Решение № 6350 от 23.5.2024 г. на ВАС по адм. д. № 1514/2024 г.

Производството е по реда на чл.208 и сл. от АПК, във връзка с чл.160, ал.7 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба подадена от А. В. М., с адрес: гр. Стамболийски, обл. Пловдив, [адрес] срещу решение 1592/09.10.2023 г. постановено по адм. д. 2654 по описа на Административен съд гр. Пловдив за 2022 г. С атакуваното решение е изменен ревизионен акт Р-16001621005138-091-001 от 23.03.2022 г. издаден от органи по приходите при ТД на НАП гр. Пловдив, потвърден изцяло с решение 310/20.07.2022 г. на директора на дирекция ОДОП гр. Пловдив. С атакуваното решение са определени задължения за касатора по чл.48, ал.1 ЗДДФЛ за 2014 г., в размер на 24 413.83 лв. главница и лихви в размер на 17 086.48 лв. Според изложеното в касационната жалба решението е неправилно. Съдът в разрез с процесуалните правила не е кредитирал заключението на изготвената основана и допълнителна ССчЕ. Оспорва се приетото, че подходът на вещото лице при изчисляване на задължението е неправилен. Възразява се срещу липсата на доказателства за изтегляне на парични средства от банкови сметки. Касаторът твърди, че вместо да се съобрази със заключенията на експерта първоинстанционният съд се е впуснал в собствени изчисления на паричните потоци, което е неправилно. По тази причина погрешно съдът е приел, че през 2011 г. ревизираното лице е предоставило в заем на Доминус ЕООД сумата от 425 000 лв. Изчисленията на паричните потоци за 2012 и 2013 г. също са неправилни. В следствие на това незачитане на доказателствата се установява недостиг на парични средства за 2014 г. в размер на 24 138.31 лв. Въз основа на изложените подробни мотиви в касационната жалба се иска решението да бъде отменено, както и ревизионния акт. Моли, за присъждане на разноски за две съдебни инстанции. Ответникът директор на дирекция ОДОП гр. Пловдив, в приложена по делото писмена защита намира подадената касационна жалба за неоснователна. Решението не страда от пороците обосновани от касатора. Постановено е при подробна и задълбочена преценка на доказателствата. Изводите на съда съответстват на доказателствата по делото. Моли, решението да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Върховна прокуратура на РБ, чрез участвалия по делото прокурор намира касационната жалба за процесуално допустима, но неоснователна. Решението не страда от пороците, които са изложени в касационната жалба. Предлага да бъде оставено в сила като правилно постановено. Върховен административен съд, състав на осмо отделение, преценявайки допустимостта на жалбата, правилността на решението във връзка с наведените доводи за наличие на касационни основния и след служебна проверка по чл.218, ал.2 АПК, прие за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл.211, ал.1 АПК и срещу акт, който подлежи на инстанционен контрол, поради което е процесуално допустима Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на обжалване пред Административен съд гр.Пловдив е бил ревизионен акт 16001621005138-091-001/23.03.2022 г. потвърден с решение 310/20.07.2022 г., с който на А. В. М. са определени допълнително дължими суми за данък върху годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ за 2014 г. в размер на 30 609.64 лв. и лихви в размер на 21 425.01 лв. При извършената проверка, първоинстанционният съд е приел, че оспореният административен акт е постановен от надлежно снабден с правомощия административен орган. Властническото волеизявление е облечено в изискваната от закона форма и е постановено в рамките на преклузивния срок по чл.109 ДОПК. Представени са и доказателства за валидност на КЕП на членовете на ревизиращия екип, към момента на издаване на ЗВР, ЗИЗВР, РД и РА. При проверка на материалната законосъобразност на ревизионния акт, АС гр. Пловдив е приел следното: А. М. е местно физическо лице по смисъл а на чл.4, ал.1, т.1 ЗДДФЛ и данъчно задължено лице относно доходите получени от него през данъчните периоди включени в обхвата на ревизията. Данъчно задълженото лице има регистрация като земеделски производител в ОДЗ гр. Пловдив. За периода от 01.01.2014 г. до 31.12.2014 г. ревизираното лице е подало годишна данъчна декларация по чл.50 от ЗДДФЛ и са декларирани доходи от трудови правоотношения от Доминус ЕООД. Въпреки това ревизията е проведена по реда на чл.122 ДОПК, като данъчните органи са обосновали наличие на предпоставки по чл.122, ал.2, т.7 ДОПК. При изготвянето на паричните потоци органите по приходите са приели сумата от 180 664.66 лв. за начално салдо за ревизирания период. Установена е годишна данъчна основа на доходите за облагане по ЗДДФЛ в размер на 306 096.44 лв., като в тази сума са включени получени субсидии от ДФЗ в размер на 5 768.07 лв. и суми с неустановен произход в размер на 300 328.37 лв. Въз основа на това е прието, че дължимият данък е в размер на 30 609.64 лв. главница и лихви в размер на 21 425.01 лв. Съдът е приел, че правилно ревизията е проведена по особения ред установен в ДОПК, като надлежно са установени предпоставките за това. Предоставил е на съпругата си С. М. парични средства по банкова сметка в размер общо на 490 000 лв. По банков път са предоставени в заем парични средства и в полза на Доминус ЕООД общо в размер на 125 600 лв. Ревизираното лице е внасяло суми в брой в Райфайзен банк ЕАД в общ размер на 751 882 лв. С оглед на установеното движение на средства, според съда е налице основание да се приеме, че получените приходи не съответстват на имущественото или финансово състояние на лицето. При проверка на законосъобразното определяне на размерът на задължението, съдът е посочил, че са изслушани основно и допълнително заключение на съдебно счетоводна експертиза. Вещото лице е определило начално салдо за три години преди ревизирания период. Установено е задължение в размер на 15 297.49 лв. и лихви в размер на 10 707.37 лв. С допълнително заключение на експерта, изготвено по приложени документи от ревизираното лице е прието, че не се установява превишение на разхода над прихода и не е определен допълнителен данък по ЗДДФЛ. След като е обсъдил основното и допълнително заключение на вещото лице, съдебният състав е направил собствени изчисления на началното салдо на ревизираното лице, като е използвал методите на органите по приходите. Признатата за налична сума към началото на 2014 г. е в размер на 236 854.72 лв., при съобразяване приходите и разходите на ревизираното лице е установен недостиг на парични средства в размер на 244 138.31 лв. При този размер на установения недостиг, задълженията за данък по ЗДДФЛ са определени на 24 413.83 лв. главница и лихви в размер на 17 086.48 лв. В останалата част е прието, че ревизионният акт е незаконосъобразен и за установените задължения над тази сума следва да бъде уважена подадената жалба. Решението е валидно, допустимо и правилно. Не са налице релевираните с касационната жалба пороци, съставляващи касационни основания по чл.209, т.3 АПК. Решаващият състав е изяснил релевантните за спора факти и обстоятелства, анализирал е събраните доказателства. Извършената проверка на ревизионния акт във връзка с твърденията на ревизираното лице се основава на тези доказателства. Съдебният акт е постановен в съответствие с приложимите материалноправни разпоредби и при спазване на съдопроизводствените правила. Съдът е проверил констатациите на административния орган, обусловили издаването на обжалвания административен акт, обсъдени са релевантните факти и обстоятелства, правнозначимите доводи и възражения на страните. Неоснователни са оплакванията в касационната жалба, че неправилно решаващият състав сам е определил задълженията на лицето, като не се е съобразил с изслушаните основна и допълнителна експертиза. Съгласно чл.160, ал.1 ДОПК, съдът е длъжен да разгледа спора по същество, поради това няма пречка и да извърши самостоятелни изчисления относно размерът на дължимият данък, след като е събрал необходимите му доказателства. Посочени са сумите, които са включени в паричните потоци, методиката по която са определени задълженията. Съдът няма задължение да възприеме изцяло и безкритично заключението на експертите. Съгласно чл.202 ГПК, то подлежи на обсъждане заедно с другите доказателства по делото. В мотивите на обжалваното съдебно решение е посочено защо не се кредитират основното и допълнително заключение на вещото лице. Действията, които е предприел решаващият състав, за да определи задълженията на ревизираното лице са прости аритметични действия, за които не е необходимо специално знание и няма пречка да бъдат извършени от съда. Изведени са обосновани и правилни изводи относно законосъобразността на оспорения ревизионен акт, в една част и необходимостта от коригиране на задълженията, които се споделят от настоящият касационен състав и на основание чл.221, ал.2 АПК не следва да бъдат преповтаряни. Противно на оплакванията на касационният жалбоподател, в случая безспорно е доказано наличието на предпоставките за провеждане на ревизията по реда на чл. 122 и сл. ДОПК, като законосъобразно ревизиращите органи са преминали към този ред, изследвайки приходите на подателя на касационната жалба. Съгласно разпоредбата на чл. 124, ал. 2 ДОПК, в тези случаи доказателствената тежест за установяване противното на отразеното в ревизионния акт е на ревизираното лице, като фактическите констатации в акта се смятат за верни до доказване на противното. В конкретния казус, след извършен анализ на относимите за ревизираното лице обстоятелства по чл. 122, ал. 2 ДОПК, правилно и обосновано е констатирано несъответствие между имущественото състояние и получените доходи за ревизираните периоди. В оспорения акт съдът е подложил на обсъждане всички обстоятелства в тази връзка, като се е произнесъл по възраженията направени пред него. Правилно е съобразено, че нито в хода на ревизионното, нито в хода на съдебното производство са събрани доказателства потвърждаващи твърденията на ревизираното лице за доходи от трудови правоотношения от Великобритания. Правилни са и изводите по отношение на твърденията за заети от ревизираното лице суми. По изложените съображения постановеното решение следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора в полза на ответника следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение, определено в минимален размер, съобразно обжалвания материален интерес на 3 970 лв. Мотивиран така, Върховен административен съд състав на осмо отделение,