Решение № 6898 от 9.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 1219/2019 г.

Решение № 6898 от 9.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 1219/2019 г., VI о., докладчик съдията Сибила Симеонова Производството е по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване /КС0/. Образувано е по касационна жалба на директора на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт /ТП на НОИ/ - Велико Търново срещу решение № 531/12.12.2018 г., при наличие на допусната поправка на очевидна фактическа грешка отстранена с решение № 3/3.01.2019 г. по реда на чл. 175 АПК, постановено по адм. дело № 749/2018 г. по описа на Административен съд – Велико Търново, с което е отменено решение № 1012-04-72#7/20.09.2018 г. на директора на ТП на НОИ – Велико Търново. Преписката е изпратена на ТП на НОИ - Велико Търново за произнасяне по заявлението на В. Венков за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, при спазване на задължителните указания по прилагане на закона. Посочените в жалбата пороци въвеждат касационни основания по чл. 209, т. 3, предл. 1 и 3 АПК – неправилно приложение на материалния закон и необоснованост. Иска се отмяна на процесното съдебно решение и вместо него постановяване на друго по същество на спора, с което да се отхвърли жалбата срещу постановения административен акт. Претендира се присъждане на съдебни разноски, съобразно приложен списък по чл. 80 ГПК. Ответникът – В. Венков оспорва основателността на касационната жалба. Намира първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно, поради което иска оставянето му в сила. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Намира първоинстанционното съдебно решение за правилно, като постановено при спазени процесуални права и точно приложение на материалния закон. Върховният административен съд, тричленен състав на шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната жалба е неоснователна. Предмет на оспорване в първоинстанционното производство е решение № 1012-04-72#7/20.09.2018 г. на директора на ТП на НОИ – Велико Търново, с което е оставено в сила разпореждане № [ЕГН]/18.06.2018 г. на ръководител Пенсионно осигуряване при ТП на НОИ – Велико Търново относно определяне действителния размер на отпуснатата пенсия за осигурителен стаж и възраст на основание чл. 99, ал 1, т. 2, б. "д" от КСО във вр. с чл. 10, ал. 2 от Наредбата за пенсии и осигурителен стаж – НПОС на В. Венков на основание чл. 68, ал. 1 от КСО с разпореждане № [ЕГН]/14.03.2018 г. в минимален размер съгласно чл. 70, ал. 9 от КСО, считано от 16.02.2018 г., като не са взети предвид "еднократните награди" за периода 1.04.1986 г. -31.03.1989 г., въпреки представеното УП-2 издадено от "Битова електроника" АД. Първоинстанционният съд приема, че изплатените суми, записани в представеното удостоверение УП-2 от осигурителя за периода 1986 г. - 1989 г. представляват доход от трудова дейност, изплатен под формата на допълнително материално стимулиране, върху който са били дължими осигурителни вноски, поради което тези суми следва да бъдат калкулирани в общия размер на релевантния доход, въз основа на който следва да бъде определен съответния коефициент, респ. размера на пенсията. Върховният административен съд - шесто отделение намира обжалваното съдебно решение за валидно, допустимо и правилно, по следните съображения: Спорен от правна страна е въпроса следва ли сумата от 2 800 лева, съставляваща сбор от "еднократни награди", да бъде включена в осигурителния доход на В. Венков за времето от 1.04.1986 г. до 31.03.1989 г., който е взет предвид при определяне на пенсията за осигурителен стаж и възраст на лицето. Дължимостта на осигурителните вноски се определя въз основа на правната уредба действаща към момента на плащанията на съответните суми на осигуреното лице, а действащата към момента на отпускане на пенсията правна уредба се прилага относно предвидените материалноправни предпоставки за отпускане на пенсията, съответно – за определяне на размера й. Пред административния орган е представено удостоверение обр. УП-2, издадено от осигурителя "БЕВТ" АД, в което са установени данни за осигурителния доход на заявителя Венков за времето от 1.04.1986 г. до 31.03.1989 г. Предвид липсата на изходящ номер и дата на издаване на удостоверението, с оглед предаване на ведомостите на предприятието в "Обединен осигурителен архив" - Тетевен, филиал на ТП на НОИ - Ловеч, служебно е изискан обр. УП-15 с осигурителния доход на заявителя за същия период. Съгласно обр. УП-15 изх. № 5509-10-1511/12.06.2018 г, за времето от 1.04.1986 г. до 31.03.1989 г. брутното трудово възнаграждение на лицето е в размер на 16 844, 17 лв., като в забележка е изведено, че в него са включени следните елементи: заплата, клас, платен използван отпуск, помесечно доплащане и еднократни награди в размер на 2 800, 00 лв., премия и болнични. ТП на НОИ - Велико Търново изпраща писмо изх. № 1012-04-72//4/04.09.2018 г. до "Обединен осигурителен архив" - Тетевен, филиал на ТП на НОИ Ловеч, с искане за информация дали в разплащателните ведомости на "Битова електроника" АД - гр. Велико Търново, отнасящи се за В. Венков, има данни да са внасяни осигурителни вноски върху сумата от 2 800, 00 лв., представляваща еднократни награди. В получения отговор вх. № 