Решение № 648 от 15.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 8583/2012 г.

Решение № 648 от 15.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 8583/2012 г., VI о., докладчик съдията Николай Гунчев Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). С решение № 1202 от 21.05.2012 г., постановено по административно дело № 2139/2010 г., Пловдивският административен съд е: 1) отхвърлил като неоснователна жалбата на Маргрета Веселинова Гвоздева, като едноличен търговец "Маги - Маргрета Веселинова", ЕИК по БУЛСТАТ 115834389, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ул. "Съборище" № 2, ет. 2, ап. 3, против решение № 40 от 18.02.2010 г. на директора на Районно управление "Социално осигуряване" (РУСО) - Пловдив, с което е отхвърлена като неоснователна жалбата на Гвоздева срещу разпореждане № 1463/07.12.2009 г. на ръководителя на контрола по разходите на държавното обществено осигуряване (ДОО) в РУСО - Пловдив за събиране на сумата по ревизионен акт за начет вх. № 1 от 19.11.2009 г. в общ размер от 1657.31 лв. (главница 1247.19 лв. и лихва 410.12 лв.); 2) осъдил Маргрета Веселинова Гвоздева, като едноличен търговец "Маги - Маргрета Веселинова", ЕИК по БУЛСТАТ 115834389, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ул. "Съборище" № 2, ет. 2, ап. 3, да заплати на Районно управление "Социално осигуряване" - Пловдив сумата от 239.44 лв., представляваща възнаграждение за осъществената юрисконсултска защита. Така постановеното решение е оспорено с касационна жалба от Маргрета Веселинова Гвоздева, като едноличен търговец "Маги - Маргрета Веселинова", ЕИК по БУЛСТАТ 115834389, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ул. "Съборище" № 2, ет. 2, ап. 3, действаща чрез пълномощника адвокат Петър Юруков. Касаторът моли съдебното решение да бъде отменено като неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост (касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК), да се отмени като незаконосъобразно и потвърденото с него решение № 40/18.02.2010 г. на директора на РУСО - Пловдив, и да се присъдят направените разноски по делото. Ответникът по касация - директорът на Районно управление "Социално осигуряване" - Пловдив, действащ чрез процесуалния представител юрисконсулт Калина Велева-Минкова, моли касационната жалба да се отхвърли като неоснователна и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба, поради което предлага да бъде оставена без уважение. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. След като обсъди доказателствата по делото във връзка с касационните оплаквания и провери решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за неоснователна. Съдебното решение е валидно и допустимо. То е постановено по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд в рамките на правомощията му. Атакуваният съдебен акт не страда и от твърдяните от касатора пороци, съществуването на които би обусловило наличието на касационните основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Оспореното съдебно решение е постановено при изяснена фактическа обстановка. По безспорен начин е установено, че от бюджета на ДОО на Зорница Атанасова Стоянова са изплатени в по-голям от дължимия размер парични обезщетения по четири болнични листи (два за бременност и раждане и два за майчинство) за периода 03.01.2008 г. - 17.05.2008 г., което се дължи на подадена невярна информация от осигурителя ЕТ "Маги - Маргрета Веселинова" гр. Пловдив в Регистъра на осигурените лица. За периода от 01.07.2007 г. до 31.12.2007 г. (след прекратяването на трудовото правоотношение с бившата му барманка Зорница Стоянова на 03.07.2007 г.) осигурителят е подавал в посочения официален регистър в нарушение на чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО с декларация образец № 1 данни за вече неосигурено от него лице (което не фигурира в разплащателните му ведомости), която информация съгласно чл. 1, ал. 2 от Наредбата за изчисляване и изплащане на паричните обезщетения и помощи от Държавното обществено осигуряване (НИИПОПДОО) се използва при определяне на размера на паричните обезщетения от ДОО. С подаването на грешна информация в Регистъра на осигурените лица осигурителят е станал причина при изчисляването на паричните обезщетения на Зорница Стоянова да бъдат използвани неверни данни, което е основание да бъде ангажирана отговорността му по чл. 110, ал. 1, т. 1 от КСО. Зорница Стоянова е добросъвестен получател (по смисъла на чл. 114, ал. 2 от КСО) на изчислените в по-голям размер от полагащия й се суми за парично обезщетение и нейната отговорност за възстановяването им не би могло да се ангажира по реда на чл. 114, ал. 1 от КСО. Неоснователно е твърдението на касатора, че причинената щета на ДОО е в по-нисък от приетия от административните органи и съда размер. Ако и на 