Решение № 9605 от 9.07.2014 г. на ВАС по адм. д. № 6173/2014 г.
ВАСII отделение09.07.2014 г.докладчик Анелия Ананиева
Диспозитив
ОТМЕНЯ решение № 651 от 12.03.2014 г., постановено по адм. дело № 2580/2013 г. по описа на Административен съд - Пловдив. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Решението не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 9605 от 9.07.2014 г. на ВАС по адм. д. № 6173/2014 г., II о., докладчик съдията Анелия Ананиева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на кмета на район Южен - община Пловдив, чрез адв. Джелепов като процесуален представител, срещу решение № 651 от 12.03.2014 г., постановено по адм. дело № 2580/2013 г. по описа на Административен съд - Пловдив. Излагат се съображения за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Развиват се доводи за съществено нарушение на съдопроизводствените правила, доколкото не е обсъдено заключението на изслушаната по делото съдебно - техническа експертиза. Прави се искане за отмяна на решението и за присъждане на направените по делото разноски. Ответниците - Георги Александров Александров и Гинка Божинова Александрова, чрез адв. Гунчева в писмен отговор излагат становище за неоснователност на касационната жалба. Претендират разноски за касационната инстанция. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, като обсъди доводите в жалбата, становищата на страните и данните по делото, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която обжалваното решение е неблагоприятно. Разгледана по същество, е основателна по следните съображения: С обжалваното решение Административен съд - Пловдив е отменил по жалба на Георги Александров Александров и Гинка Божинова Александрова заповед № 625/01.08.2013 г. на кмета на район Южен - община Пловдив за премахване на незаконен строеж "преустройство на таванско помещение в четириетажна жилищна сграда", представляващ изградени стени, монтирани прозорци и изграден покрив от метална профилна ламарина върху козирката на тераса на 4 - ти жилищен етаж, като строежът се приведе в съответствие с одобрения проект, реализиран на основание разрешение за строеж № 29/29.07.1988 г., находящ се в УПИ XVII-909, 910, кв. 74 (нов 15) по плана на кв. "Въстанически - север", гр. Пловдив, с адрес: ул. "Райко Жинзифов" № 13. За да постанови този резултат и обоснове незаконосъобразност на оспорената пред него заповед, първоинстанционният съд е приел, че същата е издадена от компетентен орган въз основа на приложените упълномощителни заповеди, в съответната форма, но при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, доколкото извършителите на строежа не са уведомени за предстоящата проверка и няма данни за връчване на констативния акт с указания за представяне на доказателства и възражения. Съдът е направил извод и за неправилно приложение на закона, тъй като заповедта е издадена без да са изяснени фактите и обстоятелствата от съществено значение за случая и без да обсъдени представените от ответниците в настоящото производство доказателства. Обжалваното решение е неправилно. Административен съд - Пловдив е направил извод за компетентност на административния орган, издал оспорената в първоинстанционното производство заповед. Този извод е необоснован. Заповедта е издадена на 1.08.2013 г. от Станимир Недялков - зам. кмет на район Южен в качеството му на и. д. кмет на район Южен при община Пловдив. Съгласно представената заповед № 574/15.07.2013 г. и. д. кметът на район Южен е възложил през периода от 17.07.2013 г. до 02.08.2013 г. на зам. кмета Станимир Недялков да прилага правомощията и да изпълнява функциите на кмет на район Южен, с изключение на изброени права. Съгласно чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ кметът на общината или упълномощено от него длъжностно лице издава заповед за премахване на строежи от четвърта до шеста категория, незаконни по смисъла на чл. 225, ал. 2 или на части от тях. С оглед представения по делото проект сградата, в която се намира преустроеното таванско помещение, собственост на ответниците в настоящото производство, е четириетажен жилищен блок с височина 15м., което означава средно застрояване по смисъла на чл. 23, ал. 1, т. 2 от ЗУТ. В тази връзка строежът е четвърта категория предвид чл. 137, ал. 1, т. 4 от същия закон. Административният орган, на който е предоставено правомощие по премахване на незаконни строежи от тази категория е кметът на общината. С оглед нормативно предвидената възможност за делегиране на това правомощие на длъжностни лица от общинската администрация по силата на чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ, съдът в съответствие със задължението си по чл. 171, ал. 4 от АПК не е указал на административния орган, че не сочи доказателства за компетентността на и. д. кмета на район Южен да издаде заповед за премахване на