Решение № 2716 от 25.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 2722/2018 г.

Решение № 2716 от 25.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 2722/2018 г., VII о., докладчик съдията Юлия Раева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на А. Маринова ЕГН [ЕГН] от [населено място] срещу Решение № 2278 от 19.12.2017 г., постановено по адм. дело № 1841/2017 г. на Административен съд - Варна, с което е отхвърлена жалбата й срещу отказ УРИ № 819000-19896 от 15.05.2017 г. на началника на сектор "Пътна полиция" при ОД на МВР-Варна за замяна на чуждестранно национално свидетелство за управление на моторно превозно средство (СУМПС) с българско СУМПС. Касационният жалбоподател излага оплаквания за неправилност на съдебното решение поради наличие на касационните основания по чл. 209, т. 3 от АПК – нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Твърди, че съдът не е проявил активност за събиране на относимите доказателства за решаване на спора, не е обсъдил представените по делото доказателства в съвкупност, а относно представеното международно СУМПС и удостоверената с него правоспособност за управление на МПС категория "В" съдът въобще не е изложил мотиви, в резултат на което изводите му по основния спорен въпрос са необосновани. Иска отмяна на решението и решаване на спора по същество. Ответникът – началникът на сектор "Пътна полиция" при ОД на МВР-Варна, не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. По същество касационната жалба е основателна. Предмет на оспорване пред първоинстанционния съд е отказ УРИ № 819000-19896 от 15.05.2017 г. на началника на сектор "Пътна полиция" при ОД на МВР-Варна за замяна на чуждестранно национално свидетелство за управление на моторно превозно средство с българско СУМПС по заявление УРИ № 819000-18875 от 09.05.2017 г. на А. Маринова. Отказът е издаден на основание чл. 162, ал. 5 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) и е мотивиран, че чуждестранното национално СУМПС не съдържа два от изискуемите реквизити съгласно Приложение № 6 към Конвенцията за пътното движение. Приложеното към заявлението заверено копие на СУМПС № 691076/16.06.2003 г., издадено от полицията в Дубай, не отговаря на изискванията на Приложение № 6 – липсват задължителните реквизити по т. 4. 4 – местожителство и 4. 11 - категорията на превозното средство, за която се отнася свидетелството. При проверка на законосъобразността на отказа съдът е констатирал, че не са налице основанията по чл. 146 от АПК и е отхвърлил жалбата като неоснователна. Относно приложението на материалния закон е приел, че чуждестранното национално свидетелство е издадено от Обединените арабски емирства - държава, която е договаряща страна по Конвенцията за пътното движение, подписана във Виена на 08.11.1968 г., но не съдържа два от задължителните реквизити, изискуеми съгласно Приложение № 6 към Конвенцията. В свидетелството е посочена само националността на лицето, което не покрива изискването за посочване на местожителството. Относно категорията на превозното средство не е попълнена пиктограмата на съответната категория, а е записано единствено словесно "Light Vehlcle" (за втората дума съдът е констатирал, че в свидетелството е допусната печатна грешка и правилното й изписване е "vehicle"). Решението е валидно и допустимо, но неправилно. Съдът правилно е преценил жалбата като процесуално допустима. Верен е изводът на съда относно предмета на оспорването – жалбата е подадена срещу отказ УРИ № 819000-19896 от 15.05.2017 г. на началника на сектор "Пътна полиция" при ОД на МВР-Варна, който носи белезите на индивидуален административен акт и подлежи на обжалване. Правилно също така съдът е приел, че жалбоподателката има правен интерес от оспорването и го е упражнила в срок. При разглеждане на спора по същество обаче съдът е допуснал съществени нарушения на съдопроизводствените правила, които съставляват касационно основание по чл. 209, т. 3, предл. 2 от АПК за отмяна на обжалваното решение като неправилно. Съгласно чл. 162, ал. 4 от ЗДвП, чуждестранно национално свидетелство за управление на моторно превозно средство на български гражданин или чужденец, издадено от държава, която не е членка на Европейския съюз, или от друга държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или от Конфедерация Швейцария, се заменя с българско свидетелство за управление без полагане на изпит, ако държавата, в която е издадено, е договаряща страна по Конвенцията за движението по пътищата и свидетелството отговаря на изискванията на приложение № 6 към конвенцията. В следващата алинея 5 законодателят е предвидил, че в случаите, когато чуждестранно национално свидетелство не отговаря на изискванията по ал. 4, българско свидетелство за управление на моторно превозно средство се издава след успешно полагане на изпит. При постановяване на обжалваното решение в нарушение на чл. 168, ал. 1 от АПК при формиране на правните си изводи съдът не е обсъдил всички основания по чл. 146 от АПК – съдът се е произнесъл, без да изясни въпроса относно компетентността на административния орган. В тази връзка съдът е посочил единствено, че обжалваният отказ е издаден от компетентен орган - началникът на отдел "Пътна полиция" при СДВР в кръга на функциите му по закон. Преценката относно останалите основания по чл. 146 от АПК е извършена при липса на превод на български език на чуждестранното национално свидетелство в нарушение на чл. 14, ал. 3 от АПК. А относно представеното от жалбоподателката копие на международното СУМПС се потвърждават изцяло оплакванията от касационната жалба, че това доказателство въобще не е обсъдено. Наред с това, копието на международното СУМПС също не е придружено с превод на български език, нито е представено в неговата цялост. По изложените съображения решението следва да бъде отменено и делото да се върне на друг състав на същия съд за ново разглеждане, при което съдът да даде конкретни указания на жалбоподателката да представи в цялост и придружени с превод на български език на документите, на които се основава жалбата. При постановяване на решението съдът следва да обсъди представените по делото доказателства в тяхната съвкупност и да извърши проверка на законосъобразността на акта съобразно пределите по чл. 168 от АПК. Относно приложението на материалния закон съдът следва да съобрази не само дали чуждестранното национално свидетелство отговаря на указанията по т. 4 от Приложение № 6 към Конвенцията за пътното движение, но и забележките към посочената точка, в които са дадени разяснения относно съдържанието на реквизитите на свидетелството и кои от тях не е задължително да бъдат упоменати (съгласно т. 3 от забележките упоменаването на местожителство не е задължително). При този изход на делото настоящата инстанция не следва да се произнася по исканията на страните във връзка с разноските. Разноските следва да бъдат присъдени по реда на чл. 226, ал. 3 от АПК. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение