Решение № 6442 от 28.6.2022 г. на ВАС, VI о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Фармация - 93 ЕООД, [ЕИК], седалище и адрес на управление гр. Казанлък, жк Изток, бл. 1, партер, действащо чрез пълномощника адвокат А. Йовчева, против решение 324 от 27.07.2021 г., постановено по административно дело 349/2021 г. по описа на Административен съд Стара Загора, с което е: 1) отхвърлена жалбата му против заповед РД-19-293 от 10.05.2021 г. на директора на Районна здравноосигурителна каса (РЗОК) Стара Загора, с която на основание чл. 42, ал. 1, т. 6, б. а от договор 24-1740 от 16.04.2019 г. за отпускане на лекарствени продукти, медицински изделия и диетични храни за специални медицински цели за домашно лечение, заплащани изцяло или частично от НЗОК/РЗОК, на жалбоподателя е наложена финансова неустойка в размер на 50.00 лв., както и е разпоредено възстановяване на сумата от 1633.15 лв., получена без правно основание, ведно със законната лихва върху нея в размер на 24.05 лв.; 2) осъдено Фармация 93 ЕООД да заплати на РЗОК Стара Загора разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100.00 лв. По съображения за неправилност, относими към касационните основания по чл. 209, т. 3 от АПК - нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, касаторът моли решението на съда да бъде отменено, потвърдената с него заповед също да се отмени като незаконосъобразна, и да му се присъдят направените деловодни разноски за производството пред двете съдебни инстанции. Ответникът по касация - директорът на Районна здравноосигурителна каса - Стара Загора, действащ чрез пълномощника главен юрисконсулт И. Попчева-Вътева, в писмен отговор изразява становище за неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното съдебно решение, като моли то да бъде оставено в сила. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба и правилност на атакувания съдебен акт, като предлага оставянето му в сила. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество по реда на чл. 218 от АПК на основанията, посочени в нея, и след проверка на решението за валидност и допустимост, касационната жалба е неоснователна. Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в производството пред Административен съд Стара Загора по реда на чл. 145 и сл. от АПК във връзка с чл. 76, ал. 5 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО), е била оспорената от Фармация 93 ЕООД заповед РД-19-293 от 10.05.2021 г. на директора на Районна здравноосигурителна каса (РЗОК) Стара Загора, издадена на основание чл. 30, ал. 2 от договор 24-1740 от 16.04.2019 г. за отпускане на лекарствени продукти, медицински изделия и диетични храни за специални медицински цели за домашно лечение, заплащани изцяло или частично от НЗОК/РЗОК, във връзка с извършена проверка, резултати от която са обективирани в констативен протокол, съобразено е постъпилото възражение срещу протокола от управителя на аптеката, както и протокола от заседанието на арбитражната комисия, гласуването в която е завършило с паритет три на три гласа. С процесната заповед на основание чл. 42, ал. 1, т. 6, б. а от същия индивидуален договор, за нарушение на чл. 6, ал. 1, т. 2 във връзка с чл. 3, ал. 2 от него и чл. 12, ал. 1, т. 7 от Указание по прилагане и тълкувание на договор за отпускане на лекарствени продукти, медицински изделия и диетични храни за специални медицински цели за домашно лечение, заплащани изцяло или частично от НЗОК/РЗОК РД-16-29/30.03.2020 г., на жалбоподателя е наложена финансова неустойка в размер на 50.00 лв., както и е разпоредено възстановяване на сумата от 1633.15 лв., получена без правно основание, ведно със законната лихва върху нея в размер на 24.05 лв. За да не уважи сезиралата го жалба съдът е извел решаващ извод, че оспорената пред него заповед е законосъобразна, защото е издадена от компетентен орган в предвидената от закона форма, издадена е в съответствие и при правилно приложение на материалноправните разпоредби, на които се основава, при спазване на административнопроизводствените правила и е съобразена с целта на закона. Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното съдебно решение е валидно и допустимо. То е постановено по отношение на административен акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от компетентен съд в рамките на правомощията му, след надлежно сезиране от активно легитимирана страна. Проверяваното решение е и правилно, като не страда от пороци, които биха обусловили отмяната му. Първоинстанционният съд (т.