Решение № 15696 от 19.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 3251/2019 г.

Решение № 15696 от 19.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 3251/2019 г., II о., докладчик съдията Славина Владова Производството е по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка със Закона за устройство на територията (ЗУТ). Образувано е по две касационни жалби на Началника на Регионална дирекция за национален строителен контрол – Югоизточен район (РДНСК - ЮИР) с правоприемник РДНСК – Бургас, чрез процесуалния й представител юрк. Алексиева и от П. Георгиев от [населено място], чрез процесуалния му представител адв. Козарев, срещу решение № 2331 от 11.12.2018 г. по адм. дело № 2490/2018 г. на Административен съд - гр. Бургас, с което е отменена Заповед № ДК – 10 – ЮИР – 27 от 19.07.2018 г. на Началника на РДНСК - ЮИР, с която е била отхвърлена жалбата на Ф. Янев от [населено място] срещу Разрешение за строеж № И – 26 от 13.04.2018 г. на главен експерт при община Бургас, за "Магазин за пакетирани стоки" в западен дял на УПИ I – 421, кв. 55 по плана на кв. Сарафово, гр. Бургас, ведно с одобрените проекти, въз основа на които е издадено, на името на П. Георгиев. В касационните жалби се твърди неправилност на решението като постановено в противоречие със закона и поради необоснованост. Твърдят неправилност на извода на съда досежно липсата на предпоставки за приложението на чл. 183, ал. 4 от ЗУТ, като напротив твърдят, че такива са били налице. Посочват, че имота е отреден за ниско жилищно застрояване, съответно в двата предвидени от него дяла, съобразно съсобствеността и разпределението на ползването му, съответно на П. Георгиев и съпругата му и на Ф. Янев и Е. Митева, е предвидено допълващо застрояване на магазини към основното такова в имота, съгласно квотите на идеалните части от дворното място и при спазване на дяловете за реалното му разпределение, направено със съдебно решение. Ответникът Ф. Янев, чрез процесуалния си представител адв. Йоцова, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Ответниците Главен експерт на община Бургас, ЦАУ – Изгрев, Е. Митева и Р. Георгиева, не се явяват и не изпращат представители в открито съдебно заседание и не изразяват становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационните жалби. Върховният административен съд, второ отделение намира, че касационните жалби са подадени в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежни страни и срещу акт, който подлежи на касационен контрол, поради което са процесуално допустими. Разгледани по същество са основателни. За да постанови оспореното решение АС – гр. Бургас е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, без допуснати съществени нарушения на административно производствените правила. Приел е обаче, че неправилно Началникът на РДНСК – ЮИР е приел, че жалбата на Ф. Янев срещу РС № И – 26 от 13.04.2018 г. е неоснователна. Приел е, че оспорената заповед на началника на РДНСК – ЮИР е незаконосъобразна, издадена в противоречие със закона, тъй като не са били налице предпоставките по чл. 183, ал. 4 от ЗУТ за издаване на РС без съгласието на съсобственика на УПИ I – 421, кв. 55 Ф. Янев. Приел е, че от доказателствата е безспорно установено, че за УПИ I – 421, кв. 55, кв. Сарафово с решение № 621 от 6.07.2007 г. по гр. д. № 1495/2006 г. на Бургаски районен съд е разпределено реалното ползване, като на П. Георгиев и съпругата му Р. Георгиева е определено, че ще ползват дял I в западната част, а Е. Митева и баща й Ф. Янев ще ползват дял II в източната част на имота по приложена скица. Приел е и че е налице одобрен ПУП за имота със заповед № 1491 от 15.10.1992 г., като по застроителния план по тази заповед е предвидено в имота да бъдат изградени две триетажни къщи и два броя магазини едноетажни на северозападната улична регулационна линия. Приел е във връзка с тези установявания, че е налице първата предпоставка по чл. 183, ал. 4 от ЗУТ, а именно УПИ е предвидено за нискоетажно застрояване. Приел е обаче липса на другите предпоставки за да не се изисква съгласието на Ф. Янев, а именно другите съсобственици да са реализирали, започнали са или имат права за съответното строителство в имота. Приел е, че безспорно няма реализирано еквивалентно на разрешеното строителство с оспореното РС, няма и започнало такова. Приел е, че не е налице и последвана предпоставка, а именно съсобствениците да имат права на съответно еквивалентно строителство в имота, тъй като е посочил, че в