Решение № 12276 от 14.11.2016 г. на ВАС по адм. д. № 5591/2016 г.

Решение № 12276 от 14.11.2016 г. на ВАС по адм. д. № 5591/2016 г., I о., докладчик председателят Румяна Монова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на директор на Дирекция "ОДОП" гр. С. при ЦУ на НАП, срещу решение № 2080 от 25.03.2016 г., постановено по адм. дело № 2531/2015 г. по описа на Административен съд С.-град, с което е отменен ревизионен акт № Р-29-1400027-091-01 от 07.11.2014 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП гр. С., мълчаливо потвърден от директора на Дирекция "Обжалване и данъчно - осигурителна практика" ("ОДОП") гр. С., при ЦУ на НАП. В жалбата се излагат доводи за неправилност на решението в обжалваната част. Касаторът счита, че същото е необосновано, постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон, отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли решението да бъде отменено и по същество да бъде отхвърлена жалбата срещу РА. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за две инстанции. Ответникът - "Д. Б." ЕАД (предишно наименование "Соларпро" АД), чрез процесуалния представител в писмен отговор и становище в открито съдебно заседание, оспорва касационната жалба и моли решението да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура, излага доводи за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, тричленен състав на първо отделение, след като прецени валидността и допустимостта на решението в изпълнение на изискването на чл. 218 от АПК, както и наведените в жалбата касационни основания, за да се произнесе, взе предвид следното: Предмет на обжалване пред първоинстанционния съд е бил ревизионен акт № Р-29-1400027-091-01 от 07.11.2014 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП гр. С., мълчаливо потвърден от директора на Дирекция "ОДОП" гр. С., при ЦУ на НАП, с който на "Д. Б." ЕАД (предишно наименование "Соларпро" АД) са установени задължения в размер на 95 157.08 лв. за периода от 15.10.2011 г. до 13.07.2012 г., представляващи лихви, начислени поради неиздаване на фактура № 5000000037/04.06.2012 г. в 5 - дневен срок от датата на данъчното събитие, както и главница в размер на 50 593 лв. и лихви в размер на 13 418.56 лв. в резултат от извършено увеличение на финансовия резултат на дружеството за 2011 г. със сумата от 1 241 333.10 лв., представляваща остатък от приход по фактура № 5000000037/04.06.2012 г. и намаление на финансовия резултат на дружеството за 2011 г. със сумата от 735 403.18 лева, представляваща разходи за подизпълнители по проект Фотоволтаична електрическа централа (ФЕЦ) - Д. по фактура № 2000000109/01.06.2012 г. За да отмени РА, АССГ е мотивирал акта си с разпоредбата на чл. 12, ал. 2 от ППЗДДС и е посочил, че при услуги, изпълнявани на етапи, данъчното събитие настъпва и данъкът става изискуем за всеки отделен етап на датата на приемане на изпълнението на етапа, удостоверено с приемо-предавателен протокол, подписан от доставчика и получателя. Приел е, че в противоречие с чл. 12, ал. 2 от ППЗДДС е изводът на органа по приходите за настъпило данъчно събитие с подписан протокол от 12.09.2011 г. относно приемане на част 4 на ФЕЦ Д., в който изрично е посочено, че строително-монтажните работи по изграждането на Д. 4,8 MW не се считат за приети от "Д. С." ЕАД и не следва да бъдат издавани съответните данъчни фактури относно плащанията, произтичащи от успешно завършване на строително-монтажни работи и приемане на част 4, с мощност 1099,4 kWp от ФЕЦ Д. 4,8 MW от "Д. С." ЕАД до успешното провеждане на тестове за изпълнение. На дата 01.06.2012 г. отново е подписан протокол, с който е установено успешно проведени тестовете за изпълнение, в който е посочено, че съгласно договора, СМР по изграждане на ФЕЦ Д. се считат за приети без забележки и подписаният протокол се счита за Сертификат за приемане на ФЕЦ Д., част 4. Съдът превратно е посочил, че данъчното събитие е настъпило на 01.06.2012 г., фактурата е издадена на 04.06.2012 г., в срок, данъкът е начислен в периода, в който е настъпило данъчното събитие и същият е станал изискуем. Предвид което е счел, че така определените задължения за лихви са недължими, а РА незаконосъобразен в тази му част по ЗДДС и е отменил последния. Позовавайки се на предходните констатации, решаващият състав намерил, че предвид завършването на проекта през 2012 г., а не през 2011 г., неправилно и в нарушение на материалния закон е коригиран декларираният финансов резултат за 2011 г., в резултат на което неправилно е определен като дължим корпоративен данък в размер на 50 593 лв. и лихви в размер на 13 418.56 лв. Така мотивиран съдът е отменил РА като неправилен и в тази част. Постановеното решение е незаконосъобразно, в резултат на допуснато съществено процесуално нарушение. За изясняване на спора от фактическа страна съдът е назначил съдебно - счетоводна експертиза. В съответствие с принципа на служебното начало в процеса и в изпълнение на вменените процесуални задължения по чл. 9, ал. 3 и чл. 171, ал. 2 от АПК вр. с § 2 ДР ДОПК, съдът не е назначил съдебно-техническа експертиза (СТЕ), която да установи, момента на готовност и действителното приемо-предаване на осъществените дейности, а именно тези предвидени в етап 4 от ФЕЦ Д. Позовавайки се единствено на протокол, с които се отлага приемане извършеното до успешното провеждане на тестове за изпълнение, без да се обърне внимание на представените разрешения за ползване, сертификати за приемане, тестове и изпитания за които са съставени протоколи за проведена 72-часова проба, договори за изкупуване на енергия сключен с "Е. ОН Б. П." АД всички с дати предшестващи датата 01.06.2012 г., необосновано е приел, че предаването на конкретния етап е осъществено именно на тази дата. Посочените по-горе доказателства, както и останалите фигуриращи в преписката на делото е следвало да бъдат поставени за анализ, след оглед на място, като задача на вещо лице по СТЕ, да изследва кога е действителното предаване на процесния етап, тъй като последният би могъл да бъде предаден с различен от посочения от съда протокол от 01.06.2012 г., както е предвидено в него, а именно че протоколът се счита за Сертификат за приемане на ФЕЦ Д., част 4. Поради неизследването на тези обстоятелства се е стигнало до неустановяване момента на предаване осъществената услуга и настъпване на данъчното събитие, а оттам и на делото от фактическа страна, поради което настоящата касационна инстанция не може да извърши проверка на правилността на обжалваното решение. Предвид изложените съображения настоящият съдебен състав на ВАС, първо отделение приема, че обжалваното решение е неправилно, като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, поради което следва да бъде отменено и на основание чл. 222, ал. 2 от АПК делото да бъде върнато на същия съд за ново разглеждане от друг съдебен състав, който да се постанови друго решение по съществото на спора при спазване указанията, дадени в настоящето решение. На основание чл. 226, ал. 3 АПК вр. § 2 ДР ДОПК при новото разглеждане на делото съдът следва да се произнесе и по разноските за производството пред ВАС. С оглед на гореизложеното и в този смисъл, на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ и чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение,