постановяване на решението, първоинстанционният съд е изложил подробни мотиви, които настоящата инстанция споделя, и не е допуснал нарушения, съставляващи касационни основания за отмяна, като същото е правилно и следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора и предвид направеното искане съдът намира, че на основание чл. 161 ДОПК на ответната страна следва да се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение, за касационната инстанция, в размер на 3778.51 лв. Водим от горното, Върховният административен съд, осмо отделение