Решение № 7316 от 13.6.2024 г. на ВАС по адм. д. № 10973/2023 г.

Постъпила е касационна жалба от директор на Районна здравносигурителна каса гр. Бургас против решение 732 от 7.07.2023 г. постановено по адм. д. 295/2023 г. по описа на Административен съд - Бургас в частта, с която на осн. чл. 50, ал. 1, т. 14 от индивидуален договор 022162/11.01.2022 г., между Ремеди Ес ООД и НЗОК е наложена финансова неустойка в размер на 100 лева за нарушение на чл. 61 от договора и в частта, с която на Ремеди Ес ООД е наредено констатирани получени суми без правно основание в размер на 169, 42 лева, ведно със законната лихва в размер на 10, 72 лева, да бъдат внесени в полза на РЗОК Бургас е отменена Заповед РД-25-70/26.01.2023 г. издадена от касационен жалбоподател. Според оплакванията на касационния жалбоподател в обжалваната част решението е незаконосъобразно и се иска отмяната му, като се постанови друго, с което да се отхвърли жалбата на търговеца в тази част от сочената заповед. Претендира са присъждане на съдебно-деловодни разноски, включително юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. Ответник по касационната жалба Ремеди Ес ООД, в приложен отговор оспорва основателността на жалбата и иска отхвърлянето й. Иска се присъждане на разноски за производството пред касационната инстанция. Прокурор от Върховна прокуратура дава заключение, че решението на административния съд в обжалваната част е правилно. Върховен административен съд, шесто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и разгледана по същество за неоснователна по следните съображения. Първоинстанционният съд е установил фактическите обстоятелства и по тях не се спори. Безспорно е, че при извършена проверка на аптека в гр. Бургас, стопанисвана от ответника по касационната жалба са установени нарушения, за които са наложени санкции, а в хода на съдебния контрол проведен върху законосъобразността на заповедта, решаващият съд отменя частично заповедта за налагане на санкция по т. 2, с която на основание чл. 50, ал. 1, т. 14 от индивидуален договор 022162/11.01.2022 г. поради констатираното наличие на лекарствен продукт с изтекъл срок на годност е наложена санкция в размер на 100 лева. Като нарушена е посочена разпоредбата на чл. 61 от Индивидуалния договор. Съгласно договорната разпоредба изпълнението на настоящия договор се осъществява при спазване на Указание по прилагане и тълкуване на договор за отпускане на лекарствени продукти, медицински изделия и диетични храни за специални цели за домашно лечение, заплащани напълно или частично от НЗОК/РЗОК, които се изготвят съвместно от представителите на НЗОК и на БФармС, определени по реда на ЗЗО. Както правилно констатира първостепенният съд, в оспорваната част на заповедта не се конкретизира медикамента с изтекъл срок, установен при проверката в каква хипотеза на нарушение се подвежда по сочената в заповедта разпоредба. Правилни в тази връзка са изводите на съда, за неяснота както в диспозитивната, така и в мотивната част на заповедта в тази част. Разпоредбата на чл. 7, ал. 2 от Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина забранява търговията с лекарствени продукти с изтекъл срок на годност. При наличност на такива лекарствени продукти, фармацевтът е длъжен да изпълни действия по бракуване на лекарствения продукт и изготвянето на задължителна документация, по ред, установен с Наредба 4 от 16 май 2018 г., за условията и реда за унищожаването. преработването или използването за други цели на лекарствени продукти издадена от MЗ, обн. ДВ бр.43/2018 г. Безспорно е установено съхранение на лекарствен продукт с изтекла годност в шкаф, в който се съхраняват годни за употреба и продажба медикаменти. Административният съд, при постановяване на отменителното решение в частта на оспорваната заповед приема, че санкцията е наложена на основание чл. 61 от индивидуален договор 022162/11.01.2022 г., сключен между страните по спора. Изложени са мотиви, че изведеното правно основание на тази разпоредба 1. е неприложимо, тъй като санкционната норма на чл. 50, ал. 1, т. 14 от Индивидуалния договор не въвежда като нарушение съхранението на ЛП с изтекъл срок на годност и 2. при общото посочване на задължението за изпълнение на индивидуалния договор при спазване на Указанието по прилагане и тълкуване на договор за отпускане на лекарствени продукти, медицински изделия и диетични храни за специални цели за домашно лечение, заплащани напълно или частично от НЗОК/РЗОК не е ясно, какво е нарушението на чл. 61 от индивидуалния договор. В касационната жалба са развити оплаквания, изразяващи несъгласие с изводите на съда. Според касационен жалбоподател, нарушението в оспорваната част е установено със заповедта, както и с изготвените КП и решение на арбитражна комисия, с които търговеца е запознат. Както се посочи, фактите не са спорни, за това, че при извършена проверка на 15.11.2022 г. в аптека, собственост от търговеца е установено наличие на лекарствен продукт с изтекла годност към м. март 2022 г., който се държи в шкаф, заедно с годни за употреба лекарства. Административният съд е съпоставил санкционната норма на чл. 50, ал. 1, т. 14 от ИД в общата й определяемост, за какво се налага санкция и не е намерил сходство с установеното и вмененото като нарушение в тази част на заповедта. Изводите по същество на първоинстанционният съд са правилни. Безспорно е, че от фактически установените обстоятелства, има нарушение не само на индивидуалния договор, но и на задължение по императивна законова разпоредба. Съгласно чл. 7, ал. 2 от Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина, забранен е вноса, търговията, лечението, профилактиката и диагностиката с лекарствени продукти с изтекъл срок на годност. Проверяващите контрольори са установили, че процесният лекарствен продукт не е изваден от наличността на годните за продажба лекарства. Административният орган сочи текстово разпоредбата на чл. 7, ал. 2 от ЗЛПХМ в мотивите, но не прави връзка с посоченото правно основание по чл. 61 от индивидуалния договор. Правилни са изводите на първоинстанционен съд, че липсва точно посочване какво е според касационния жалбоподател действието/бездействието по приетото за извършено нарушение. Сочи се като нарушена разпоредбата на чл. 7, ал. 2 от ЗЛПХМ, забраняваща търговията с лекарствени продукти с изтекъл срок на годност, а от друга се изтъква като нарушен реда за съхраняване и унищожаване на такива лекарства, установен в Наредба 4 от 16.05.2018 г. за условията и реда за унищожаването, преработването или използването за други цели на лекарствени продукти. Водещо следва да е нарушението на законовата разпоредба, която намира приложение към установеното.