него са предвидени само два магазина, а именно за П. К. и за Ф. Янев, а такъв не бил предвиден за Е. Митева, както и не е изследвана възможността въобще дали е допустимо разполагането на трети магазин. Приел е освен това, че "съответно строителство" в имота не следва да се тълкува като наличието на чисто хипотетичната възможност за извършване на пристрояване, а следва заинтересованите съсобственици да имот най – малко издадено разрешение за строеж за аналогичен обект, който е разрешен. Приел е, че в случая такова еквивалентно РС няма, поради и което е приел, че не е налице последната предпоставка по чл. 183, ал. 4 от ЗУТ. Приел е, че целта на нормата е да не се предоставя законова възможност на съсобственик, който вече е реализирал права в съсобствен имот да пречи на другия съсобственик да реализира същите. Поради това е отменил заповедта на Началника на РДНСК – ЮИР. Решението е неправилно. Оспорената пред първата инстанция заповед на началника на РДНСК – ЮИР отхвърля оспорването на РС № И – 26 от 13.04.2018 г. за "магазин за пакетирани стоки" в западния дял на УПИ I – 421, кв. 55, кв. Сарафово, гр. Бургас. Спорният по делото въпрос е досежно приложимостта на чл. 183, ал. 4 от ЗУТ по отношение на издаденото разрешение за строеж и доколко е било дължимо или не получаването на съгласието на Ф. Янев за разрешение строеж. Предвид съсобствеността върху недвижимия имот УПИ I – 421 и съдебното решение за разпределението и ползването на вещните права в имота, по силата на което за П. и Р. Георгиеви е определен западния дял на имота, а за Ф. Янев и дъщеря му Е. Митева е определен източния дял на имот, се обоснова извод, че правилно при издаване на РС е приложена разпоредбата на чл. 183, ал. 4 от ЗУТ. Посочената разпоредба предвижда, че "За издаване на разрешение за нов строеж, съответно за надстрояване или за пристрояване в съсобствен имот, предназначен за ниско жилищно или вилно застрояване, не се изисква съгласие от останалите съсобственици в случаите, когато те са реализирали, започнали са или имат права за съответното строителство в имота". В настоящия случай е налице последната хипотеза от тази разпоредба, тъй като и другите двама съсобственици в имота съобразно разпределения им дял имат права за същото строителство – допълващо застрояване на магазин, видно от приложената извадка от действащия регулационен план. Неправилен е извода на съда, че под "права за съответното строителство" се има предвид наличие на вече издадено разрешение за строеж. Напротив под да имат право на съответното строителство е вложен смисъл такова да е предвидено по действащия план или да е допуснато със съответна виза по чл. 140 от ЗУТ. Неправилен е и извода на съда, че не е изпълнена последната предпоставка на чл. 183, ал. 4 от ЗУТ, тъй като допълващо застрояване е предвидено в имота за два магазина, а не за три, а е налице и трети съсобственик Е. Митева. Това е така, тъй като в случая видно и от решението за разпределение на ползването имота е разделен на два дяла за ползване, които съответно се ползват от една страна от П. и Р. Георгиеви, а от друга страна другият дял е за Ф. Янев и дъщеря му Е. Митева, като с ПУП – ПЗ е предвиден допълващо застрояване и за двата дяла, което е еднакво и което съответства на понятието и другия съсобственик/ци да имат същото право на съответно застрояване, каквото би имал и искателя/лите на РС. В настоящия случай от доказателствата се установява, че за съсобствениците е налице предвидена възможност и права за съответното, еквивалентно строителство, поради и което при издаването на РС не е следвало да се иска съгласието на Ф. Янев или Е. Митева. Във връзка с изложеното настоящият състав намира, че е неправилен извода на АС – гр. Бургас за материална незаконосъобразност на заповедта на началника на РДНСК – ЮИР поради липса на предпоставките по чл. 183, ал. 4 от ЗУТ за издаване на РС без съгласието на съсобственика. Напротив във връзка с гореизложеното са били налице предпоставките по посочената разпоредба, поради което заповедта, с която е отхвърлена жалбата на Ф. Янев срещу РС № И – 26 от 13.04.2018 г., е законосъобразна. Във връзка с изложеното са налице основанията за отмяна на решението на АС – гр. Бургас като постановено в противоречие със закона, като вместо него следва да бъде постановено друго, с което се отхвърля жалбата на Ф. Янев срещу заповед № ДК – 10 – ЮИР – 27 от 19.07.2018 г. на Началника на РДНСК – ЮИР. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на второ отделение