Решение № 3958 от 26.03.2009 г. на ВАС по адм. д. № 13991/2008 г.

Решение № 3958 от 26.03.2009 г. на ВАС по адм. д. № 13991/2008 г., IV о., докладчик съдията Георги Георгиев Производството е по реда на Глава дванадесета чл. 208 - чл. 228 от Административно процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от Дафина Найденова Каменова от гр. Монтана против решение от 1.10.2008 г. на Административен съд Монтана, I състав, по адм. дело № 508/2008 г. С него се отхвърля жалбата й срещу заповед № 1916 от 22.07.2008 г. на Кмета на Община Монтана, издадена по реда на § 62, ал. 3 от ПЗР на ППЗСПЗЗ. В жалбата не се сочат, но от съдържанието й се извличат доводи за нарушение на материалния закон и необоснованост на решението - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което се иска отмяна на решението и уважаване на жалбата като й бъде признато правото да придобие собствеността върху имот № 203.055 по помощния план на местност "Мало поле", землище Монтана с площ от 420 кв. м. Ответникът, Кметът на Община Монтана не взема становище по касационната жалба. Заинтересованите страни, Красимира Тодорова, Лиляна Филипова, Спаса Колова, Иванка Владимирова Колова, Цонка Богданова, Ивелина Колова, Венцислава Колова и Иванка Тодорова Колова не вземат становища по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба, тъй като решението е постановено при спазване на съдопроизводствените правила и материалния закон. Първото условие за придобиване на правото на собственост на основание § 4а или § 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ е правото на ползване да е било предоставено по предвидения в ЗСПЗЗ и Правилника за приложението му ред. В случая липсва документ за предоставено право на ползване, а представеното по делото удостоверение, подписано от заместник кмета на общината е издадено след влизане в сила на ЗСПЗЗ и не сочи по кой акт от предвидените в § 63 от ПЗР на ППЗСПЗЗ е предоставено ползването, поради което съдът правилно е приел за законосъобразен отказа в обжалваната заповед. Върховният административен съд, Четвърто отделение намира касационната жалба за допустима, като подадена в 14 дневния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред административния съд е образувано по жалба на касаторката срещу заповед № 1916 от 22.07.2008 г. на Кмета на Община Монтана, с която й се отказва като ползвател да придобие правото на собственост по реда на § 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ върху имот № 203.055 по помощния план на местност "Мало поле" землище Монтана от 420 кв. м. Мотивите на заповедта са, че правото макар и да е упражнено със заявление в предвидения срок, не се придружава от документ, удостоверяващ валидно учредено право на ползване. Възраженията са били за незаконосъобразност на тази заповед, със съображения, че имота се ползва по наследство от 30 години и е единствен на семейството й, тъй като останалите имоти не й били възстановени с решение на ОСЗ. Съдът, от съдържанието на жалбата е извел доводи за нарушения на материалния закон и разглеждайки я по същество е установил от данните по приложената административна преписка, че липсва удостоверителен документ, издаден по силата на актовете на държавните органи, посочени в § 63 от ПЗР на ППЗСПЗЗ с което не са спазени условията в хипотезата на § 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ, даващи основание за придобиване на право на собственост върху предоставени за ползване земеделски земи. Представеното по административната преписка удостоверение няма характер на такъв удостоверителен документ. Същото е издадено след влизане в сила на ЗСПЗЗ и не поражда правните последици, предвидени в закона, освен това е издадено от ненадлежен орган, поради което не удостоверява релевантните по делото обстоятелства. Компетентността на органа е необходимо условие за издаването на акта и не се установява валидна делегация от кмета на общината на друго лице за издаване на удостоверението. При изложените съображения жалбата е отхвърлена като неоснователна. Решението е правилно. Процедурата уредена в § 61 и сл. от ПЗР на ППЗСПЗЗ предвижда ползвателите, които имат права по § 4а и 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ, но не са ги заявили да подадат заявление до кмета на общината по местонахождението на имота, в което заявление посочат обстоятелствата по т. 1 - 4. Към заявлението според ал. 2 се прилагат скица на имота, ако има такава, документ удостоверяващ предоставеното право на ползване и декларацията по т. 3. При наличието на всички посочени предпоставки в производството по административен ред се издава заповед по § 62, ал. 3 от кмета на общината, с която се признава или отказва придобиването на правото на собственост, която подлежи на обжалване пред съда. В случая е обжалвана такава заповед, съдържаща отказ основан на приложено удостоверение № 3090 от 30.06.1990 г. съдържащо подпис за кмет, подписан със запетая и със съдържание, че се предоставя за ползване земя от Община Монтана на Найден Кръстев, представляващо празно място от 600 кв. м в местността Тировете. По делото са представени решение № 73 от протокол № 9/26.05.1981 г. на Изпълнителния комитет на Общинския народен съвет Михайловград в което се утвърждава протокол на общинска комисия за картотекиране на слабопродуктивни земи, в които се включва и местността Тировете, като е разпоредено на правоимащите да се предостави земя по съответния ред до края на 1981 г. Представен е и протокол № 1 от 1981 г. на комисия, назначена със заповед, с който са определени площи, включително и 100 дка в м. Тировете като слабопродуктивни. Тези доказателства и представеното пред касационната инстанция уведомително писмо със съдържание, че Найден Каменов Кръстев е приет за член на ТКЗС "Кошарник" с протокол № 2/9.03.1958 г. и е работил в него през 1960 г и от 1964 до 1972 г. не дават основание да се приеме, че са налице предпоставките за трансформиране на правото на ползване в право на собственост, до какъвто обоснован извод е стигнал и административния съд в обжалваното решение. Изискването за представяне на документ за ползване е въведено с нормата на § 62, ал. 2, т. 2 от ПЗР на ППЗСПЗЗ като задължителна предпоставка за трансформиране на правото на ползване в право на собственост. Нормата изисква представяне на документ с определено съдържание като единствения способ в административното производство за установяване на правото на ползване, учредено по административен ред. Само право на ползване, учредено съгласно актовете, посочените в § 63 ПЗР на ППЗСПЗЗ може да бъде трансформирано в право на собственост по ЗСПЗЗ и тъй като се отнася за факти осъществени в миналото се обяснява въведения по строг и формален ред за доказване на това право. Установено е на първо място, че издаденото удостоверение не е подписано от кмета на общината и не е установено от кого и дали това е извършено при условията на делегация, а от друга страна документът е издаден след влизане в сила на ЗСПЗЗ поради което такова право на ползване, учредено след този момент е извън хипотезата на § 62, ал. 3 от ПЗР на ППЗСПЗЗ. Останалите доказателства, представени по делото, макар и да сочат на действия по предоставянето на слабопродуктивна земеделска земя в местност "Тировете" в землището на гр. Монтана, не установяват завършеност на процедурата и не дават основание да се приеме, че на Найден Кръстев е предоставено право на ползване преди влизане на ЗСПЗЗ в сила въз основа на някои от актовете изброени в § 63 от ПЗР на ППЗСПЗЗ. При така установеното отсъствие на материалните предпоставки отказът на кмета на общината е законосъобразен, какъвто верен правен извод е изведен от административния съд. По изложените съображения решението не съдържа пороци, съставляващи касационни основания за отмяната му и като правилно ще следва да се остави в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК, Върховният административен съд, Четвърто отделение