Решение № 1221 от 6.2.2023 г. на ВАС, VIII о.
ВАСОсмо отделение06.02.2023 г.докладчик т Димитър Първанов
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение 6519/09.11.2021г. на Административен съд София град, постановено по адм. дело 6762/2021 г.
ОСЪЖДА Гео Map 03 ЕООД да заплати на Национална агенция по приходите юрисконсултско възнаграждение в размер на 9 000/ девет хиляди / лева.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: /п/ ДИМИТЪР ПЪРВАНОВ Членове: /п/ ВАСИЛКА ШАЛАМАНОВА/п/ МАРИЯ ТОДОРОВА
Мотиви
Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на "Гео Мар 03" ЕООД, гр. София, срещу решение 6519/09.11.2021г. на Административен съд София град, постановено по адм. дело 6762/2021 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството против Ревизионен акт /РА/ Р-22221920002402-091-001/14.12.2020г., издаден от органи по приходите при Териториална дирекция (ТД) на НАП - гр. София, потвърден с Решение 850/04.06.2021 г. от Директора на Дирекция Обжалване и данъчно - осигурителна практика при ЦУ на НАП, с който на дружеството са установени допълнителни задължения по ЗДДС в общ размер на 69 774,15 лв. и лихви в общ размер на 39 207,91 лв. Релевират се оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради допуснати нарушения на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Подробни съображения, обосноваващи посочените оплаквания се съдържат в касационната жалба, с която се иска отмяна на обжалваното решение и отмяна на ревизионния акт, както и присъждане на направените по делото разноски. Ответникът по касационната жалба директорът на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. София при ЦУ на НАП, чрез юриск. Бакърджиева, моли да се остави в сила като правилно обжалваното решение, както и да се присъди юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежно легитимирана страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения: За да отхвърли жалбата на "Гео мар 03" ЕООД, първоинстанционният съд е приел, че не е доказана реалността на процесните доставки. В мотивите на обжалваното решение е отчетен факта, че по фактурите, издадени от ЕВРИДИКА 555 ЕООД и ФОРКИН ЕООД, са представени писмени доказателства: копия на фактурите, протоколи за приемане на извършена работа към фактурите, счетоводни ведомости, оферти и др. Съдът, обаче, е споделил тезата на органите по приходите, че не е възможно 5 лица, назначени съответно на трудов договор в ЕВРИДИКА 555 ЕООД и ФОРКИН ЕООД, да са извършили услугите, съгласно изготвените протоколи и издадените фактури, за които ГЕО - MAP 03 ЕООД е ползвало данъчен кредит. По отношение начислените лихви по издадени кредитни известия от СЕОН ЕООД, АР МА 3 ООД, ЛЮНИК ЕООД, АР МА 3 ООД, БИОСЛАВ ФАРМ ЕООД и ДЕФИГО ЕООД първоинстанционният със е приел, че всички възражения в жалбата, че ревизираното лице няма вина за ненавременното отразяване на кредитните известия в регистрите си по ЗДДС, тъй като те не са му били предоставени в месеца, в който са издавани са ирелевантни. Счетено е, че независимо кога е получил кредитните известия и кога ги е отразил в счетоводството си, получателят по фактурите, ползвал вече данъчен кредит, ще дължи съответните лихви заради закъснялото извършване на корекцията. Решението на първоинстанционния съд е правилно постановено. Реалността на доставките е основополагаща за законосъобразното възникване и упражняване на правото на данъчен кредит. Това е така, защото след като получателят черпи права от доставката чрез претенцията му за право на данъчен кредит, негово е задължението да притежава документи за реалното предаване на стоката, респ. за извършване на услугата. Този, който черпи права от доставката, а в случая това е получателят на стоките и услугите, следва да докаже наличието на всички положителни предпоставки на закона за да извърши законосъобразно приспадане на ДДС - чл. 6, ал. 1, чл. 9, ал. 1, чл. 25, ал. 1 във връзка с чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1 ЗДДС. Неоснователни са оплакванията, че в случай доказателствената тежест е на приходните органи. Последните в ревизионния акт твърдят само отрицателни факти, поради което в тежест на получателя по доставките въз основа на общите правила на доказването е да докаже наличието на всички положителни факти, за да упражни безпрепятствено правото си на данъчен кредит. Тези положителни факти се свеждат до това да се установи с всички допустими по ДОПК доказателства и доказателствени средства, че услугата е извършена от посочения във фактурата доставчик, т.е. налице е резултат, който е предаден от доставчика, съответно получен от този, който упражнява правото на данъчен кредит. Не са опровергани констатациите на приходните органи и съда по отношение на съдържанието на приложените протоколи за приемане на извършената работа и обстоятелствата, че протоколите са от последователни дни и всеки протокол отразява работа от 1600 човеко/часа, което е невъзможно от наетите 5 човека. При липсата на процесуална активност от страна на жалбоподателя в хода на производството пред АССГ за приобщаване по делото на специални знания с оглед установяване на твърденията му относно верността на съдържанието на протоколите, правилно първоинстанционният съд е приел, че изразходваните човекочасове на работниците от ЕВРИДИКА 555 ЕООД и ФОРКИН ЕООД не съответстват на броя на работниците, които са извършили услугите, съгласно протоколи за приемане на извършена работа. Относно начислените лихви във връзка с по - късното счетоводно отразяване или неотчитане на издадени КИ /кредитни известия/ при получателя: Съгласно изричната разпоредба на чл. 124, ал. 5 от ЗДДС, дерогираща изискванията на чл. 124, ал. 4 от ЗДДС, независимо от ал. 4, регистрираното лице е длъжно да отрази получените от него кредитни известия в дневника за покупки за данъчния период, през който са издадени. Дисциплинирането на получателя с посочения срок е обяснимо предвид задължението му да бъде внесен в държавния бюджет данъчния кредит, който същото лице е ползвало във връзка с издадената, а по-късно коригирана чрез кредитното известие фактура. По силата на чл. 78, ал. 2 ЗДДС регистрираното лице е длъжно да коригира размера на ползвания данъчен кредит при изменение на данъчната основа или при разваляне на доставката, както и при промяна на вида на доставката. В ал. 3 на чл. 78 е предвидено, че корекцията се извършва в данъчния период, през който са възникнали обстоятелствата по ал. 2, с отразяването на документа по чл. 115 или на новия документ по чл. 116, с който е извършена корекцията, в дневника за покупките и в справка-декларацията за съответния данъчен период. Оплакванията в касационната жалба, че кредитните известия са връчени или получени от ревизираното лице по късно, на първо място не са доказани по никакъв начин, а на второ място са ирелевантни предвид горепосочените разпоредби. По отношение останалите възражения на касатора мотивите на първоинстанционния съд се споделят от настоящия съдебен състав и не следва да бъдат дословно преповтаряни, поради което в това отношение по силата на чл. 221, ал. 2, изречение второ от АПК касационната инстанция препраща към тях. С оглед гореизложеното настоящият съдебен състав на касационната инстанция счита, че обжалваното решение е постановено при спазване изискванията на материалния закон, на съдопризводствените правила и при правилно установена фактическа обстановка по делото са изградени и правните изводи на съда, поради което е и обосновано. Затова решението като правилно следва да бъде оставено в сила - чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК. Следва на ответника да се присъди поисканото юрисконсултско възнаграждение, определено по реда на чл.8, ал.1, т.5 от Наредба 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения във вр. с чл. 161, ал.З ДОПК в размер на 9 000/ девет хиляди / лева. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, осмо отделение,