1012-04-72#6/18.09.2018 г. на "Обединен осигурителен архив" - Тетевен, филиал на ТП на НОИ - Ловеч, към който са приложени копия на: помесечни фишове за заплати и рекапитулации е посочено, че еднократните награди на г-н Венков са начислявани в помесечните фишове за заплати и са включвани в облагаемата сума "ДОД". Приложени са и копия от рекапитулации за месеците 06.1986 г.; 08.1986 г. и 11.1986 г. от ведомости № 50, № 52 и № 55. От представените фишове е видно, че сумите, описани като "еднократни награди" са обозначени с код 072 и са включени в месечните облагаеми суми, за разлика от трудовите дни в селското стопанство или отпуската по болест. От приложените копия на платежни ведомости, в частност за под. 920 на КРТА – В. Търново, се установява, че въпросните суми са включени във фонд "Работна заплата", а не в други фондове или източници като фонд "Допълнително материално стимулиране", фонд "Социално – битови и културни мероприятия", фонд "Предприятие". Неотносима към фактите по делото е посочената от пенсионния орган разпоредба на чл. 11, б. "а" от Правилника за прилагане на Дял III от КТ от 1951 г. (Изв., бр. 30 от 1958 г., отм. – ДВ, бр. 59 от 1989 г.). При анализа на съвкупния доказателствен материал е видно, че изплащаните суми вписани като "еднократни награди" всъщност имат системен характер за период от три години. Съгласно писмо изх. № 1012-04-72//4/04.09.2018 г. до "Обединен осигурителен архив" - Тетевен, филиал на ТП на НОИ Ловеч няма нарочни заповеди, както и отделни такива за начисляване на еднократни награди на лицето В. Венков. Лексикалното значение на думата "награда" е "почетен дар за някаква заслуга или отличие" и то предполага еднократност на полученото по посочените поводи. Обратно на този смисъл, полученият от ответника по касационната жалба доход - парични суми, имат характер на периодично плащане: м. юни 1986 г. – 110 лева; м. август 1986 г. – 240 лева; м. ноември 1986 г. – 180 лева; м. март 1987 г. – 240 лева; м. април 1987 г. – 480 лева; м. октомври 1987 г. – 250 лева; м. март 1988 г. – 695 лева; м. юли 1988 г. – 260 лева; м. декември – 345 лева. Предвид горното, касационната инстанция намира, че сумите на допълнителни възнаграждения, наименувани "еднократни награди", изплатени по ведомостите за заплати, са получени по трудови правоотношения и следва да се включат в дохода за определяне на индивидуалния коефициент. На основание чл. 70а, ал. 1 КСО средномесечният осигурителен доход, съответно осигурителният доход за месеца се определя от възнаграждението или осигурителния доход, върху които са внесени или дължими осигурителните вноски за лицата по чл. 4, ал. 1, ал. 3, т. 5 и 6 и ал. 10. Съгласно чл. 9 от Правилника за прилагане на дял III от Кодекса на труда от 1951 г. (редакции - Изв., бр. 30 от 1958 г., ДВ, бр. 59 и бр. 70 от 1989 г.) осигурителните вноски се изчисляват върху изплащаните брутни суми по трудови правоотношения. С разпоредбата на чл. 9, ал. 4 (ДВ, бр. 59 от 01.08.1989 г.) е предвидено елементите на брутното трудово възнаграждение, върху които се начисляват и внасят осигурителни вноски, да се определят с подзаконов нормативен акт. През периода 1.04.1986 г. до 31.03.1989 г., когато са били изплатени допълнителни суми за възнаграждения в размер на обща стойност от 2 800 лева, действащата разпоредба на чл. 10, б. "ж" от Правилника за прилагане на Дял III от КТ от 1951 г. (Изв., бр. 21 от 1959 г.) е предвиждала, че изплатените брутни суми по трудови правоотношения обхващат премиалните възнаграждения (в пари или в натура). Цитираната правна норма дава основание да се приеме, че върху получените допълнителни възнаграждения са били дължими осигурителни вноски и тези суми следва да се включат в осигурителния доход на лицето при изчисляване размера на пенсията. Във всеки един от случаите, предмет на контрол за законосъобразност, следва да се изхожда не от формалното наименование на посочените допълнителни възнаграждения, а от характера, същността и реда на изплащането им. Няма данни и не са представени доказателства в подкрепа на становището, че изплатените допълнителни възнаграждения са били с характер на възнаграждения, непредвидени в постоянно действуващите системи за премиране. Липсата на друга документация за основанията на извършените плащания не е по вина на добросъвестното осигурено лице и не може да влече неблагоприятни за него правни последици. Сумите на допълнителни възнаграждения, изплатени по ведомостите за заплати, са получени по трудови правоотношения и следва да се включат в дохода за определяне на индивидуалния коефициент. В същия смисъл е практиката на Върховния административен съд по аналогични казуси: Решение № 13351 от 6.11.2017 г. на ВАС по адм. дело № 12618/2016 г., VI о Решение № 8247 от 28.06.2017 г. на ВАС по адм. дело № 3198/2017 г., VI о., Решение № 9440 от 7.07.2014 г. на ВАС по адм. дело № 4987/2014 г., VI о., др. С оглед на изложеното настоящият състав намира, че обжалваното решение е правилно, като не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 АПК касационната инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, и постановено в съответствие с материалния закон, поради което следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во АПК, Върховният административен съд - шесто отделение,