Решение № 6726 от 16.05.2013 г. на ВАС по адм. д. № 7940/2012 г.

Решение № 6726 от 16.05.2013 г. на ВАС по адм. д. № 7940/2012 г., VIII о., докладчик председателят Цветанка Табанджова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на "Геран 99" ООД, подадена чрез адв. Р. Маречкова, срещу решение № 214 от 10.05.2012 г. по адм. дело № 1110/2011 г. на Административен съд - Велико Търново, 3 състав, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против ревизионен акт № 04001101446/15.07.2011 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. В. Търново в частта му, потвърдена след обжалване по административен ред с решение № 506/10.10.2011 г. на директора на Дирекция "ОУИ" - гр. В. Търново към ЦУ на НАП. Касаторът поддържа, че съдебното решение е постановено при нарушения на материалния и процесуалния закон и е необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. По съображения подробно изложени в жалбата, дружеството моли да бъде отменено решението на административния съд и съответно РА. Претендира присъждане на разноски. Ответникът - Директорът на Дирекция "ОДОП" гр. Велико Търново при ЦУ на НАП, в писмен отговор на касационната жалба от 14.06.2012 г., излага доводи за неоснователност на същата. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховната административна прокуратура поддържа, че касационната жалба е неоснователна. Касационната жалба е постъпила в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на контрол пред АС - Велико Търново е бил РА № 04001101446/15.07.2011 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. В. Търново, в частта му, потвърдена след обжалване по административен ред с решение № 506/10.10.2011 г. на директора на Дирекция "ОУИ" - гр. В. Търново към ЦУ на НАП. При ревизията е отказано право на приспадане на данъчен кредит на "Геран 99" ООД в общ в размер на 81 078,84 лв. по фактури № 1000000001/28.09.2010 г., № 1000000002/29.09.2010 г., № 1000000003/30.09.2010 г., № 1000000004/01.10.2010 г., № 1000000005/02.10.2010 г. и 1000000006/04.10.2010 г. с предмет на доставката зърно (пшеница) и доставчик "Ориус" ЕООД предвид липсата на доказателства за реална доставка. За да обоснове формирания краен правен извод за неоснователност на жалбата на дружеството, първоинстанционният съд е приел, че оспореният РА е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма и при липса на допуснати съществени нарушения на административно производствените правила. Съдът е анализирал приложимите в случая правни норми на чл. 68, ал. 1, т. 1, чл. 25, ал. 2, чл. 6 и чл. 70, ал. 5 от ЗДДС и е обосновал извод, че законосъобразно органите по приходите не са признали право на данъчен кредит на дружеството. За да достигне до този резултат съдът е приел, в пространно изложение, че не са ангажирани безспорни доказателства от страна на жалбоподателя и в съдебното производство, с които да се установи, че реално е прехвърлена собствеността върху процесните стоки от доставчика "Ориус" ЕООД към жалбоподателя - "Геран 99" ООД. В тази връзка съдът е обсъдил представените от ревизираното лице писмени доказателства - договор за покупко-продажба, декларация от търговец на зърно за произход и добра земеделска практика, копие от удостоверение № 1028 от 25.09.2010 г., копия от процесните фактури, придружени с фискални бонове, приемо-предавателно протоколи, пътно-прехвърлителни разписки, кантарни бележки, списък на камионите, извършили превоза, извлечения от движението по сметки 3022 "Фуражи", 4531, 501 "Каса". Съдът е приел, че е недоказано транспортирането на стоките независимо от приложените по делото писмени доказателства - договор за транспортна услуга, сключен между "Ийст Марине" ООД и "Ориус" ЕООД, както и пътни листи, според които превозът е извършен от автомобили с чужда регистрация и от водачи с имена, изписани на латиница. За да обоснове този си извод, съдът се е позовал на влязъл в сила РА № 181101908/11.08.2011 г., издаден на "Ориус" ЕООД, в който е установено, че фактура № 953/05.10.2010 г. с предмет на доставката транспортна услуга и доставчик "Ийст Марине" ООД не отразява действително извършена доставка на услуга. Прието е също, че след като липсват доказателства стоката физически да се е придвижила до мястото, на което е предадена, според представените приемо-предавателни протоколи, то не може да се приеме, че същата въобще е предавана от доставчика на жалбоподателя. Индиция в тази посока е и фактът, че при извършената му насрещна проверка доставчикът не е представил приемо-предавателните протоколи, макар същите да са двустранни документи и е следвало да се съдържат и при него. Съдът е потвърдил РА и в частта по ЗКПО, в която за отчетната 2006 г. на дружеството са определени лихви в размер на 166,24 лв. и за отчетната 2007 г. са определени лихви за закъснение в размер на 59,99 лв., тъй като не е било спорно, че жалбоподателят не е направил дължимите авансови вноски за посочените периоди и правомерно при ревизията са му начислени лихви за забава. Така постановеното решение е правилно. Същото е постановено при изяснена фактическа обстановка и правилно приложение на материалния и процесуалния закон. Предмет на спора е непризнато право на данъчен кредит на "Геран 99" ООД по фактури, издадени от "Ориус" ЕООД за доставка на 1500 тона зърно. В случая не се спори, че съгласно договор от 21.09.2010 г. "Ориус" ЕООД, като продавач, се е задължил да продаде и да прехвърли правото на собственост върху зърно (пшеница) по спецификация, в насипно състояние на купувача - "Геран 99" ООД, като място на доставката е склад: Свинекомплекс Герана, землище гр. Лясковец. В тази връзка следва да се посочи, че се касае за родово определени вещи и съгласно чл. 24, ал. 2 от ЗЗД собствеността върху същите се прехвърля с определянето им по съгласие на страните, а при липса на такова, когато бъдат предадени. В чл. 6 от договора за покупко-продажба е уговорено, че собствеността на стоката преминава върху купувача в момента на предаване на стоката на купувача с приемно-предавателен протокол. За да бъде осъществена доставката необходимо е да налице стока и съответно да е осъществено нейното предаване на купувача. В случая продавачът - "Ориус" ЕООД, за да докаже, че е разполагал с процесното количество зърно предмет на сделката е представил договор за заем за потребление от 20.09.2010 г., по силата на който "Агрогруп - ДК" ООД, като заемодател предава в собственост на заемателя - зърно (пшеница), реколта 2010 г., съхраняван в собствената база на заемодателя, а заемателят "Ориус" ЕООД се задължава да върне вещи от същия вид, количество и качество, като заетото следва да бъде върнато от новата реколта - 2011 г. - в склада на заемодателя. В случая касаторът поддържа, че стоката е натоварена от склада на "Ориус" ЕООД в с. Александрово. Независимо от това, че административният съд е приел, че установяването на произхода на стоката е ирелевантен за признаването на право на приспадане на данъчен кредит факт, то настоящият касационен състав намира, че в случая наличието на процесното количество зърно при доставчика е от съществено значение за доказване реалността на доставката. Това е така, предвид факта, че доставчикът по пряката сделка твърди, че е разполагал с процесното количество зърно, придобито въз основа на договора за заем за потребление, а от друга страна от дадените обяснения на представляващия "Агрогруп - ДК" ООД - Костадин Костадинов се установява, че същият няма информация за сключени договори за заем и продажба на зелено, дружеството няма лицензиран склад за зърно, няма информация и за налично количество зърно. След като няма данни доставчикът да е придобил право на собственост върху процесните стоки към датата на издаване на фактурите, то същият не би могъл да прехвърли правото на собственост върху стоките в полза на касатора, за да се приеме, че е налице реална доставка по смисъла на чл. 6 от ЗДДС. Този извод не може да бъде опроверган и чрез приложените по делото доказателства за транспортиране на стоките - товарителници, пътни листи, договор за транспортна услуга, приемо- предавателни протоколи. Нереалността на транспортната услуга също е констатирана и в РА № 181101908/11.08.2011 г., издаден на доставчика "Ориус" ЕООД, в който е прието, че фактура № 953/5.10.2010 г. с предмет на доставката транспортна услуга и доставчик "Ийст Марине" ООД не отразява действително извършена доставка на услуга. Като е достигнал до законосъобразни правни изводи, административният съд е постановил, без да допусне процесуални нарушения, правилно, обосновано и законосъобразно решение, което следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК Върховният административен съд, осмо отделение, С оглед изхода на спора на касационния жалбоподател не следва да се присъждат направените разноски.