незаконен строеж. Няма доказателства за делегиране на това правомощие от кмета на община Пловдив на кметовете на райони. В изпълнение на служебното начало в съдебноадминистративния процес съдът е следвало да изиска и доказателства за отсъствието на и. д. кмета на район Южен за времето от 17.07.2013 г. до 02.08.2013 г., за който период е възложено на издателя на оспорения акт да изпълнява функциите на кмет на район Южен при условията на заместване. По тези съображения изводът на съда, че заповедта е издадена от компетентен административен орган не се подкрепя от събраните по делото доказателства. Настоящият съдебен състав не споделя и извода на Административен съд - Пловдив за допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила при издаване на оспорената заповед. Административното производство е започнало със съставянето на констативен акт по чл. 225а, ал. 2, изр. 1 ЗУТ на 11.07.2013 г. Издадената въз основа на него заповед, оспорена пред Административен съд - Пловдив е съобщена на адресатите й. Независимо от това, че констативният акт не е съобщен на извършителите на незаконния строеж в съответствие с изискването на чл. 225а, ал. 2, изр. 2 от АПК, то допуснатото нарушение на административнопроизводствените правила не е съществено, тъй като не е довело до нарушаване правата на жалбоподателите в първоинстанционното и ответници в настоящото производство, включително и на защитата им срещу издадения административен акт. Георги Александров Александров и Гинка Божинова Александрова са представили пред административния орган копие от удостоверение за заварен строеж за четириетажна жилищна сграда, издадено от главния архитект на район Южен - община Пловдив и декларация от 13.02.2013 г. във връзка с предходно изготвен констативен протокол от 16.01.2013 г., на които доказателства се позовават и в производството по оспорване на издадената заповед за премахване на незаконен строеж. Жалбата срещу административния акт е приета за допустима. В съдебноадминистративното производство те са реализирали защитата си в пълен обем, поради което изводът на съда за допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила е незаконосъобразен и необоснован. Не може да бъде споделена и констатацията на Административен съд - Пловдив за това, че заповедта е издадена без да са изяснени фактите и обстоятелствата от съществено значение за правилното приложение на материалния закон. Макар административният орган да не е обсъдил представените от жалбоподателите в първоинстанцинното производство доказателства, то съдът при цялостната проверка на законосъобразността на акта съобразно чл. 168, ал. 1 на всички основания по чл. 146 от АПК е следвало да изложи мотиви кои факти приема за установени и въз основа на кои доказателства, след което да направи правните си изводи. Съдът не е изложил съображения какъв е строежа и неговия характер. В нарушение на императивната норма на § 16 от ПЗР на ЗУТ нито административният орган, нито съдът са установили дали процесният строеж е търпим с оглед годината на изграждането му. За тази цел е необходимо да се изясни предвид предназначението допустим ли е бил установения строеж по правилата към момента на строителството, което е следвало да стане с назначаването на допълнителна експертиза, тъй като вещото лице не е дало отговор на този въпрос. Действително по делото са налице противоречиви данни относно времето на извършване на незаконния строеж, които обаче съдът не е обсъдил и не е изложил мотиви в тази насока. Не е обсъдил и приетото по делото и неоспорено от страните заключение на назначената съдебно - техническа експертиза, съгласно което преустройството на таван № 1 съответства на констатациите в констативния акт и оспорената заповед, като е извършено без одобрени проекти и строителни книжа. С оглед изложеното обжалваното решение е постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, довели до неправилно приложение на материалния закон и е необосновано, което налага отмяната му и връщане на делото за ново разглеждане от друг съдебен състав на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК. При новото разглеждане на делото първоинстационният съд следва да изиска от административния орган доказателства за компетентността му да издаде заповед за премахване на незаконен строеж съгласно чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ, да обсъди представените по делото доказателства в цялост, вкл. и заключението на експертизата и да изложи правни съображения относно характера на строежа и неговата търпимост в зависимост от приетата година на извършването му. На основание чл. 226, ал. 3 от АПК Административен съд - Пловдив следва да се произнесе и по разноските за водене на делото в касационната инстанция. По изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК Върховният административен съд, второ отделение,