Решение № 14639 от 7.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 12/2013 г.

Решение № 14639 от 7.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 12/2013 г., III о., докладчик съдията Сребрина Христова Производството по чл. 208 и сл. от АПК е образувано по касационна жалба на Мхитарян Мхитар, гражданин на Армения, срещу решение № 6064 от 12.11.2012 г. по адм. д. № 8248/2012 г. на Административен съд София - град с доводи, че е незаконосъобразно и затова следва да бъде отменено със законните последици. Ответникът Председателят на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет на Република България, не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че не са налице отменителни основания и затова решението следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, като взе предвид становищата на страните и провери решението при спазване разпоредбата на чл. 218 от АПК, прие за установено следното: Касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА. С посоченото решение е отхвърлена, като неоснователна, жалбата на Мхитарян Мхитар срещу решение № 572/2.08.2012 г. издадено от председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 от Закона за убежището и бежанците е отхвърлена молбата и за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. За да постанови посочения резултат, съдът подробно е анализирал събраните доказателства и при изяснена фактическа обстановка е направил обосновани и законосъобразни изводи. Съдът е установил, че производството по предоставяне на статут е започнало по три броя молби - от 5.03.2012 г. и 15.03.2012 г., с рег. № УП 4214 и от 8.05.2012 г. с рег. № УП 4214 по описа на Държавна агенция за бежанците, с искане да бъде регистриран. Посочено е, че молбите на Мхитарян Мхитар за предоставяне на закрила са последващи по смисъла на § 1, т. 6 от Допълнителните разпоредби (ДР) на ЗУБ. С чужденеца са проведени две предходни административни производства, последното от които е приключило с влязло в сила решение № 702 от 15.12.2011 г. на председателя на ДАБ, с което е отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут. След като е спазена процедурата по регистрация на лицето, на 8.05.2012 г. и 5.04.2012 г. са проведени интервюта с чужденеца. По време на тях кандидатът е изложил, че няма нови моменти в бежанската му история. Казал е, че не иска да се връща в Армения, защото там няма никого, както и че след като се уволнил от армията избухнала война между Армения и Азербайджан. Обосновава напускането на страната си по произход с отказа да участва във войната. В интервюто дава данни, че не е бил арестуван или осъждан, не е членувал в политическа партия или организация. На основание събраните данни в административното производство и изготвеното становище peг. № УП 4214 от 21.06.2012 г. председателя на ДАБ е издал обжалваното решение № 572 от 2.08.2012 г., с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 от ЗУБ е отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут на Мхитарян Мхитар поради липса на предпоставките по чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ. От представените по делото доказателства, както е посочил първоинстанционният съд, правилен и законосъобразен е изводът на административния орган за липсата на материалноправни предпоставки за прилагане на чл. 8, ал. 1 от ЗУБ - предоставяне на статут на бежанец и чл. 9, ал. 1 от ЗУБ - предоставяне на хуманитарен статут. Чужденецът не е обосновал молбата си с нови обстоятелства по чл. 8, ал. 1 и ал. 9 от ЗУБ и по чл. 9, ал. 1, ал. 6 и ал. 8 от ЗУБ, които да са от съществено значение за личното му положение или относно държавата му по произход - Армения. Както правилно е посочил административният съд изложените от него основания за предоставяне на статут са аналогични на заявените при предишните административни производства, още повече и това, че посочените от него причини за нежелание за връщане в страната му по произход, не са от кръга на обстоятелствата по смисъла на чл. 8, ал. 1 и ал. 9 от ЗУБ и на чл. 9, ал. 1, ал. 6 и ал. 8 от ЗУБ. Както в административното производство, така и въз основа на представените по делото доказателства, не е била установена заплаха, която да поражда у чужденеца основателен страх от преследване поради раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение и/или убеждение по смисъла на чл. 8, ал. 1 - 6 от Закона за убежището и бежанците. В проведените две интервюта Мхитарян Мхитар дава данни, че не е бил арестуван или осъждан, не е членувал в политическа партия или организация. Страхът си от завръщане той обосновава най - вече с нежеланието си да участва в избухналия през 1991 г. военен конфликт между Армения и Азербайджан, но както правилно е посочено в обжалваното решение с оглед на това, че кандидатът пребивава в България от 1998 г., гореспоменатият конфликт е от 1991 г., то това е било преди много време и посочените причини съответно отдавна са отпаднали. Оспорващият не е бил обект на нападение и не е преживял никакво насилие в държавата си на произход, не е бил дискриминиран, а нежеланието на кандидата да се завърне в Армения предвид липсата на роднини там и искането му да получи документи за да живее в Република България, са обстоятелства извън предметния обхват на ЗУБ, поради което правилно съдът е отхвърлил жалбата му в тази част. Правилно съдът е посочил, че не са налице предпоставките за предоставяне и на хуманитарен съгласно чл. 9 от Закона за убежището и бежанците, нормата на който посочва, че хуманитарен статут се предоставя на чужденец, принуден да напусне или да остане извън държавата си по произход, тъй като в тази държава е изложен на реална опасност от тежки посегателства, като смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко или унизително отнасяне, или наказание, тежки и лични заплахи срещу живота или личността му като гражданско лице поради насилие в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт. Спрямо Мхитарян Мхитар не е установено да е приложима нормата на чл. 9 от ЗУБ. Справката от Дирекция "Европейски въпроси, международна дейност и европейски бежански фонд" и от Дирекция "Международна дейност и европейски бежански фонд" при ДАБ, изготвени към 19.04.2012 г. и 27.09.2012 г. сочи, че няма данни за груби нарушения на човешките права, както и за наличието на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на цивилни лица при въоръжен вътрешен или международен конфликт в Армения, поради което АССГ правилно е постановил, че отказът на административния орган за предоставяне на хуманитарен статут е законосъобразен. Решението на първоинстанционния съд е валидно, допустимо и правилно и затова следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, Трето отделение