07.04.2008 г. осигурителят да е подал коригираща декларация, вследствие на която данните за трудов стаж на Зорница Стоянова след 03.07.2007 г. да са заличени в информационната система на НАП, то трябва да се има предвид, че съгласно чл. 26, ал. 1 от НИИПОПДОО, при подаване или коригиране на данни по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО след изплащането на паричните обезщетения и помощи се извършва служебно преизчисляване до 31 май на годината, следваща годината на изплащането. Едноличният търговец не е изпълнил задълженията си по Наредба № Н-8/29.12.2005 г. на министъра на финансите и не е уведомил РУСО - Пловдив за извършената на 07.04.2008 г. корекция в Регистъра на осигурените лица, и по тази начин е станал причина за ощетяване на фондовете на Държавното обществено осигуряване. При извършената ревизия от финансов ревизор при ТП на НОИ - Пловдив по надлежния ред е удостоверен и документиран фактът, че от изплатените в по-висок размер обезщетения за процесния период на Зорница Стоянова в резултат на невярно подадената информация от едноличния търговец са нанесени щети на Държавното обществено осигуряване в размер на 1247.19 лв. главница и лихва по чл. 113, ал. 1 от КСО върху нея от 410.12 лв., начислена към за 20.11.2009 г., която сума (в общ размер 1657.31 лв.) следва да бъде възстановена в бюджета на ДОО от осигурителя. Констатациите на финансовия ревизор, за събиране на сумите по съставения от когото акт за начет е издадено разпореждането от 07.12.2009 г., са потвърдени от компетентно изготвените заключения от назначеното вещо лице по възложените му експертизи, приети от съда и неоспорени от страните. Правилен е изводът в процесните разпореждане от 07.12.2009 г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО и решение от 18.02.2010 г. на директора на РУСО, възприет обосновано и от първоинстанционния съд, че е налице нарушение, обуславящо имуществената отговорност на касатора по чл. 110, ал. 1, т. 1 от КСО. Отговорността е обективна (безвиновна) и възниква по силата на изрична правна норма, поради което намира приложение само в осигурителните правоотношения. Достатъчно за реализирането й е да се удостовери наличието на пряка причинна връзка между действията на осигурителя и причинената вследствие на тях щета на фондовете на ДОО от неправилно извършения осигурителен разход. Неоснователно е и бланкетно направеното касационно оплакване за нарушени съдопроизводствени правила, каквито нарушения при касационната проверка се оказаха неналични. Производството пред Пловдивския административен съд по чл. 118 от КСО във връзка с чл. 145 и следв. от АПК е протекло при съобразени процесуални норми. Служебната проверка по чл. 168, ал. 1 от АПК не е констатирала отклонения от критериите в чл. 146, т. 1 - 5 от АПК, налагащи отмяна на издаденото на основание чл. 110, ал. 3 от КСО разпореждане за внасяне на сумата по ревизионен акт за начет и потвърждаващо го решение, постановено на основание чл. 117, ал. 3 от КСО. Анализът на доказателствата и доводите на страните е в съответствие с елементите от фактическия състав на нормата на чл. 110, ал. 1, т. 1 от КСО за имуществената отговорност за причинени на държавното обществено осигуряване вреди. Изводите за ангажиране на отговорността на осигурителя са изведени чрез преценка на установените факти и относимите норми на чл. 5, ал. 4 отКСО и чл. 2, ал. 1 от НИИПОПДОО. Като е стигнал до такива изводи в съдебно-административно производство, проведено при стриктно спазване на съдопроизводствените правила, първоинстанционният съд обосновано и в съответствие с приложимия материален закон е преценил жалбата, с която е бил сезиран, за неоснователна. Предвид това и поради липсата на касационни основания за неговата отмяна атакуваното пред ВАС съдебно решение следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора акцесорната касаторова претенция за присъждане на направените разноски по делото се явява неоснователна и не следва да бъде уважавана. На основание чл. 228 във връзка с чл. 143, ал. 4 от АПК трябва да бъде уважено своевременно заявеното искане на ответника по касация за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за осъществената защита в съдебното производство пред настоящата инстанция, реализирана чрез подаденото писмено възражение от процесуалния представител юрисконсулт Калина Велева-Минкова. Съгласно чл. 36 от Закона за адвокатурата във връзка с чл. 8 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, за защита по административни дела възнаграждението се определя съобразно разпоредбите на чл. 7, ал. 1, т. 4 от наредбата - за други неоценяеми искове, в размер на 150 лева, които касаторът следва да бъде осъден да заплати на РУСО - Пловдив за юрисконсултско възнаграждение. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,