е. инстанцията по същество на спора, пред която е можело да се установяват юридически и доказателствени факти от значение за законосъобразността на оспорения административен акт) е събрал и коментирал относимите към казуса доказателства, надлежно и аргументирано е обсъдил и анализирал всички релевантни за спора факти и обстоятелства, правнозначимите доводи и възражения на страните, и е проверил изцяло законосъобразността на административния акт съобразно очертаните предели на предмета на съдебната проверка в чл. 168, ал. 1 от АПК по критериите в чл. 146 от АПК. Решението на съда е постановено при правилно прилагане и тълкуване на материалния закон. Старозагорският административен съд е мотивирал надлежно съдебния си акт, фактическите и правни изводи в който съответстват с установените по делото обстоятелства. Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства и при анализа им във връзка с приложимата за казуса нормативна уредба е направен обоснован краен извод за неоснователност на жалбата срещу процесната заповед на директора на РЗОК Стара Загора, като убедително са опровергани релевираните, включително и пред настоящата инстанция, доводи за неговата незаконосъобразност. На основание чл. 221, ал. 2, изр. 2 от АПК касационната инстанция препраща към мотивите на проверявания съдебен акт, защото споделя изцяло изводите и съображенията, изложени в него, и не следва дословно да ги преповтаря. По делото пред ВАС не се спори относно приетата от първоинстанционния съд фактическа обстановка. Спорен между страните е въпросът установеното представлява ли нарушение. В мотивите на решението е изяснен категорично този въпрос, като материално законосъобразно решаващият съдебен състав е преценил, че след като в конкретния случай е установено несъответствие между МКБ и посоченото в рецепта 678 в протокол 14320, същата не е следвало да бъде изпълнявана от магистър-фармацевта в аптеката, а е трябвало да бъде върната на приносителя й съгласно чл. 12, ал. 1, т. 7 от Указание за прилагане и тълкуване на договор за отпускане на лекарствени продукти, медицински изделия и диетични храни за специални цели за домашно лечение, заплащани напълно или частично от НЗОК/РЗОК РД-16-29/30.03.2020 г. С изпълнението й е нарушен чл. 6, ал. 1, т. 2 от индивидуалния договор, поради което на основание чл. 25, т. 4 от същия НЗОК не следва да заплаща на изпълнителя за отпуснатите продукти. Поради това сумата от 1633.15 лв., която е заплатена от НЗОК за отчетения скъпоструващ лекарствен продукт LF 249 Cosentyx Solution for injection, подлежи на възстановяване ведно със съответната лихва, както е посочено в заповедта и е прието от първоинстанционния съд, а за извършеното нарушение законосъобразно е наложена от административния орган и предвидената в договора санкция в размер на 50 лв. Заповедта е издадена на основание чл. 30, ал. 2 от договор 24-1740 от 16.04.2019 г., който е административен договор съгласно чл. 45а, ал. 4 от ЗЗО и регламентира отношенията между страните по него, както и условията за издаването й. При отпускане на лекарства по договор с НЗОК всяка аптека следва да извършва необходимите проверки по чл. 4 от индивидуалния договор, като се ползва и от данните в ПИС, като в случаите, изброени в чл. 6 от договора, рецептата не се изпълнява и се връща на приносителя. Предвид изложеното тезата, която се силаеше да докаже касаторовият повереник, за неправилност на първоинстанционното решение и незаконосъобразност на потвърдената с него заповед, не може да бъде кредитирана. Като е отхвърлил подадената до него жалба поради неоснователност, първоинстанционният съд е постановил правилен съдебен акт, който при липсата на касационни основания за неговата отмяна, следва да бъде оставен в сила. Поради неоснователността на главните касаторови искания не следва да бъде уважена и акцесорната им претенция за присъждане на сторените деловодни разноски, а ответникът по касация, за когото изходът от спора е позитивен, не е претендирал разноски, поради което присъждането на такива не се следва и нему. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо от АПК, Върховният административен съд в тричленен състав на шесто отделение,